Едва ли има друг празник, който да ни прави толкова горди от това, че сме българи. Защото на този ден не отбелязваме някакви съмнителни военни или политически победи, свързани обикновено с особено много предшестващи или последвали болка и страдание на целият ни народ (или пък други народи). На този ден, ние сме дали нещо наистина хубаво на света. И затова трябва да сме горди.
Вярно, има известни съмнения, точно от къде идват азбуките, които наричаме свои, но за мен поне, основната победа не са самите букви. Истинската победа се вижда в житията и тя е, че българите са получили правото на богослужение на своя език и то със силата на своят дух. И сме отворили врата за всички останали.
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!"
Нуждата да опознаем света около нас и да предадем това знание на поколенията е една от най-характерните черти на осъзнатите видове. Не знам защо хората в България са забравили тези редове и смятат, че най-доброто което могат да дадат на децата си е западен език, с който да избягат от България. В България или не, езикът е само средство за общуване, знанието и уменията са важните. Те са тези, които ни отличават от животните, те са тези, които ни позволяват да надникнем в света на най-малкото и да благоговеем пред най-голямото. Те са тези, които ни позволяват да оцелеем без да ни покосят вероятно милиардите вируси и бактерии, които ще щъкат около нас каквото и да се опитаме да им направим. Знанията и уменията на хора, които са будували и гладували и са се борили за правото си да изучават природата. Хора, които не са мислели как ще патентоват изобретението си и ще спечелят милиони, а са го правели просто защото са искали да разберат. Мисля, че на днешния ден е редно да почетем всички тези хора. Каквото и да са правили, те не са го направили за нас, те са го направили за Науката. Те са го направили за Огънят, който гори в тях и който не им е давал покой докато не открият истината. Странно е как най-големите егоисти могат да дадат най-добрите неща на света. Но неведоми са пътищата Господни, нали?
Честит 24ти май на всички! Дано Науката отново да се превърне в Слънце за българите и отново да започнем да почитаме Просветителите както винаги сме го правели. Защото здравото общество се крепи именно на тези хора, които показват на забързаните хора кой път ще донесе страдания и кой ще донесе радост. И те залагат себе си във всяко "предсказание", и хората затова им вярват. Защото това е цикълът. Жалко, че днешните псевдо-интелектуалци не залагат нищо, а хората никога не им търсят отговорност. Но аз вярвам, че кръвта говори и тя ще заговори рано или късно. Затова мога само да честитя на хората, приели този празник в сърцата си и да им благодаря, че ги има.
Светите братя са реформирали анатемосаната глаголица
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които празнуват днес!
Обаче днес много деца са изпитвали трепети, които няма да се повторят в живота им - днес много деца са целунали знамето на своето училище за последен път, защото го напускат.На тези млади хора пожелавам попътни верове!
Наистина, забравих за дечицата, дано и те да видят магията в днешния ден. И да я запомнят!
Но след като изгледах Шоуто на Иван и Андрей, наистина не мога да разбера, защо този най-светъл празник във всички смисли на думата, не се отразява нито празнува както подобава. Да не говорим, че се пропагандира какво сме дали на света, а всъщност само ние си го знаем това. За всички останали това е РУСКАТА азбука и ние пишем на нея! Да не говорим пък как се разправя какви сме славяни, пък ние всъщност сме славяни само езиково. Общо взето няма никаква ама НИКАКВА политика по отношение на рекламата на България и българите по света с това което ние сме направили, а не с прекрасната земя, на която се намираме.
Дени права си, затова онова за древната азбука го написах като послепис, но сега като реванш ше ви разкажа какво ми се случи тази сутрин на най-българския празник.
Мисля, че никой от нас не може и да подозира кога и как ще му се наложи да прояви родолюбие. Но според мен повечето от нас се справят чудесно, когато стане нужда. Дано и следващите поколения да са така.
Вчера видях, че е излязъл някакъв филм за траките, нямам търпение да успея да го изгледам. Тези филми обикновено са доста разочароващи, но аз съм оптимистка :)
Та, ако онези лелки искаха да празнуват, ми да бяха празнували, защото едно е да изживеят мига, а съвсем друго е да си спомнят отминали мигове.
Няма празник, защото всички чакат някой друг да им го организира, да ги покани, пък и ако може и да му се радва вместо целия свят ще е супер, а сейрджиите ще стоят отстрани и ще си спомнят за някой минал празник, защото не им стига акъла да се сетят, че празникът е за празнуване - не за давене в спомени.
Надявам се повече хора да са празнували вместо само да са си спомняли празника.
В манифестациите може да има сила, както и във всяко друго групово занимание (между другото четохте ли за китаеца дето го арестували, че организирал групов секс. Възмутена съм :Р ). Важното е какво се влага в тях. Ако всички отиват на сила и с досада гледат как се редят някакви хора - ми да, не е много весело. Но ако участниците имат някаква причина да се вълнуват по повод на ставащото, може да стане и весело. Примерно защото минаваш по някаква улица и те гледат хиляди. Ми това си е вълнуващо струва ми се. Но пък може и да греша напълно. Все пак никога не съм била на такова нещо. Просто си падам по груповите мероприятия :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви