Днес пътувах към Младост-2 точно един час и 45 минути. В 18 часа бях на спирката на НДК на бул. Евлоги Георгиев в посока Младост, дойдоха едни претъпкани автобуси...не успях да се кача на първия, хората стърчаха от вратите, нямаше къде да се шмугна. На втория успях и то по чиста случайност - просто автобусът спря така, че вратата беше точно до мен. Тя се отвори и хората се изсипаха на тротоара. Думата изсипаха сякаш илюстрира това действие много добре. Всъщност, за да си представите по-добре, може би е добре да гледате някой филм за концлагерите на Хитлер и транспортирането на евреите до тях във влаковете. Така по-вярна картинка ще добиете. Разликата само е там, че хората с желание искат да се настанят в тази света обител - очуканият автобус, за да се приберат в къщи.

Днес валя дъжд и вечерта пътя беше мокър. Не ми се мисли какво би станало, ако пътя бе заледен. Просто, вероятно и три часа нямаше да ми бъдат достатъчни за да се прибера до дома.
След като хората се качиха в автобуса и се компресираха до ниво, което изключва всякаква свенливост, благоприличие, да не говорим за опазване на лично пространство!, автобусът просто си стоя на едно място. На едно място стояха и тълпата от хора, които трепереха от студ на спирките. А те бяха толкова много, че спирката не ги събираше, та заемаха и част от платното.
За час и десет минути автобусът измина разстоянието от НДК до Орлов мост. Час и десет минути! Нормално ли е това?


На Орлов мост картинката беше същата. Изнервени хора, стоящи на платното, в непосредствена близост до профучаващите автомобили. Опасно е, да. Но опнатите от напрежение лица на чакащите на спирката не показваха страх, а умора. Много силна умора, оттегчение, раздразнение и едва мъждукаща искрица надежда, че ще се приберат в близкия час цели и без контузии вкъщи.
Това не е нормално! За толкова години нищо не се направи в София за да посрещне целия този трафик. Абсолютно нищо. Години наред се говори за метрото, за строежа на естакади, разширения на платната, но нищо от това не се случи. Освен че се разширява околовръстното, но не вярвам то да реши до такава степен проблема с движението около НДК и Орлов Мост и по Левски.
Миналата зима ни се размина снега, но ако беше паднал и задържал повечко щяхме да бъдем свидетели на колапс. Тогава бяхме на косъм, но тази зима нервите, бензинът и изгубеното ценно време в това задръстване, ще предизвикат колапсът. Колапс, който влияе хем по-зле на психиката ни, прави ни нещастни, раздразнителни и лоши, но и влияе и на нашата работоспособност, социални контакти, бърка директно в джоба и съкращава значителна част от живота ни в безсмислено чакане, бутане, ругаене и рутинно съществуване.
Защо не се взеха мерки по-рано? В една огромна част, това са все булеварди, строени по времето, когато автомобилите бяха рядкост, а днес огнедишащите са повече и от хората. Защо толкова много управления не направиха нещо, за да предотвратят това безумие?
Бихме ли могли след като учителите победят в своята битка, ние Софиянци да излезем на улиците в един протест срещу бездействието и трафика по улиците и с настояване да се вземат спешни мерки? От кой ще ги искаме тези мерки? От правителството и от бюджетният излишък. Нека да повишат БВП и производителността на труда, като вложат една голяма сума в София и големите градове, за да организират трафика. Няма да ги раздават парите като заплати, така няма да има и инфлация. Ще ги вложат в инфраструктура. И от това ще спечели икономиката на България. Защото ще има повече усмихнати хора, които ще харчат по-малко за транспорт, ще имат повече време за почивка и т.н. Няма как цялостният тонус, настроение и подобреният начин на живот на тези милиони хора да не промени в положителна посока техните възгледи, мироглед, манталитет и от там да повлияе и на тяхната работоспособност. Поне донякъде. Дори и този ефект да не сработи, то аргументът, че на ден ще се пестят значителни суми от напразно изгорял бензин по задръстванията е достатъчен, тъй като това са милиони левове всеки ден и то за стока, която внасяме отвън, а не произвеждаме сами. Така пък ще закърпим поне донякъде дефицита по текущата сметка!
Също така много средства ще се спестят и чрез намаляването на изгубеното в бездействие време, което не е нищо друго, а пагубно за цялата икономика.