Един въпрос с какъв бруазър постна това съобщение, направи ми впечатление, че не излезе краткото описание.

 Аспарух, преди 3-4 години минавах събеседване с подобни изисквания, за администратор в една фирмичка. След 2 часа преговори най-накрая ми казаха, че мога да започна от понеделник. И като стана дума за заплата, отговора беше, дръж се да не паднеш, 150 (сто и петдесет) лева месечно. Теглих им една свирепа майна и се хванах 2 месеца да лепя спукани гуми. Нещо трудно схващат много от родните бизнесмени, че интелектуалния труд не е безплатен... 

Аспарух - това реално публикувана обява ли е, или е твоя творческа изява?  Отдавна следя пазара на труда в определен бранш, и се натъквам на свръхизисквания за позиции, които не само изискват неквалифициран труд, но и такива включват рутинни повтарящи се действия.  

За заплащането - един пример с мен. Поканиха ме на интервю за позицията Личен асистент на Управителя на голяма компания. Сигурна съм, че възнаграждението на въпросния управител бе не по-малко от 2000лв. Плюс служебен автомобил, мобилен телефон и командировки в чужбина.

Личният асистент според описанието и разговара ни бе човек, който го замества в делата му, освен представителните функции. Когато стигнахме до заплатата ми - ами бях подготвена за тази цифра, но все пак му дадох да разбере, че "мечка не се лови с трици". Въпрос на достойнство е да уважаваш труда си и да се бориш за приемливо начално стартово възнаграждение.

Има фирми и фирми - видя ли ЕООД - веднага го елиминирам (не могат нищо да ти предложат). АД иле ЕАД - там има хляб!

Доста изтъркано мнение ми лансираш за фондациите - все едно ми казваш, че всички българи са глупави.  Познаваш ли дейността на няколко фондации, за да твърдиш, че са не само "перачница" но и "печатница на пари" при това "страхотна"!!!!  Дай ми примери?

А, за ЕТ - самата структура не позволява такива капитали, по простата причина, че ЕТ не може да емитира акции, но може да закупува. И все пак АД са по-големи притежатели не само на активи, но и като брой персонал - затова ги предпочитам.  Има възможност за движение в тази структура.

И аз говоря за сериозни компании, които не си позволяват да перат пари, защото самите кредитори изискват прозрачност на дейността им.  

Ами да речем,че съм позапознат с туй онуй,но да ти кажа честно при споменаване на ЕАД си представям едно предприятие което е във фалит,а за фондациите-какво да кажа ами не вярвам в идеалните цели на нито една от тях,и досега не съм сбъркал в мнението си за нито една от тях повярвай ми:)

За ЕАД донякъде си прав, но мога да ти цитирам поне две ЕАД-та, които са много яки, нищо че са публични предприятия.

И няма как да ти повярвам, ако не ме убедиш с факти!!! 

Отговорът на въпроса е интересен и за мен. Не ми се е случвало, слава богу и за мен говори, че съвсем не е добре такива хора да ми стават шефове. Подобна реплика ми прави много лошо впечатление.

Все си мисля, че и работодателя  трябва да уважава хората, които работят за него, а не само обратното.

 Darla-Daisy ,наистина има някой фирми които имат канали да проучат дали не си ги послъгал тук таме в CV то или пък не си пропуснал нещо:).Обикновено това са банки или фирми които наистина работят с доста едри капитали.Просто хората искат да проверят до каква степен си или можеш да бъдеш лоялен.В т.нар. по-големи фирми има изградени информационни структури,които се занимават с фирмената сигурност и защитата им на информация.Самото проучване не е толкова трудно в повечето случаи се прави с обаждане до бивши работодатели,които си записал в CV то.Могат да потпитат за теб и за причните ти за напускане.Не си мисли,че ще пратят някой да те следи :).При някой може да те проучат доста "задълбочено" даже преди да те извикат на интервю,и ти даже и да не разбереш.Като общо наистина някои фирми имат канали за проучване.

"В САЩ бизнесмените харчат за охрана на търговските тайни около една пета от сумата,отделена за маркетинг.В мащаба на цялата страна сумата е около 15 млрд. долара годиншно" А.Тарас

Така,че сама направи изводи до колко е сериозно.

P.S.Още малко информация можеш да намериш на този сайт http://fester.hit.bg/

Сам, заинтригува ме с тези канали за проучване.

Според мен и да има такива са или неофициални/обаждане по телефона,което не е никаква гаранция за това дали си работил или не, и дали тоя на телефона е бившия ти работодател/ или незаконни.

Давам ти пример- ако си писал, че си работил при определен работодател, единствения начин да разберат дали е вярно е да им покажеш трудовия си договор или трудова книжка - ЛИЧНО ти! Ако получат данни за това по различен начин и ти покажат ДОКУМЕНТ, ти гарантирам, че можеш да ги осъдиш- и бившия работодател и фирмата с интервюто, за това, че НЕЗАКОННО са разкрили лични данни. Ако случайно не знаете в Бг има приет Закон за защита на личните данни, които регламентира точно тези въпроси. А доколкото познавам и останалото законодателство - ако данните за теб не са в публичен регистър, ще ме извинява интервюиращия да ги вземе легално от другаде.

А що се отнася до изискванията за длъжностите-за някои от тях само не са записали трите имена на точния човек, които бива назначаван впоследствие. И обикновено е нечий човек, който не може да прави нищо от изброеното в изискванията а тепърва тръгва по курсове за ограмотяване. Говоря за държавната администрация, където ако нямаш връзки и то яки /за партийни-да не говорим!/ може и цял живот да си най-големия специалист и да се пенсионираш в нисшите ешелони на администрацията.

Не си прав. мили Горьо!

Проучването на проявите на дадено лице в предходните фирми, които той е посочил в CV-то си в никоя точка на цивилизования свят не спадат към защитените лични данни. Лични данни може да са ЕГН (ако случаен човек го търси, или номера на соц.осигуровката в САЩ - но пък там я копират дори и за да ти открият банкова сметка..., така че кое точно е лична инфо..??)

В целия свят лицата, които ще се назначават на работа се проучват. Официалните канали са, разбира се посочените предходни работодатели. Неофициалните са "затворените" бизнес общества - хората във всеки бранш се познават и ествествено, ако искаш да разбереш нещо повече за този човек, да попиташ дали някой знае нещо за него. Разбира се, че мненията на другите не са меродавни, защото ако човекът-кандидат те е впечатлил, едва ли ще дадеш ухо и сърце на онова, което твоят познат шеф на друга фирма ще изплюе по негов адрес. отношенията в екипите се изграждат и на личностна основа и лицето може да не се е чувствало удобно там, а при теб да даде всичко от себе си. имали сме много такива случаи. Познати от бранша са ни казвали "Хващаш си белята с него..", а човекът излиза пич и половина.

Не мисля, че никъде по света набирането на мнения за поведението и качествата на кандидата се третират като неприкосновена лична информация. какъв би бил тогава смисъла от препоръката, която даваш на напускащия фирмата ти и защо даваш координати да те потърсят за обратна информация???