ПРИЯТЕЛИ, РЕШИХ ДА ПУСНА ВТОРА ЧАСТ НА ПОСТИНГА 'ОБИЧАТЕ ЛИ ПОЕЗИЯ?' Явно и вие като мен сте почитатели на хубавите стихове, така че защо да не си разменим още малко от тази красота и балсам за душата! Oчаквам вашите съкровени и споделени моменти от безбрежния океан на поезията!
Като начало давам отново предложението на Истина със стихотворението на Станка Пенчева,пуснато в първата част:днес:
| от Istinata Pobejdava на 09 Април 2009, 20:56
Още едно стихотворение на Станка Пенчева :
Обичам да те гледам отстрани,Когато ти със другите говоришИ цял на другите принадлежиш,И цял си в техните съдби разтворен.Аз гледам с тайна нежност отдалечЛицето ти – ту светло, ту сърдито,С очи сурови и с очи добри – Но винаги открито. Сега не си при мен. Сега си там.И може би дори си ме забравил. Но аз те давам, давам на света – Това е твое мъжко право. Забравяй ме, за другите мисли,Опитвай се земята да нарамиш,Лети!Обичам те такъв.И оня миг ми стига само,Когато през лица и гласовеОчите ти внезапно ме намират – И ослепявам, и сама слепя,И земното въртене спира...
Станка Пенчева
Не пиша за да причинявам зло. (от слънцето на август раждам муза) Обичам Господ, без да вярвам в Бог. Когато ми е тихо слушам блус. Не лъжа. Не убивам. Не крада. Пари на заем, ако взема, връщам. Не мажа с кръв вратите на врага си. И чуждите любими не прегръщам. Пуловери за никой не плета, като разплитам нечии чорапи.
Когато ме целуна не разбрах, че любовта е начин да отхапеш...
...
Разстреляха я с камъни. Защото тя беше хубава като измислица. В устите им сто дявола пустосваха. Ръцете й се любеха със птиците. Тя боязливо идeше към църквата като молитва гола. Закъснявайки. Очите й в очите им се блъскаха. Винеше се. А тях ги оправдаваше. Убиваха я бавно като вещица, на клада от омраза и от завист. Кръвта й тънко капеше. Безгрешна и светеща. И по-красива ставаше.
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда). Измислях те, преди да те повярвам. Изглеждаше спокоен. И ненужен. Най-белият от всичките ми гарвани. Поисках много. Бях нахално-горда. Сега на колене те опознавам. Защо му е на агнето намордник, щом само тръните ни увенчават...? Не ми помагай. Няма да се раждам. И няма да възкръсвам вместо тебе. Защото съм зачената от жажда, аз също ще умра. Но като лебед.
Павлина Стоянова
Манка, "толкова те обичам" - прекрасно! А за Пушкин да не говорим - това е класика, издържала изпита на времето! Всичко е брилянтно - и стихът и изказът!
Dana,
"Когато ме целуна не разбрах,че любовта е начин да отхапеш...-
Тoва е убийствено - ето затова обичам поезията! Страхотни са и другите стихове! Благодаря ти за предоставеното удоволствие да споделим мига!
Това е мое! Много съкровено, с много болка, избликнало като гейзер! Светла му памет!
Студено е! (на брат ми)
Студено е! дали навън или в душата?Студено е! не топлят въглените, тихо е!Часовникът е спрял, замислен в безвремиетодали е жив или умрял, дочува се стенание?Разбираш, няма го - Човекът,нo тук Душата е,на заледено клонче, кацнала в реалността,и, после, завинаги отлитнала,отдадена на Вечността! ...
Колега, много пренебрежително и тенденциозно прескачате определен тип "постове", както винаги ... Няма да споря с Вас, защото всички знаем как всичко ще приключи. Иначе браво за Вашия "пост" и за стиховете, които сте наредили така умело, и Вие, и другите потребители след Вас.
П.П.: "Поезията" е поезия навсякъде независимо под каква форма. И за протокола, не се заяждам, а се чудя на вкоренения Български манталитет, който няма изкореняване. Знаете - за Нане и Вуте ...
Благодаря!Знам много стихове на Станка Пенчева,но това е ново за мен.И аз бих написала още едно.
НЕЖНОСТ
Докато сме млади,докато сме хубави
обичта край нас кръжи,кръжи.....
Очите ни срещат погледи влюбени,
ушите ни слушат мили лъжи.
И ний разцъфтяваме като горди кринове,
къпани от ласкави дъждове,
гонени от ветрове копринени,
блеснали в лъч мигновен.
Но когато очите ми избелеят
и по ръцете избият кафяви петна,
когато косата ми със снега се слее
и стана просто стара жена-
от всички,които са ме любили,
край мен ще остане само един
и за него аз винаги ще съм хубава,
неотделима както преди.
ГОРЧИВО КАФЕ
Когато след пир полунощен самотен,на зиг-заг се връщаш домаИ киска се вихър над жребий сиротенИ плаче безлунна тъма,побързай, побързай, на спиртника прашентури тенекийно джезве -на винени пари под пристъпа страшен,свари си горчиво кафе. Отвориш ли тръпнейки плика и цветенИ лъхне ли дъх мразовит,опит от тъгата на поздрава сетен,не гледай тъй блед и убитизтрий от сърце си мечтите парфюмниза черни очи кадифепод тъмната стряха на мисли безумни -свари си горчиво кафе. А привечер зимна в безлистните клонищом стене фъртуната зла,И зимният вихър се киска поклонипрез мътните бледи стъклас коси заснежени младежкия споменотдай на аутодафеИ бавно на малкия спиртник поломенсвари си горчиво кафе. Oт кого е това стихотворение, познахте ли?
Когато след пир полунощен самотен,на зиг-заг се връщаш домаИ киска се вихър над жребий сиротенИ плаче безлунна тъма,побързай, побързай, на спиртника прашентури тенекийно джезве -на винени пари под пристъпа страшен,свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и цветенИ лъхне ли дъх мразовит,опит от тъгата на поздрава сетен,не гледай тъй блед и убитизтрий от сърце си мечтите парфюмниза черни очи кадифепод тъмната стряха на мисли безумни -свари си горчиво кафе.
А привечер зимна в безлистните клонищом стене фъртуната зла,И зимният вихър се киска поклонипрез мътните бледи стъклас коси заснежени младежкия споменотдай на аутодафеИ бавно на малкия спиртник поломенсвари си горчиво кафе.
Oт кого е това стихотворение, познахте ли?
Понеже забелязах, че тук има друг, който харесва Пушкин, реших да копи/пейстна и моето любимо стихотворение от него:
Я вас любил: любовь еще, быть может,В душе моей угасла не совсем;Но пусть она вас больше не тревожит;Я не хочу печалить вас ничем.Я вас любил безмолвно, безнадежно,То робостью, то ревностью томим;Я вас любил так искренно, так нежно,Как дай вам бог любимой быть другим.
http://vbox7.com/play:bc524f0c
И още нещо, което харесвам:
By Robert Burns (1759 - 1796)
If a body meets a body comin’ thro’ the rye
If a body kiss a body need a body cry?
Every lassie has her laddie, nane, they say have I,
Yet all the lad they smile on me,
When comin’ thro’ the rye.
If a body meet a body, comin’ from the town,
If a body greet a body, need a body frown?
Yet all the lads they smile on me,
А има ли българин, чието сърце да не е докоснато от това стихотворение?
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
web
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те... Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тяхбулото на срам и грях.Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тяхстрасти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли... Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете...
Не свеждай ти погледа светъл,не сплитай печали над нас - бакалина стар е свидетелкак свято обичам те аз.Припадне ли нощ сребролунна,открехнат се малки вратаи в привет сърдечен целунарубина на твойте уста.В небесната шир бледосиня,усмихнат се бели звезди,а в дреха от лунна копринанощта над сърцата ни бди.Но късно е. В порив прощаленний слеем горящи уста,а старият, мъдър бакалинвъздъхне лирично в нощта.Пловдив Диди, и аз обичам Пушкин, благодаря за поздрава! А ето едно прекрасно стихотворение на Рoбърт Бърнс, по което има и песен!Старата любов Кога и кой ще изменина старата любов?На миналите златни днии старата любов?За старата любов -докрай!За миналите дни!Ти чаша нежност ми подайза миналите дни! Със тебе пихме от дъхана тия равнини.И с тебе двама към върхавървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във дланреки и планини. И раздели ни океанслед тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно.Ръката ми хвани.Налей от старото виноза миналите дни. Налей и чашите не брой.Догоре ги пълни.Да пием с тебе, друже мой,за миналите дни. За старата любов -докрай!За миналите дни!Ти чаша нежност ми подайза миналите дни! превод от английски Владимир Свинтила A от мен: "НАЗДРАВЕ"!
Не свеждай ти погледа светъл,не сплитай печали над нас - бакалина стар е свидетелкак свято обичам те аз.Припадне ли нощ сребролунна,открехнат се малки вратаи в привет сърдечен целунарубина на твойте уста.В небесната шир бледосиня,усмихнат се бели звезди,а в дреха от лунна копринанощта над сърцата ни бди.Но късно е. В порив прощаленний слеем горящи уста,а старият, мъдър бакалинвъздъхне лирично в нощта.Пловдив
Диди, и аз обичам Пушкин, благодаря за поздрава!
А ето едно прекрасно стихотворение на Рoбърт Бърнс, по което има и песен!Старата любов Кога и кой ще изменина старата любов?На миналите златни днии старата любов?За старата любов -докрай!За миналите дни!Ти чаша нежност ми подайза миналите дни! Със тебе пихме от дъхана тия равнини.И с тебе двама към върхавървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във дланреки и планини. И раздели ни океанслед тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно.Ръката ми хвани.Налей от старото виноза миналите дни. Налей и чашите не брой.Догоре ги пълни.Да пием с тебе, друже мой,за миналите дни. За старата любов -докрай!За миналите дни!Ти чаша нежност ми подайза миналите дни! превод от английски Владимир Свинтила
A от мен: "НАЗДРАВЕ"!
Роберт Бърнс ФИНДЛИ - Кой хлопа в този късен час? - Аз хлопам - каза Финдли. - Върви си! Всички спят у нас! - Не всички! - каза Финдли. - Не зная как си се решил... - Реших се - каза Финдли. - Ти май си нещо наумил. - Май нещо - каза Финдли. - При тебе ако дойда вън... - Ела де! - каза Финдли. - Нощта ще минеме без сън. - Ще минем! - каза Финдли. - При мен да дойдеш, току виж... - Да дойда? - каза Финдли. - До утре ти ще престоиш. - До утре! - каза Финдли. - Веднъж да минеш моя праг... - Да мина! - каза Финдли. - И утре, знам, ще тропаш пак. - Ще тропам! - каза Финдли. - Ще ти отворя, ала чуй... - Отваряй!... - каза Финдли. - Ни дума някому за туй. - Ни дума! - каза Финдли.
Не е ли чудесно?:-)))
И Г Р А
Днес любовта не ще реши всичките ти проблеми,
Човешките вълнения са сложни и големи -
неутолимия копнеж почти е без предел.
Затуй не ме измъчвай ти, не ме кори, любима,
че все не искам твоята душа да разбера!
Това, което давам ти, и туй, което вземам,
да бъде само миг покой, наслада и игра.
Александър Геров
Добър ден отново и благодаря !Винаги ми е било тръпка сама да откривам нови и различни автори.Мисля,че стиховете,които ще ви напиша сега не са ви познати.
ВРЕМЕТО ПО ОБИЧ
Някои измерват времето по слънцето,
други-по часовник,трети-по звездите.
Аз измервам времето по обич-
обичта,във всяко нещо вложена,
в думите,във жестовете,в погледа....
Колкото е по-наситен с обич,
толкова по-дълъг е живота.
Затова навярно на децата
им се струва,че ще бъдат вечни!...
Времето по Гринвич ме съсипва.
Колко е при теб часа,приятелю,
само че във времето по обич?...
О Б И Ч
Преди да си тръгна завинаги от света,
дано имам време,си казвам понякога,
макар безпричинно,макар непонятно-
да мога със всеки от вас да се скарам,
да мога със всеки от вас да се разделя,
за да не се случи да ме заровят в пръстта
с толкова много обичани хора в сърцето!
Здравко КИСЬОВ
До скоро!
Искам с горното стихотворение да ви поздравя с настъпващия светъл християнски празник Великден!
Да Го повикаме да се върне в душите ни и в домовете ни! - Ела си!АМИН
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви