Честито на всички!

Едва ли има друг празник, който да ни прави толкова горди от това, че сме българи. Защото на този ден не отбелязваме някакви съмнителни военни или политически победи, свързани обикновено с особено много предшестващи или последвали болка и страдание на целият ни народ (или пък други народи). На този ден, ние сме дали нещо наистина хубаво на света. И затова трябва да сме горди.

Вярно, има известни съмнения, точно от къде идват азбуките, които наричаме свои, но за мен поне, основната победа не са самите букви. Истинската победа се вижда в житията и тя е, че българите са получили правото на богослужение на своя език и то със силата на своят дух. И сме отворили врата за всички останали.

И разбира се, красотата на празника се допълва от най-силните стихове, посветени на празник:

"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!"

Нуждата да опознаем света около нас и  да предадем това знание на поколенията е една от най-характерните черти на осъзнатите видове. Не знам защо хората в България са забравили тези редове и смятат, че най-доброто което могат да дадат на децата си е западен език, с който да избягат от България. В България или не, езикът е само средство за общуване, знанието и уменията са важните. Те са тези, които ни отличават от животните, те са тези, които ни позволяват да надникнем в света на най-малкото и да благоговеем пред най-голямото. Те са тези, които ни позволяват да оцелеем без да ни покосят вероятно милиардите вируси и бактерии, които ще щъкат около нас каквото и да се опитаме да им направим. Знанията и уменията на хора, които са будували и гладували и са се борили за правото си да изучават природата.  Хора, които не са мислели как ще патентоват изобретението си и ще спечелят милиони, а са го правели просто защото са искали да разберат. Мисля, че на днешния ден е редно да почетем всички тези хора. Каквото и да са правили, те не са го направили за нас, те са го направили за Науката. Те са го направили за Огънят, който гори в тях и който не им е давал покой докато не открият истината. Странно е как най-големите егоисти могат да дадат най-добрите неща на света. Но неведоми са пътищата Господни, нали?

Знам че тук има много хора, които смятат съвременните наука и технологии за нещо по-скоро вредно. Но...погледнете от тази гледна точка - ако ги нямаше съвременните технологии, вие нямаше да сте тези които сте. Щяхте да сте други хора. Хора, които не просто не знаят, хора които нямат никаква възможност и желание да знаят. Нямаше да има музика (хармониите на Питагор!), нямаше да има живопис, нямаше да има космос, нямаше да има ин витро, нямаше да има нито една от технологиите, които мразим. Само една празнота. И едно общество, в което си напълно свободен (освен ако някой не те зароби), но никога нищо не правиш, просто защото няма какво. Защото празните очи не могат да се насладят на нищо. За да се насладиш, трябва да осъзнаеш, трябва да накараш съществото ти да резонира, на това което виждаш. Ако в теб е празно, всичко ще ти се вижда еднакво. Защото за теб, то няма да има никакъв смисъл.

Честит 24ти май на всички! Дано Науката отново да се превърне в Слънце за българите и отново да започнем да почитаме Просветителите както винаги сме го правели. Защото здравото общество се крепи именно на тези хора, които показват на забързаните хора кой път ще донесе страдания и кой ще донесе радост.  И те залагат себе си във всяко "предсказание", и хората затова им вярват. Защото това е цикълът. Жалко, че днешните псевдо-интелектуалци не залагат нищо, а хората никога не им търсят отговорност. Но аз вярвам, че кръвта говори и тя ще заговори рано или късно. Затова мога само да честитя на хората, приели този празник в сърцата си и да им благодаря, че ги има.