Нека да ти кажа причината, поради която две жени отказаха пушенето пред очите ми (едната зад очите ми - това бях аз):

На едната гаждето й каза, че мирише на пепелник.

На другата нейния съпруг - че мирише на циганка......... 

Може морални и други доводи да не приемаш, може да не вярваш в рака и емфизема, обаче такива доводи  - че миришеш гадно - са направо съкрушителни. 

Шогун:по-скоро,ако някой ми каже,че мириша на пепелник или циганка,бих преминала в друго"агрегатно състояние"-тип агресия,или най-малко-арогатност,проблема ми хич не е в суетността,щото тези доводи с миризмите ми избиват на това,аз залагам на социализацията си по-скоро,в смисъл-като "си живея живота"(според съвета на Ace),дали няма по някакъв начин да ти навредя на теб,и понеже осъзнавам,че може да ти навредя,защото не си длъжна да ми  дишаш димът от цигарите-това много ме тормози,най-вече ме тормози-слабостта,че съм зависима,че ми е трудно да кажа-край и да ги захвърля ,това е.

Другото е,че няма абсолютно свободен човек,щом си зависим дори от кислорода,за да съществуваш,макар,че на това му викали-неморален проблем,в смисъл-не ме интересува.Ама мен ме инетересува.Дори да кажеш-ти сега откриваш топлата вода-ще си права,но все пак-хората се променят и ще се променят

Dedale, разбирам те  за това "слабостта, че съм зависима", т.е. за усещането. Така е то със зависимостите.

Що се отнася до миризмата: не се знае дали ще станеш агресивна или няма да те натъжи, примерно ако изказването дойде от любимия ти човек, който те намира неатрактивна по тази причина. Миризмата не е обществена суетност, ами инстинкт, природа един вид. Не можеш да му се сърдиш ако не му харесва и е достатъчно честен да ти го каже. Мен по-скоро би ми станало кофти в подобна ситуация. 

Гаргичка,ако любимото ми същество е достатъчно откровенно да ми каже,че не ме харесва,защото пуша и му воня-просто няма смисъл да прави компромиси,нито пък аз,за да бъдем заедно,или възприемаш един човек с всичките му слабости и недостатъци или-просто не си с него.Съвсем друг е въпроса,според мен,ако той ме мотивира,да откажа вредните пороци,но не и като ми прави забележки от този вид,защото обикновено реагирам точно в обратната посока

А защо пък миризата да е инстинкт?Мисля,че е сетивност някаква,начин да възпремаш околния свят,затова например ,за едни смесицата от миризма на пури и парфюм е секси,а други я намират за отвратителна.Мисля,че инстинктивно е вдишването,а въприемането на миризмите и ароматите е емоционална нагласа,дори интелектуална даже,сега се сещам за това,например да ти дадат един парфюм и да разграничиш съставките в него,трябва да имаш изключително много познания.Така че....мисля,че мирисовите възприятия са съзнателна сетивност,тя не е първична,а е плод на някакво познание,спомен дори ако щеш,нагласа, с която възприемаш света около себе си.

И пак ще се апострофирам,дори и да превърна това в монолог,просто искам да го напиша и това е.....какво значение има дали пуша или не,дали мириша на пепелник или на циганка,не е ли по-важно какво мисля.Не е ли по-важно,че докато държа проклетата цигара в ръката си,мога да те изслушам,при положение,че никой друг неиска да го направи,и да се опитам да ти помогна,ако го направя,толкова важно значиние ли ще отдадеш на това на какво мириша,ами ако те направя щастлива,ако те накарам да се усмихнеш и забравиш сълзите си,ако дакато..пушейки,разбереш,че всъщност имаш нужда точно от приятел като мен.

То всъщност ,да си призная,на мен точно за това ми хареса тази идея да си пиша тук всичко ,каквото си мисля,може би ще се намерят поне двама души ,които мислят или не мислят като мен,ще са пистрасни към размислите ми или ще ги ядосам.Изобщо....ще има патос ,в повече,отколкото при врабчетата.

Dedale, е да, точно затова се събират хората: за да се подкрепят и вдъхновяват взаимно. Толкова е трудно да намериш сродна душа, та изглежда чак невъзможно. И точно този човек:

-с когото имате чисто химическо привличане;

-с когото имате общи интереси;

-който ти подхожда по ръст, възраст, възпитание;

-който те разбира;

-който си е твоят човек...

все ще има нещо, което да не ти допада съвсем: или чете вестник, като се храни, или прекалено често ходи при майка си.... Не може да има абсолютно идеална връзка, защото ти даже от себе си се дразниш понякога (уф, как можах, защо направих това или казах онова).

Та ако имаш един такъв любим приятел, който високо цени човека в теб, обаче не разбира защо не откажеш тия пусти цигари,той все ще се опита да промени нещата. При теб може да подейства нещо друго: това, което ти казах, е съвсем истински пример за две жени, които иначе са голям инат - за себе си гарантирам, че съм твърдоглава до толкова, че спокойно мога да зачуквам пирони с глава. Обаче като ми каза любимият онова нещо, направо се погнусих... а впоследствие бях свидетел и на другата случка.

Не съжалявам, че можах да си намаля пороците с един, защото така мога по-добре да се съсредоточа и да си поддържам останалите пороци.

Дедалче, с теб май сме чели от различни книги. По мое инфо обонянието и там разните предпочитания в мириса си е до голяма степен биологическо и си е един от инстинктите, а не е придобито с опита. Казвам до голяма степен, защото все пак си се култивира в обществото, в това спор няма. Но да речем ако някой (мъж) не ти харесва по мирис, това може да те наведе на мисълта, че и по гени не си пасвате.

Даже си спомням бях чела, че хората произвеждат феромони, тоест миризливи вещества, и то според генетичния материал, и си е както при котките същата работа пак си се душим и си се харесваме или не. Даже най-много феромони се произвеждат под мишниците, около зърната на гърдите и около гениталиите. Там са и космите, които според учебника (карам по памет, де) служат за да разпространяват въпросните феромони на по-голяма площ.

Е ... ние в днешно време с нашите чувствителни носленца много, ама много държим на хигиената, което би обяснило познатото ни непредпочитание на големи количества ферментирали хормони :) А парфюмите ги бяха нарекли в учебника biologische Tarnung, което обаче не знам как да го преведа. биологично прикритие. уфф ... не звучи. Става дума за онова .... както при животните, които са с цвят на шума, защото живеят в шума и да не се забелязват. И идеята е, че хората се стараят да си прикрият естествените феромони с аромати на растения (цветя разни, което са си парфюмите така погледнато).

Мале, бая съм запомнила от тоя учебник, направо се изненадах, а беше отдавна ....

 Гаргичке,ние с теб както я подкарахме,може цял научен труд за миризмите и ароматите да напишем,при все се забавлявах с твоя коментар,явно аз не съм чела както трябва,невежество.....невежество,а толкова много ми харесваше идеята миризмите да си ги култивираме ние самите.

Самата аз си мисля,че "деликатният нос",както се казва в енологията,си е голямо достойнство и преимущество,но все пак....не би следвало да определяш хората по миризмите,още повече,че те може да са плод на временно неразположение или усърдна работа.

Аз лично,ако ми позволиш,бих направила следната перифраза-не ме посрещай според миризмата,а според това,какво ми има  в главата

Ама да ти кажа в никакъв случай не искам да оставям погрешни впечатления,за моята собствена миризма,аз в това отношение страдам от почни абсурден снобаризъм

Весел ден от мен и много,много усмивки