Не мога да разбера защо Game Boy, а не Play Station Portable. Но то пък и второто май е по-скъпо.

Защото желанията на децата, а и на възрастните, са ограничени от познанията им :). Дъщеря ми е виждала Game Boy, не и Play Station Portable. Не съм тънък познавач на детската психология, но си мисля, че в ранна възраст при хората по-силно е желанието да притежават това, което имат другите, отколкото онова, което им харесва или им е полезно. А може би дадени неща им харесват и защото ги притежават техни приятелчета и хора, на които държат.

мдам, чуждото винаги е по-сладко:)

Хмм ..... гледам и цъкам и аз - защо в България е толкоз скъпо, а на другите места е толкоз евтино... Ама пък този сайт нищо не ти казва! Всеки уважаващ себе си сайт дава най-различни (най-вече непонятни за нас) технически описания и данни - що се отнася за техника все пак. А тук са дали само цената и тва е. Даже не ми стана ясно тази цена за розовия модел ли се отнася или за тъмния.... и как, примерно, аз да си избера цвят ... [емотиконче, което вдига рамене]

Но в общи линии предполагам, че тия по-евтините са с по-малко игри или без игри и трябва да се докупуват. Също има вариант освен колко игри - и примерно дали е с калъфка или без. Тука гледам в немското e-bay без калъфка и кой знае какви екстри ги дават към 35 евро, а с екстри - 60 (и нагоре, разбира се). Така че аз се обзалагам, че за тази "ценичка" от 50 лева друго нищо не ти дават...

Друго: Павлинке, според мен недей се притеснява, че детето ще се компютъризира. Всяко чудо за три дни! Те компютрите така и така са част от нещата в света, нека да поиграе, за да си развие отношение към игрите. Някак си ние възрастните автоматично си мислим, че примерно книжките са хубаво нещо, а компютърните игри - не чак толкова. А обективно погледнато наистина не знам дали е така! В смисъл, игрите също развиват разни когнитивни умения, бързина и т.н. Сравнявам го с книжките, защото четенето е също една такава "седяща" дейност ... обаче някак си го няма това негативно отношение. Ами аз лично съм се зарибявала какво с игри (тетрис едно време леле каква мания беше....), така и с книжки (и питаш ли как!), така че .... всяко чудо за три дни :)

  Съгласна съм, че компютърните игри развиват различни умения още в детска възраст и са полезни, стига да не се получи пристрастяване. Не съм съгласна обаче, че мястото им е в детската градина, където не всички деца могат да ги имат по ред причини. А, родителите трудно могат да ги убедят в това, и или са принудени да ги купят, което е свръхвъзможностите им, или децата им се чувстват подтиснати от това, че не могат и те да ги притежават като своите другарчета.Според мен учителката тактично може да обясни на въпросните родители ( чийто деца носят такива игри ), че децата им могат да си играят на тях в къщи.

Е, Istinata, от една страна може би е нечестно нали едни деца да си имат геймбой, други да искат да си имат. Но от друга страна пък може да е добре децата да видят от рано, че не всеки има всичко. Негърчето е с черна кожа, кравата има виме и дава мляко, а Петърчо има геймбой. Или: и аз и Петърчо имаме геймбой, но той има повече игри. Или той има една много рядка игра, която аз си нямам. Това е положението! :) Или се примиряваш мъдро-мъдро ("Е, колкото и да ми се иска, не мога да стана негърче!"), или влагаш усилие и се бориш да си постигнеш мечтата (впрочем точно което упорито прави Павлинската* щерка, за което я поздравявам:) ).
А пък можи би и за родителите е добре дошло, защото - сещате се, нали, за онова хитро "Ще имаш Х само ако слушаш/си оправяш кревата/си миеш редовно зъбите и т.н." :)


* Павлинке, тука ще ме засечеш, усещам аз, че комай по правилата трябваше да напиша "павлинска" ("ботевски плам" версус "Ботева чета"), ама някак не ми звучи така с малко тука!

Много ви благодаря за коментарите. За мен е важно да чуя и други гледни точки по казуса “Гейм бой”.

Istinata, отначало и в моята глава преобладаваха твоите разсъждения. Даже мислено се разсърдих на родителите, които позволяват на децата си да носят конзолата в детската градина. Но после си казах: добре, ако в тази възраст някои неща могат да бъдат спестени на неукрепналата психика, дали тя ще бъде достатъчно укрепнала, за да ги приеме след 2-3 или повече години? Различията между възможностите на хората – физически, интелектуални, социални, финансови и т.н. – са неоспорим факт и може би е по-добре отрано да свикваш с тях. Това, както пише Гаргичка, може да действа и стимулиращо на децата.

Разбира се, има риск малкият човек да бъде наранен, ако семейният бюджет едва-едва се крепи и родителите няма как да купят играчка за 200 лв. например. Не знам как трябва да се постъпи в този случай, честно казано. Вероятно решението е индивидуално и зависи от много обстоятелства.

Гаргичке, мислиш ли, че е правилно оправянето на леглото/миенето на зъбите да зависи от получаването на подарък за него? :) Вкъщи не използваме такива хитрини. А за павлинска се чудя как е редно да се напише, защото такава дума не може да се образува по правилата на българския език (плезещо се емотиконче). Значи притежателните прилагателни се образуват от женски лични имена с наставката -ин- (Павлина – Павлинина дъщеря), а от мъжки – с -ов-/-ев- (Иван –Иванова дъщеря). Случаят с ботевски, байганьовски вече е друг: това не са притежателни прилагателни, а прилагателни за качествена характеристика (байганьовска постъпка – не е на Бай Ганьо, а на някой друг, който се е държал като него). Ако все пак много искаш да словообразуваш експресивно, както си направила, вероятно трябва да напишеш Павлинска. (И на мен не ми звучи с малко тука! Виж какво, пиши без притеснение такива думички в разрез с правилата, аз лично им се радвам: съдържанието винаги е по-важно от формата :)

Хехехе, Павлинке, знаех си аз, че ще получа професионален отговор :) :) Даже не се бях сетила, че може и с -ин да се образува. Действително, че така трябва да е.... някак старинно звучи това, нали, все едно от разказ на Йовков (или: от Йовков разказ, ей че знаеме всички :) ). Е, все пак се радвам, че чувството ми не ме излъга толкова много - тоест нещо ми подсказваше, че трябва да е с главна буква, значи сега се оказа, че понеже е притежателно все още, нищо че е образувано с другата наставка. Интересно, интересно.... :)

Сега .... дали трябва или не да се "хитрува" по този начин - ами де да знам. :) Сложен въпрос! То възпитанието си е нещо толкова индивидуално.... Пак чувството ми подсказва, че по-скоро в повечето случаи - не :) Защо - защото някак си .... децата и хората трябва по принцип да си оправят кревата, нали, заради хигиената, не заради наградата. Но въпросът наистина е сложен и може би едва ли има еднозначен отговор, така че май трябва да се допитваме в конкретната ситуация и до интуицията, не само до разума.

Сещам се за няколко примера на такива малко подобни хитрини, които ми се виждат окей в конкретната ситуация. Примерно една приятелка ми разправяше, че тя като малка не искала да си яде салатата. И майка й й казала "Salat macht schön!" ("Салатата прави красив!") и тя оттогава почнала да яде :) Или самата идея за дядо Мраз, който носи подаръци само на послушните деца.... и човек е малко горд така, че е бил все пак по-скоро послушен, заслужил си го е подаръка! Но .... може би тези примерчета са някак по-"невинни", а и може би такива номера минават по-скоро на по-малки деца. :) Не знам, тук действително пак майчинската интуиция има думата. (или бащинска, де).

Хах, какво пък се разфилософствах сега на тема възпитание, досущ като учителка в забавачницата дето само деца са й пред погледа. А аз ни едно не съм възпитала.... И все пак, сега като си помисля за хипотетичната ситуация: МНОГО бедни родители, 200 лева заплата, и детето просто няма как да му  купят геймбойче. Ами аз не толкова от възпитателна гледна точка (понеже както казах никакъв възпитател не съм аз), колкото от чисто човешка гледна точка си мисля, че .... Ами има една много хубава мисъл, която е заложена в немската конституция "Die Menschenwürde ist unantastbar." Не знам как е хубаво да се преведе. "Човешкото достойнство е неприкосновено". (да, май така трябва да се преведе това).  Спомням си, че много ме впечатли тази мисъл когато я чух неотдавна в един малко особен контекст.

Да не ви разправям, че навремето как сме учили на газена лампа и сме ходили на училище, чак като приберем козата... ;) Не е така, но е истина, че навремето нашето семейство имаше много скромни възможности. Та затова мога да кажа, от гледна точка на дете, което е израстло с нямане: не се мре от нямането. Научаваш се, че това, дали имаш или нямаш, не ти намалява твоите лични качества, нито ги увеличава. Така че Онова семейство с 200-те лева просто няма да купи на детето си гейм бой, и на детето нищо няма да му стане на социализацията: само че няма да си има приятели, които го харесват заради хубавите му играчки. Както и идеята за неговата собствена ценост (на това дете без геймбой) ще е отделена от това, какво притежава и какво - не.

А ако имаш парите, но не смяташ, че трябва да се дадат за това - какво пък, има си резон: детето трябва от малко да се съобразява с всякакви "може" и "не може". Eдин свят само от "може" ще е супер изкуствена среда, нещо като оранжерия, в която едва ли ще си развие имунитет.

А г-жата не бих посъветвала да забранява скъпите играчки. Това, че отричаш един факт (например различните възможности на семействата), не го прави по-малко факт и ако не в това, си проличава в дрешките.. в колата на тати... в това, че  аз съм в голяма къща, а ти живееш  в мазе... Това са си неща от живота и никоя психика не трябва да ги отхвърля, даже и най-неукрепналата, просто защото това са фактите.