През една знойна юнска вечер едно младо момиче сплиташе крака през зелената гъсто избуяла трева на полянката в задния обширен двор ,изведнъж гледката пред нея се завъртя ,хиляди нови чудновати форми заизскачаха пред очите и,завладяна от безбройните приказки които тя бе чела реши че е попаднала в долното царство.Опипа пояса си в търсене на верния и меч (защото след като попадне някои в долното царство му предстои битка със змей,ламя или друго невъобразимо същество)но не намери нищо друго освен старата белачка за картофи.Младата девойка разтръска хаотично глава и с мъка осъзна че не е попаднала в долния свят,ами просто се е спънала в голяма коварна къртичина и се е строполила на земята.Разочарована и неспособна от яд да се изправи тя продължи да седи на топлата земя.През маладата и главица минаваха какви ли не мисли,всички водеха до един извод "Колко скучен бе нейният живот" .На фона на залязващото слънце тя се видя като един млад напращял момък в рицарски доспехи от далечния 14ти век, препускащ към дома на своята любима след поредната победна битка.Малко по-надолу тя видя група дръвчета и си представи как си играе с мечето Йоги ,а след това Снежанка го уцелва с ябълка по главата,а пък Йоги на свои ред вади пушка и уцелва точно в междувеждието Cнежанка. А когато отправи поглед към високо извисяващите се далечни планини в нея се появи великото чувство на патриотизъм и желание да се прекръсти ако не на Боримечката то поне на баба Бойка и да развее българското знаме като един истински хайдутин.А пък когато на пътя и се изпречи един повален дънер странно защо той и заприлича на немските оръдия наричани "дебелата Берта" използвани през Bтората Cветовна война и тя се почувства почти толкова велика колкото Хитлер.Накрая тя видя как съседските деца тичат и си играят в другия край на полянката ,чу звънките им смехове,видя веселите им щастливи лица,в този момент осъзна че всеки миг от живота трябва да и носи щастие ,реши че никога повече няма да мечтае за сметка на реалния живот.В този миг на осъзнатост отнякъде се чу оглушителен шум...нещо със страшна сила се стовари върху главата на момичето и сцепи малкия и крехък череп.Това беше Снежанка,която както се оказва не е била смъртоносно ранена и бе решила да даде отпор... Колко е хубаво всичко...помисли си момичето и загина...