На 1 юли 2011 г. ще се навършат 50 г. от рождението на незабравимата лейди Даяна, принцеса на Уелс. Да можеше само да възкръсне в цялото си великолепие и за миг вълшебството Даяна да се повтори в неповторимия си блясък.

Колко кратък живот – само 36 г.

36 свещи (по една за всяка година) затрептяха, когато лейди Даяна издъхна. Останалите си години принцесата на Уелс заживя в Рая, където никой за нищо не я упрекна, нито пък унижи, така както правеха “поднебесните духове на злобата” в земния и живот.

Лейди Даяна отлетя като бяла птица и нямаше кой да продължи бъдещите и планове, да даде живот на светлите и идеи.

Когато човек затваря очи, не му е мило за нищо – затваря ги и толкова.

“Дните на човека са като трева; като

полски цвят – тъй цъфти той:

понесе се над него вятърът, и няма

го, и мястото му вече го не познава.”(Пс.102).

Но образът на лейди Даяна Спенсър остана завинаги в сърцата.

Вероятно има твърде много факти, свързани с принцеса Даяна, които тепърва ще се откриват. Много е оскъден броят на тези автори, които се осмеляват да пишат за принцесата на народа по подобаващо изискан и достоен начин. Да си достоен да пишеш за принцесата на сърцата, означава да притежаваш добра душа и сърце. Лице с лоша и отровна кръв няма какво толкова съществено да каже на света, защото е известно, че лошотията и злобата се занимават само и предимно с безпочвени атаки. Спомените за английската принцеса Даяна оживяват с безпаметното си достолепие. Лейди Даяна не се провали нито веднъж в очите на света. Вълшебството на живота и гори и не изгаря.

От първите и стъпки, когато невръстната Даяна тичка с бебешки буйки, до милата и невероятно ослепителна в съвършенството си принцеса на Уелс – човечеството притихва в захлас пред тези чудни снимки.

Толкова изискана и толкова недостижимо благородна – нима някой и за миг може да си позволи да се сравнява с несравнимата лейди Даяна?

Стотици страници, изписани за принцесата на Уелс...

Може би звучат твърде изкуствено и крайно недостатъчно пред аристократичната и загадъчност. Беше ли заблудена в обществените си дела? Според достопочтения сър Уилям Джерард Хамилтън (Едноречия)(1729-1796) “Заблуждението идва по две причини – или от първоначалното разбиране на нещата или от вторичните им връзки.”

Планетата щеше да е много по-различна, ако лейди Даяна беше жива. Когато някой си отиде от света, арабите казват:

- Остатъкът е в твоите ръце.

“Биг Бен”, Биг Бен” – пътуват стрелките без лейди Даяна.

Великолепието на вълшебната история на принцесата на сърцата е все така обаятелно и светло.

Търсете благородния устрем на битието, така както успяваше лейди Даяна Спенсър – неповторимата и необхватната, извисената и почитаната в цял свят.

Какъв малшанс – на косъм от Негово Величество Живота.

Принцесата на народа остави възторга и диханието на светлината, за да бъде Планетата по-добра.

Доста време след 31 август 1997 г. ненавиждах Париж, заради необезопасения тунел Понт де л’Алма. Защо и как космополитният Париж, принадлежащ към Белия свят, е могъл да допусне да съществуват толкова опасни тунели?

Какви са днес посланията на лейди Даяна към света?

Колко ли недовършени нейни мисии останаха като мираж?

Обичам да мисля за принцесата на Уелс като за жива.

В Интернет намерих часовник, който отмерва времето без лейди Даяна Спенсър.

100 г. без теб, Даяна, са всъщност 100 г. с теб, Даяна.

Хиляди перипетии и хиляди несбъднати мигове – принцесата на народа по-скоро бягаше по траекторията на гибелта, вместо да мисли за своята безопасност. Първи, втори удар, 13-та колона и историята на Англия бе опръскана с благородническа кръв. Сякаш не беше възможно някога елитната принцеса Даяна да загине толкова нещастно и непредвидимо.

Угасна слънцето на Уелс и се запалиха тутакси свещи в памет на лейди Даяна.

Ноторно е, че свещта е средновековен символ на живот.

Светлина, светлина, нескончаемо време от ефирна светлина, величина с безкрайно измерение на светлината бе жизнения път на лейди Даяна Франсис Маунтбатън – Уиндзор.

Памет за лейди Даяна.

Минути мълчание за лейди Даяна.

Толкова е пусто, особено и не както преди…

 

 

Теомира – Десислава Петкова

27 декември 2010 г.

София – България