А парите - бидейки нещо измислено и относително, за някой, който има няколко милиарда примерно, да си купи тази картина, би било все едно да си купи вафла. И щом му харесва, защо да не си я купи?

Друг е въпросът, че с толкова много пари могат да се спасят животите на много голям брой хора или да се построят училища или модерни спортни бази...  Варианти - много :)

Всеки човек има право да си харчи парите както си иска. Аз, например, не бих си купила тази картина, само защото нямам толкова много пари. Но, ако имах сигуроно щях да си я купя, да си я сложа в моя си галерия и да се фукам на целия свят, защото ще знам, че зарди това, че я показвам ще ми намалят данъците.

П.П. Картината е хубава, това са част от любимите ми цветове, а като се загледах в жълтото ми се стори, че има вид на гола жена на колене - асоциация, може би е тъпа, но аз винаги се опитвам да видя нещо, дори в нищото.

  Веднага проверих в търсачката да науча нещо повече  за художника!

 Ето какво открих :

   "Когато американският художник-алкохолик Джаксън Полак залива платно с кофи боя върху голите дъски на пода на студиото си в Лонг Айлънд преди 60 години, едва ли предполага, че някой ще плати милиони за творението му "No.5, 1948 ". Вчера картината бе купена от мексиканския колекционер Дейвид Мартинес, който работи във финансова къща, специализирана за продажби в Третия свят.Той е платил за творбата 140 милиона долара, което е абсолютен рекорд.

  "Корените на явлението, което условно ще нарека "американски авангард", могат да се открият в края на 40-те г. на ХХ век. Първата революционна група американски художници е от нюйоркската живописна школа, формирана непосредствено след втората световна война: Джаксън Полак, Уилям Де Кунинг, Барнет Нюман, Марк Ротко, Клифърд Стил и Адолф Готлиб. Те се наричат абстрактни експресионисти или екшън-пейнтъри. Новото е в отношението им към действието живописване, което поетът Харолд Розенберг определя така: "В определен момент платното започна да изглежда на американските художници повече като арена за действие, отколкото пространство, в което да възпроизвеждат, прерисуват, анализират или изразяват един обект, независимо дали той е реален или въображаем".

Ето и знаменитото изказване на Джаксън Полак: "Искам не толкова да илюстрирам чувствата си, колкото да ги изразя".

Това са художници, които безкомпромисно демонстрират отрицателното си отношение към масмедийния културен сурогат, но парадоксът е, че именно медиите ги правят популярни. Полак е сред най-изявените представители на арт-течението, затова и е бил най-удобната мишена за политици и медии.Често са го критикували, като дори са организирали кампании срещу него под мотото "Джаксън Полак ли е най-великият художник на САЩ" ? Събитията от последните дни обаче дадоха отговор на въпроса."

     Ето сега може би ще си отговорите на въпроса, защо милионерите знаят в какво да си влагат парите....

     Арт, извинявай, че допълних информацията по поста, но е интересно да се търсят корените...

 С поздрав!

Пък и изкуството не е съвсем универсално. Има картини на световно-известни художници, почти класици, в които не виждам нищо, ама нищо интересно. Но това не пречи на хората да им се радват.

Докато се наканя да отговоря...Арт, интересен въпрос задаваш. Аз бих отговорила като теб - когато един творец открие нов начин на изразяване в дадена област (например Пикасо в живописта или Марсел Пруст в литературата) - това е интересно и продаваемо. Не казвам разбираемо :). Както знаеш, аз съм лаик-любител - обичам изобразителното изкуство, без непременно да твърдя, че го разбирам. Разбирам малко от литература и затова чрез нея си обяснявам нещата, които са ми непонятни. В случая с Марсел Пруст - "По следите на изгубеното време" е книга, която или харесваш, или не харесваш.

Но безспорно начинът на писане на Пруст е новаторски и различен.
И при Полак е така - или го харесваш, или не. Но и той прави нещо различно и ново. Което обяснява истерията по неговите творби.

Имаше едно изследване, че в литературата от самото начало до днес са измислени около 2000 сюжета. И днес ние можем само да предъвкваме до безкрай тези сюжети, но (почти) нищо ново не може да се измисли.

Същото е и при рисуването мисля. Имаме основните няколко цвята, плюс нюансите. И старите майстори са създали достатъчно школи и течения. Но днес ние също искаме да сме откриватели. И така се раждат новите стилове.

Все пак оставам на мнение, че людете вършат необясними глупости понякога :)

Винаги ми е било интересно как времето и името продават дори картини, които авторът никога не би избрал да показва. Класически пример за "тук авторът иска да каже". Забавно е как хората си присвояват правото да разбират творението на някой друг. И после върви им обяснявай, че само си си драскал.

Няма да ви мъча с въпроси кой е авторът на тази творба. Показвам я като доказателство, че авторът има право да ни покаже това, което той иска, нарисувано по неговия си начин :).
Това е рисунка на 5-годишната ми дъщеря. Представлява кон (любимото и' животно), изобразен до кактус. Заглавието е "Кон в пустинята".   Много пъти и' обяснявах, че конете, жабите и прочие обекти са предимно едноцветни, но тя винаги слуша себе си.

©Ана

Пък за връзката между галериите и супер-маркетите няма да говоря, защото веднага се сещам за една невероятно красива артистка (честно казано не помня каква точно, може би художничка да беше), която наскоро показваха по Евронюз. Спонсорираше я един известен руски олигарс. Кой и какво е напазарувал мога само да гадая.

Ела, конете са най-забавни, когато са многоцветни. Много хубаво се е изразила дъщеря ти. :)  И е съвсем права да не те слуша по въпроса, след години може същата тази картина да се продава наистина за милиони. Кой знае.

Ела,винаги детската рисунка е искрена.Цитат от Пикасо по памет"Лесно ми беше да се науча да рисувам като възрастен,по-трудно ми бе да рисувам като дете".

Скоро бЯх на изложба, но ученическа, непретенциозна, братовчет ми рисува. Като разглеждах картините, си дадох сметка, че тези хора рисуват душите си,т.е. картините са като огледала.... И то не само за художника, но и за зрителЯ, всеки вижда нещо различно..

Именно поради този факт не смЯтам, че картината не заслужава цената си. Последните най- ексцентрични течениЯ в изкусвото, експресионизма, авангардизма са отражение на света пречупен през погледа на твореца, света в който живеем. ПровокациЯта, кЪм коЯто се стреми една такава картина, има за цел да се замислим. СмЯтам, че тЯ е изпЪлнила мисиЯта, поради простата причина, че Я обсЪждаме.

 Това беше коментара за картината, като такава. Сега за цената. Аз заставам зад позициЯта, че нито една цена не е висока за да бЪде платена за изкуство (а с горниЯ аргумент доказах, поне на себе си, че тази картина е изкуство).

Колкото до купувача, щом има парите, да ги дава! Имам две теории за него. Или е снобар и дава сума пари за картини без да ги разбира (подобна е ситуациЯта с всички манекенки, които са чели Паулу Коелю, защото в нЯкакЪв момент беше модерен от гледна точка на това, че ако си го чел, казано разговорно, "имаш повече ЪкЪл в главата").

Втората причинае, че този чивек може наистина да разбира картината или просто да вижда нещо в неЯ, тук ролЯ играят вЪображението и сетивността.

 Мога още да коментирам, но мислЯ, че това е есенциЯта и нЯма да ви отегчавам.

БлагодарЯ за вниманието!

@Арт- ми ти според мен все още не ме разбираш.

@Ела - забелязах го знакът, мдам. Много правилно си го сложила :) Между другото и на мен ми направи впечатление,че кактусът не е спечелил същото благоволение като коня. Но то и аз предпочитам конете пред кактусите.

Картина, е нещо правоъгълно и вътре има боя.

Хубаво, че много не се дават пари за наука, че отново ще измислят атомната бомба.Парите за изкуство само радват ,а тези за наука и убиват, там е разликата.

Пък като науката убива, ти какво точно правиш в интернет, а не твориш нещо на някоя поляна? Защото интернет не е създаден от художници, както може би ти е известно. Нито компютъра. Явно имало и безопасни приложения на науката, а?

Аман от лицемери.

 Ами добре. Значи цял живот съм грешала като съм си въобразявала, че една картина трябва да носи настроение, да има някакъв замисъл, да бъде красива, да изразява личността на твореца по някакъв начин...Сега и аз се чувствам особено просветлена на тема изкуство.