Когато приятел ми подари двд с този филм за рождения ден, елегантно опаковано в плакат за еротичен филм, изпитах усещане, твърде близко до "трагично първо впечатление". Но братята Коен и Кормак МакКарти бяха повече от добра причина да седна и да го изгледам още същата вечер. И зяпах вцепенено през цялото време.  Отдавна не съм гледал филм, дето толкова да си е заслужил Оскарите и дето да води до подобно пълно потапяне.

 За сюжетната линия няма да задълбавам излишно - чиста, спретната и леко прашна като тексаската пустош, където започва развитието на фабулата, тя следва правилен, напрегнат и на моменти катартичен път на психологически трилър-драма. Но преди заслужено да предизвикам неодобрително повдигане на вежди с подобни характеристики, така типични за критици, дето нямат какво друго да кажат, ще се насоча към няколкото момента и образа, които правят тази екранизация не просто преписан от книга сценарий, а нещо със собствен живот и дух.

  Джош Бролин - нито ми е особено любим, нито ми е особено известен, но блести на мястото си. Добродушен и леко простоват каубой, окей, стереотипен южняк, окей. Но стереотипността не отрича, че героят му има собствена душа и това си личи от екрана - аз, ако и да ме е срам да си го призная, не бих се върнал да нося вода на онзи мексикански трафикант обратно в пустинята. Честно.

 Томи Лий Джоунс - удивително е как човек, правил глупости като "Мъже в черно" и джапал в лава до колене из каналите на Лос Анджелис, съумява да бъде действително велик актьор. Като Никълъс Кейдж, мдам :)

  Застаряващият, лаконичен и саркастичен шериф Бел Е Томи Лий Джоунс, итой напълно заслужава тази роля да бъде емблемата на кариерата му (точно както Бен Афлек заслужава вечно да гние в ада заради "Пърл Харбър").  А заключителният му монолог... Класа! Отне ми известно време да проумея (поне за себе си) какво иска да каже авторът с това, но изводът ми хареса. И всеки може да направи собствен.

 И накрая златният връх на пирамидата - Антон Шигър, оп, Хавиер Бардем! Веднъж чух някой да сравнява ролята му с Терминатор. Мда, терминирах го. Продраният глас на Бардем, влудяващото му спокойствие и очевидната почти опитомена лудост в погледа му го правят един от най-страхотните гадове, които съм гледал. Монетата, която е просто монета (мда, опитах се да науча наизуст онзи диалог покрай кашуто, ама не ми се удава, бреее), елегантната му бутилка сгъстен въздух, с която убиваше и отключваше врати, и изобретената от братя Коен прическа (която обожавам!) наред със страховитата му ефективност на убиец и характерното му лице слагат слънчевия отблясък върху идеално полирания филм.

 Относно моментите - нека не открадвам от насладата на тези, дето още не са гледали филма, но ще цитирам Кормак МакКарти, който отбелязал, че избраните от екипа на филма места и сетове идеално отразяват идеите му в книгата - каква по-добра оценка?!

 Разбира се, филм без дребни недостатъци няма, дори и да е Коенов. Ще отбележа на моменти бавното действие,  доста благосклонното изобразяване на Шигър (който все пак е изрод, а не символ на светлото бъдеще), както и пороят от ирония и фатализъм - не че имам нещо против и двете, но... Все пак много хора търсят развлечение и отдих в киното, а този филм не е дъвка за мозъка, дори напротив.

И навсякъде е лайтмотивът, заложен в заглавието, че всеки има своето време и когато то измине, той е обречен да мъждука едва-едва, докато най-после угасне в чашата кафе на Томи Лий Джоунс в последната сцена. Мрачно. 

Би било по-добре за филма, ако тази идея не беше толкова на преден план - в стила на МакКарти е да оставя нещата не съсвсем очевидни. Но това, както казват мъдрите хора, са бели кахъри :) Филмът е страхотен, зареден с идеи и емоции, психологически и напрегнат. Препоръчвам го с всичките си сили.

 Оценка:

  9/10