Не знам защо, но ми хрумна да си поговорим за толерантността. Знам, че всеки има свое собствено тълкуване на значението, но все трябва да има някакви общи щрихи.
Ще се радвам да чуя и вашето мнение и ще ви почерпя с торта :)
Какво казва Уикипедия: Толерантността (също търпимостта) е термин в социалните, културни и прочее контексти да опише поведения, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към малцинствени или слабо представени групи, или групи, които по някакъв начин са в неравностойно положение.
Произлиза от английското tolerance, което има следните значения: толериране; поносимост; допустимост. От своя страна, tolerance произлиза от латинското tolero – понасям, издържам, претърпявам.
Вече говорихме много за търпимостта към циганите, турците, бурките и прочее, но аз смятам, че толерантността не касае само „малцинствени или слабо представени групи” – касае всички. Ще обясня защо. Да вземем за пример БГЛОГ – аз съм нова, но вече се ориентирам горе-долу в обстановката. Различавам най-различни типажи, с малко или коренно различни убеждения, с малко или коренно различна ценностна система и такива, които никак не ги идентифицирам, защото са само мълчаливо присъствие. Като изключим всички крайности, които в момента ви минават през главите, може ли някой да каже кой от тези типажи е достойният, кое поведение е вярното и чия ценностна система – стойностната? Не. Защото всеки от нас има своите стойности и ценноти, всеки от нас е достоен да бъде тук, всеки от нас е уникален с нещо. Разликите са в пътя, по който вървим и в начина, по който го вървим. Всички сме много различни (и пак напомням, че изключваме вскички психически отклонения и крайности, които принципно са далеч от човешката стойност) и затова сме добри опоненти :), но дори да не приемаме мнението на някого, то трябва да ценим неговата гледна точка и неговата индивидуалност, т.е. да бъдем толерантни един към друг.
От всички значения по-горе, най-много ми допадна „разбиране”. Толерантен = разбиращ, т.е. да можеш да влезеш в обувките на другия и да разбереш как се чувства по принцип и как се чувства в определени ситуации. Да разбереш, че всеки има право на свое собствено мнение, свой собствен живот, свои собствени решения и носи своята собствена отговорност за тях. Да разбереш, не си единствен на света, нито си най-важният на света, нито дори си по-важен от някой друг, е умението да бъдеш толерантен. Ако себедоказването стане самоцел на всяка цена, значи си оставил егото си да те контролира, а всеки контрол не води до нищо хубаво. Ако не можеш да приемеш различията, то спасението е да се научиш да ги прощаваш, за да не оставиш изречени и неизречени упреци да те изядат отвътре – змията си е в твоята пазва... „Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират личностния потенциал, пресушават живота и го лишават от радост и мир.” Грег Андерсън
Аз се придържам към пълна нетолерантност към физическия тормоз, вреда и заплаха. Останалото мога да го приема в много голям процент от случаите. Не да се съглася, но мога да приема някой да има такова мнение. Въпреки че като се замисля доста пъти съм избеснявала, когато мой близък е мислел коренно различно от мен, но това си е по-скоро мой недостатък. А и не ме е накарало да ги обичам по-малко.
Добре че дойде на време - има 1 парче :)
Нали се разбрахме да изключим "всички психически отклонения и крайности, които принципно са далеч от човешката стойност". Има много неща, които не мога да понеса, а камо ли да толерирам. Вероятно такива хора също имат своето обяснение/оправдание, но аз не го приемам...
Общуването с хора с "непреодолимите различия" могат да донесат знания, но зависи колко са непреодолими. Ако имат нещо общо с горните крайности - едва ли....
Прав си, Kordon, може да стане доста комично с неразбраната толерантност. "Тоест, ние сме задължени да бъдем толерантни към онези, които са толерантни към нас." - нека да бъдем първи - все някой трябва да започне :)
Торта и за теб :)))
Миличка, извинявай, че те забравих... знам, че ще ми простиш :)))
Добрата дума е победител. Крачка назад, правилната посока.
Ген, заслужаваш голяяямо парче торта :)
Днес да бъдем по-добри от вчера и да се усмихнем просто ей така! Току виж сме направили още един човек по-добър от вчера :)))
За теб съм запазила от най-черните романси :)))
Ама да не забравиш какво си обещала. И като я свършиш, се обади пак - ще ти запазя допълнително :))))
Дени, кога се включи? За малко да те прескоча... Шоколадова да бъде ;)))
Шели - права си. Може би кралско в смисъл на благородно. Колкото повече цениш и обичаш себе си, толкова е по-вероятно да не се връзваш на разни глупости. Този който има всичко (или има всичко, което е важно за него) може да си позволи да изтърпи много. Тези които си мислят, че нямат нищо се вкопчват във всяка глупост, която сметнат че ги определя като личности.
Много хубава тема, Анастасия :). Да търпиш, когато някой те е настъпил по мазола или ти плюе в душата, не е лесно. Не е лесно и да се опитваш да разбереш човека и поведението му и да изпиташ състрадание, влизайки в неговите обувки. Права си, никой не е по-важен от другия и никой от тук спорещите (в Блога като цяло, имам предвид) не може да претендира, че неговата ценностна система е по(най)-правилната.
Аз затова казвам, че след навършване на 3 години човек вече не можеш да го промениш :).
Не е проблем, ако сме на различно мнение, нали казват древните, че в спора се ражда истината - не е проблем и ако след дълги спорове и много аргументи един от спорещите пак ще си е на неговото мнение :)).
Лично аз имам два основни принципа, които ръководят поведението ми в Интернет (много по-лесно е в реалния живот, когато жестове, тон, мимика показват какво наистина става в душата на човека отсреща): 1) водя спорове/разговори само докато преценя, че има смисъл - т.е. нещо се случва и това нещо е хубаво. В мига, в който усилията ми станат безсмислени, когато почнем да преливаме от пусто в празно, ставам от компа и отивам да свърша нещо полезно. Така си напомням, че все още живея в реалния свят, а не в компютъра :). 2) никога не обиждам събеседниците си, както и никога не обиждам себе си :)))...
PS
Благодарих ли ти за помощта със списъците? В сряда беше събранието на родителско-учителския комитет и беше страхотен успех! От 36 се явиха 32 души - рекорд, а аз бях с безупречни професионално отпечатани списъци - голям кеф!
Нека се включа и аз ;) Чувайки думата толерантност се сещам за много нейни разновидности. Но някак си съм на вълна "толерантност към различието".
Живеем в един свят, а всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, изповядваме различни религии, имаме различен цвят на кожата, различна сексуалност, различно възприемаме света... Но как успяваме тогава да живеем съвместно? Според мен, толерантността е отговорът. Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начини има да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме хляба, в какво вярваме, дали имаме някакво уереждане, всички искаме едно и също - да споделим с другите своя свят, чувствата си, възможностите си, красотата, която притежаваме, да дадем някому любовта си. Точно тези прилики ни обединяват и ни подтикват да бъдем толерантни. Толерантността е отношение към нещата, начин да приемем различното от нас, като му дадем свобода да бъде себе си. Толерантността е търпимост, приемане, разбиране, уважение. Толерантността ни отваря очите, за да видим, че красивото е точно в различието.
П.С. Като гледам всички тези торички, направо ми потичат лигите ха-ха... страхотна тема... Браво! :)
Try to see it my way, Do I have to keep on talking till I can't go on? While you see it your way, Run the risk of knowing that our love may soon be gone. We can work it out, We can work it out. Think of what you're saying. You can get it wrong and still you think that it's all right. Think of what I'm saying, We can work it out and get it straight, or say good night. We can work it out, We can work it out. Life is very short, and there's no time For fussing and fighting, my friend. I have always thought that it's a crime, So I will ask you once again. Try to see it my way, Only time will tell if I am right or I am wrong. While you see it your way There's a chance that we might fall apart before too long. We can work it out, We can work it out. Life is very short, and there's no time For fussing and fighting, my friend. I have always thought that it's a crime, So I will ask you once again. Try to see it my way, Only time will tell if I am right or I am wrong. While you see it your way There's a chance that we might fall apart before too long. We can work it out, We can work it out
А по темата - тази сутрин съм най- съгласна с Кордон, макар, че той е направил дисекция на толерантността. Утрото е по- мъдро от вечерта - за пореден път.
Анастасия, благодаря за тази тема. И за тортата :))))
Сега обаче ми се иска отнова да пиша ха-ха ;) ;) ;) И то доколко са толерантни хората днес. В България има хора, които зачитат само своето мнение и не се интересуват от другите. Между тях има и много образовани, но тяхното образование се състои в това да наизустяват всичко, което им се каже. Тези хора не знаят какво е да имаш истински приятел, да правиш добро и да чувстваш топлота в сърцето си. Но както и в приказките и тук има добри и лоши. Има и такива, които имат сърце по-голямо от Сахара и по-дълбоко от Тихия океан. Тези хора са умни, но те не са наизустили 9 езика и куп науки. Важното за тях е, че имат сърце, че могат да обичат истински. Те няма да ти обърнат гръб, когато им говориш, а ще те изслушат и разберат. Те са много по-щастливи от всички други, защото правят добро, но им се отвръща със същото. Ето те са толерантни. За да си толерантен, не е нужно да си образован или богат, защото може би един просяк, който разделя залъка хляб, който има, с цялото си семейство, е по-толерантен от богатия цар, който си стиска богатството. ... а какво всъщност значи да си толерантен??? Това не е много сложно нещо - даже напротив, много е просто, само трябва да имаш желание да помагаш. Трябва да мислиш и за другите - не само за себе си. В една библейска притча един мирянин попитал изповедник на християнството дали може да му обясни принципите на религията с едно изречение. Тогава християнинът му казал: - Ти искаш да ти обясня правилата на религията с едно изречение - Добре!!! Просто прави на другите това, което искаш да правят и те на теб.
Толерантността е като християнството - може да се обясни с 1 изречение, а означава толкова много за толкова много хора, даже понякога двете са опората на света. Ако те не съществуваха - всички, които четем това, нямаше да ни има. Трябва да запомним, че един ден ще си отидем и ще искаме да ни запомнят с добро!!!
Добрите постъпки не остават незабележими... ... бъди себе си. Бъди толерантен - има достатъчно други хора!!! Това е разсъждение на една моя приятелка - Кати, много ме кефи и затова реших да ви го покажа...
Хах, колко сте ми сладки!
Шели, Дени, Случайна, тъкмо щях да предложа да се натъпчем с торта някъде :))) Жалко, че Ела е далече... много искам да я видя...
Ела, лесно е да уважаваш другите, ако уважаваш себе си. Трудното е да разбереш как да се уважаш, защото да обидиш отсрещния означава, че не уважаваш най-вече себе си. Защо някои си мислят, че е обратното?!
Да ти кажа, че с тези торти от вчера, успях да преодолея угризенията на съвестта си да да се натъпча порядъчно в един ресторат снощи :). Аааахххх, как хубаво ми стана и колко се обвинявах после... :) А Битълсите много подхождат на това сладко меню. Шашна ли ги в сряда? Миличка, гордея се с теб ! :)
balet_kosara, есето много се припокрива с моите мисли :), а това ми харес най-много „Ако искаме да живем заедно трябва във всеки един момент да се стараем да търсим не това което ни отделя от другите, а това, което е общо между нас и тях. И ако най-накрая се научим да обичаме, това няма да е толкова трудно.”
Ей сега ще започна почерпката на новодошлите, пък следващия път – в Романса на Симеоново :)
И защо всички са луднали по този Романс в Симеоново. За втори път в рамките на 2 седмици чувам за него. Ние веднъж ходихме там, не помня да съм останала чаааак пък толкова впечатлена. Но пък тортата си е торта :)
balet_kosara, аз предпочитам отрицателната форма на изречението "Не прави на другите това, което Не искаш да ти правят на тебе." Според мен, толерантността е едно от най- трудно постижимите неща. Разбирането се основава на познание и на сходство. Човек често се изненадва от себе си, оказва се, че сами не се разбираме и познаваме. Затова понякога е трудно да разберем околните, а от там - и да ги приемем с всичките им положителни и отрицателни черти.
Емпатията е нещо много ценно, но много изтощително и опасно според мен. Не е добре да се влиза в мръсни, стари и протрити обувки. Не знам какво би могъл да научи човек за себе си от разходка с такива обувки - каква форма мазоли е способен да придобие? Толерантността е нужна, но в граници - така мисля. Къде точно да се постави границата, това всеки сам определя спрямо собствените си възможности. Различни сме - това ни е хубавото. Просто не трябва без основание да се плашим един от друг. Не е лесно, защото всеки си брани порцията, но пък колко е хубаво, когато разберем и приемем различието! Това ни доближава до съвършенството!
П.с. Искам торта с черен шоколад, смокини, ром, още шоколад, кило спокойствие, две кила усмивки и маргаритки за украса! И още шоколад!
Шели предложи Романса в Симеоново и аз съм за :))). Ходила съм само веднъж и ядох уникални гофрети, каквито не бях яла от години (в морската градина във Варна). Но където и да отидем, все ще успеем да се полигавим и да се омажем с шоколад :))))
Случайна, аз мисля че от всички обувки можеш да научиш нещо, ако не за другия, то поне за себе си. Когато срещнеш, например, арогантно поведение, не си ли се питала какво го кара да се държи така? Но разбира се, че толерантността трябва да има граници и това трябва да са границите на не- намеса и посегателство върху личността – поне за мен.
А иначе тортата ти звучи невероятно! Ако намериш такава, моля те вземи и за мен 1 парченце :)))
Бог, Шели, освен уста и глас е дал още някои неща на всяко човешко същество. (Може и да съжалява за което, знам ли). Сред тях - свободна воля и въображение. Дал е и малко инструкции за ползване на даденото (10 броя). И е видял още в експерименталната фаза колко различни употреби на даровете може да направи творението му (оная история с ябълката например). Малко по-после се е наложило и за отрицателно време (33 години на фона на вечността...) да праща сина си при човеците като екип на 112. Къмто 2000 години по-късно се държим отново все едно помним само, че сме му подобни, ама сме забравили, че не сме му същи.
ПП. Иначе като дете се натъкнах на една фраза в български исторически роман за Тертеровци, която е много красива, макар и далеч от толкова нужното ни в момента смирение: "Кой стоя на престола по-високо от Господ? Човекът, когато Господ го вдигна на рамо за да му вдъхне живот." (Величка Настрадинова мисля се казваше авторката.)
ППП. Не ви ли се струва че толерантност и търпимост не са синоними? В славянската дума има еднозначно "неприятно е но го търпя". А латинската стои добре и в двете посоки: "толерирам младите" (давам им шансове, създавам им възможности) и "толерирам малки закъснения" (гадно е, но в тия задръствания няма как).
Здравей Мария! Въпреки че не съм религиозна (но съм вярваща!), ти си абсолютно права, че сме получили доста дарове по рождение, които все повече закърняват. Но аз пък си мисля, че в последните години се наблюдава някакво пробуждане. За съжаление, не е всеобщо, но срещам все повече хора, които осъзнават истинските неща и работят в посока духовно израстване. Някъде се наблюдава само като модно течение, но другаде си е съвсем истинско :)
Толерантност и търпимост са само синоними, а не че имат еднакво значение. Аз също за себе си различавам някакви нюанси и, както казах в началото, всеки си има собствено тълкуване.
Да не забравя да те почерпя с еклерова торта :))) Шоколадът превъзбуди колежките и гледам да го ограничавам :))))
Толерантност е човеколюбие и разбиране на Цялото. Умението да се поставиш на мястото на другия, на различния, и да погледнеш света през неговите очи.
Да се запиташ тогава Защо? Кое го кара да се държи така? Защо ме мрази? Защо ме краде или живее като скот (та ми мирише в трамвая)?... Да не го съдиш, ами да го обикнеш, защото е тук, за да ти каже, т.е. да те научи, нещо много важно и така да те издигне като човек. Да останеш пасивен, да се въздържиш от някакво дейстивие, вместо да реагираш, когато са те засегнали (често неволно) или предизвикали.
Толерантността е хубава дума, но както е станало с много други такива, я използват под път и над път. Примерно канят ме да съм толерантен, дори в случаите, в които е очевидно, че се гаврят с мен. За такива ситуации казваме, че сме отвъд границата на поносимостта.
Мога да съм толерантен с човек способен да води искрен диалог, т.е. такъв, който умее да слуша, да задава искрени въпроси, да се опитва да ме разбере, да разсъждава и комуникира, вместо да ми отговаря с някакви цитати и догми. Толерантен съм с толерантните и с... по-слабите. Ето, с по-слабите от мен толерантността ми е сякаш по-голяма и е смесена със състраданието. Но с по-силните, с тези, които са или поне се считат за по-силни от мен, и затова направо арогантни, обикновено не съм особено толерантен. Тогава не че ставам нетолерантен, т.е. нападателен и груб, ами просто спирам да общувам с тях, престават да ме интересуват. Продължавам по своя път без особен драматизъм... "Идиоти има навсякъде."
По-интересна е темата за груповата толерантност - имаме класова, културна, етническа толерантност. Там нещата се усложняват и, доколкото зная, има милион различни мнения по въпроса дали да сме толерантни, или не и колко точно да сме толерантни, "та да не ни изядат/избият/асимилират/претопят". (Хубава е статията пусната от Кордон тук).
Ако не са ти останали тортички, не се притеснявай, Анастасия.
... И без това диетата ми изключва всякакви захарни изделия.
Съпричастност и съпреживяване се наричат емпатия, не толерантност.
И как определяте, че някой е по- слаб от вас?
Мисля, че има нещо много неясно в понятието "толерантност", наистина. Разбирането не значи задължително приемане, съпреживяването не определя задължително разбиране, а приемането не означава обичане. Нито пък толерантността.
Сучайна написа: Или съм толерантна - т.е. приемам при всички условия, независимо от причините за постъпката, или пък не съм толерантна и не приемам съответното асоциално поведение пак независимо от това колко велик мотив го движи.
Очевидно има съществено разминаване между моето и вашето определение за толерантност. Забележете, че аз никъде не говоря за "велики мотиви". Аз говоря за банални мотиви, като, глад, студ, алчност, религиозен фанатизъм и подобните.
То е чуство. Смес от рационални и нерационални елементи, които не се наемам да анализирам.
Разбирането не значи задължително приемане, съпреживяването не определя задължително разбиране, а приемането не означава обичане.
Разбирането е фундаментално за приемането, съпреживяването е задължително за разбирането. Приемането, ОК, не означава обичане. Но тук спокойно можете да не се съгласявате с мен. Това са много интимни работи.
Все пак, ако действително смятате, че глад и студ не са велики мотиви, постойте гладен на студ известно време, а после ще говорим за спасяването на онеправданите около Нос Добра Надежда.
Знаете ли, почувствах внезапно, че просещото, босо и нещастно дете пред мен е по- слабо от мен. То ме погледна презрително, погледна още по- презрително 50-те ми стотинки, бръкна в джоба си, извади два лева и ми заяви : Ето ти два лева, че си умряла от глад. Беше отдавна, от тогава избягвам да се осланям на вътрешното си чувство за това кой е слаб и кой - не.
Съпреживяването далеч не е задължително за разбирането, защото повечето хора имат по- нисък от средния коефициент на емпатия - просто не са способни на това. Пък това изобщо не означава, че нищо не разбират, нали? Вярно е, че разбирането е важно за приемането, но то не означава приемане. Мога спокойно да разбера и да не приема - разбирам мотивите на селяните, които са съдействали на нацистите, но никога не мога да ги приема. Относно обичането - то има доста измерения, но пак не ми влиза в нормата обичане на безименния асоциален тип, който според вас иде да ме научи на нещо.
Случайна написа:... Избягвам да се осланям на вътрешното си чувство за това кой е слаб и кой - не.
Казах ви, че е много интимна тази работа: вие не разчитате на вътрешното си чуство, аз - да. Аз се уча от "безименния асоциален тип", вие - не. Светът е хубав защото сме различни и толерантни... по своему. :)
Здравей!
Как да нямам тортички - пълна съм :). За теб приготвих солена, щом сладкото под ембарго... Да ти е сладко
Знаех си, че всеки влага различна интерпретация на толерантността (както и за всичко останало, разбира се).
А по темата. Както казах по-горе, аз държа на термина "разбиращ" - да разбереш, че всеки има право на свое собствено мнение, свой собствен живот, свои собствени решения и носи своята собствена отговорност за тях. Само че, не си длъжен да бъдеш толерантен към такива, които не носят отговорност за постъпките си и ефекта/дефекта им върху останалите. Ето тук вече се намесва субективната оценка на всеки един от нас..
Павел, аз се уча само от хора, които могат да ми дадат нещо - дори смахната идея за вида на небето откъм кофата за боклук. Но не се уча от всеки срешнат миришещ зле. Шарен свят - това му е хубавото :)))
Ето го моя нюанс: да вземем за пример хомосексуалистите - техен живот, техен избор - няма проблем да бъда толерантна към тях. Но не ми харесва да демонстрират и навират в носа ми различията и сексуалната си ориентация! Да сте виждали шествие на хетеросексуални? Да не говорим пък за педофилите такива - аз съм за закон за нарязването им на малки парченца!
Точно така, мила, не сме длъжни да толерираме миришещия - той пречи на останалите. Толерантността трябва да стига дотам, откъдето започва нечие лично пространство, т.е. ако то бъде нарушено; ако бъдат отнети нечии права; ако пречи на някого, то толерантността преминава в малодушие и изглецда смешно. Ако си различен, ексцентричен, особен - ДА, но ако с това попречиш на някого - твърдо НЕ.
От вчера си мисля за разговора ви и тъкмо се каних да ви предложа да бъдете по- конкретни към кого сте толарантни и кого не приемате или не харесвате или ви пречи, но ти си уточнила:) Не разбирам и кои наричате асоциални? Например в Германия е пълно с хора, които се самоопределят като асоциални.Много са симпатични.....Не им харесва системата и ограниченията и и си искат свободата. Обличат се страшно интересно, изобщо не миришат, чисти са, събират се на групички, забавляват се, свирят на китари и това е техният своеобразен протест срещу ограничаването на свободата и нормите и задълженията на обществото........Диана, нещо като сбирките с китари:)))) Но аз нали бях набедена,че се изказвам като асоциална, нищо чудно, че ги симпатизирам. Не съм толерантна към онези, които лъжат, крадат и се облагоделстват за сметка на хората........имам непоносимост към надути типове, официално облечени, от които крещи простотия, наглост и фалш........
P.S.Тези които се самоопределят като асоциални в Германия са германци.......и те са против системата. Нямат нищо общо с националистите, които тръбят колко опасна е толерантността и създават напрежение.
Толерантна съм например към възрастните - обърканите бабички, които не са наясно защо са в София и садят домати и пипер около блока, смешните дядовци, които палят огън пред блока и обират кварталната слива за ракия... И онова циганче, което ходи на училище упорито с една тетрадка по всичко, но ходи - сигурно бяга от баща си, но го прави. Не смятам, че ще излезе нещо от това, но му подарих старото зимно яке на сина ми. Към "асоциалните" типове, които се татуират и дупчат - защото това изобщо не ме засяга. Към болните, които нямат пари за лекарства и с протестите си парализират движението, поради което закъснявам за работа... Не знам - може би са повече нещата, към които не съм толерантна. В общи линии, това към което съм най- нетолерантна е идеята за безнаказаност.
Солената тортя си я бива, Анастасия!
Благодарности!
Има 2-3 хубави шота - взимам това с френското знаме :Р
Наздраве!
А какво стана с музиката????
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви