Понякога,само един разговор,може да промени представите ми ,да преобърне цялата ми ценностна система,така например разбрах,че хората винаги могат да се променят,към добро.

Диалогът ми с един мой приятел:

-ти пушиш ли още

dedale-да

-докога,махай я тази отрова

dedale-ми като ми се пуши............,а и нали знаеш,когато една жена научи един порок-си умира с него

-ще ти разкажа една притча:Августин Блажени,бил обсебен от жените,докато не повярвал в Бог,така един ден си вървял по улицата и насреща минала една от неговите любовници,завикала тя:Августине,Августине,това съм аз,той се обърнал на другата страна и казал,

да,но това не съм аз,така че....човек винаги може да се промени,стига да иска.

Но защо пушенето да е грях,питам аз,а моят приятел ми отвръща-защото вреди на тялото.Това,което вреди на тялото-вреди и на душата.

А аз пак-но например като преям с шоколад-това е вредно за тялото,но незнам да уврежда душата ми.Това,което за теб е грях-за мен може да е удоволствие,къде е границата,в подсъзнанието ли,как може да се опорочи яденето на шоколад.

Вероятно като го превърна в зависимост.