Ако си струва да отмъстиш на някой, това ще да е само по един начин -  ставайки щастлив, въпреки болката. Отмъщението (под всички други форми)  - това е нещо, което ме плаши с последиците си както за света, така и за вътрешния мир на човека, неговия душевен баланс. Това отмъщението е като убийството - веднъж прекрачиш ли, никога повече не си същия. И гледаш с носталгия щастието на непокварените, чисти сърца след това..как се радват съвсем искрено на живота.

Прошката, винаги по-трудна,  е нещото, за което не ти се налага после никога  да съжаляваш пред себе си. Затова и няма да пиша много за нея.

А като стана дума за чисти неща, не мога да пропусна да спомена любовта. Извинте за предисловието. Любовта е малко наивна, твърде крехка в началото, докато не я поставиш на изпитание. Кара ни да вършим странни работи. Поема контрола над нас и нищо не може да и противоречи. Нито здрав разум, нито военно положение.

Ето аз например, като се влюбих, след това написах и стихове. И също тъй от любов, чувство, което не се притеснявам да ме прави направи на глупава, ще взема да ви напиша два от тях (в един). Простете моя непрофесионализъм. А ти Ники, не ми се сърди. Това е моят начин.

Ии за пръв път пред публика: моето творчество.

Когато слънцето залязва,
а връхчетата на тревата,
най-зелена на света,
те гали нежно по бедрата:

си мисля има ли света
по-голяма шир от равнината под върха
и по-голяма свобода от туй
със тебе да се скитам в планината?

А ето гаснат тихо градски светлини,
автомобилите  замлъкнат,
шума от горските съдби,
заглъхва в тъмнината..

Изглеждало би всичко мрачно и студено -
тъй някак тъжно и обречено ..
ако в квартирата под наем скромна,
не чувах стъпките ти като в планината..

Дали съм изгасила в кухнята,
дали будилника  навих..!,
кога ще изпера,...?! ах.. дреме ми,
аз нямам грижи, щом дойде.

И всичко става смислено и цветно,
когато легнеш ти до мен.
Целувката ти прави ме уверена
че утре ще е хубав ден.

Заглавието: Как & открих те

Ники.