avatar
0 0 гласа

Скритият труд и (не)прикритото насилие: анонс за първи май

 
Наближава първи май, международният ден на труда.

Първи май е празник, честван по цял свят, но забравен и отричан в пост-социалистическите страни в последните три десетилетия. В последните години обаче, различни инициативи започват да отбелязват празника отново. Значимостта му е не само за хората, извършващи ръчен труд, но и за всички работници и работнички в различни сектори. Той е срещу неравенствата на работното място не само според заплащането, но според стойността и достойнството на всеки труд.

За да подчертаем тези неравенства, за които често мъчлим, от ЛевФем ви каним да се включите в мобилизацията за първи май тази година, като ни изпращате писма, статии и мнения, които ще публикуваме на фейсбук страницата ни и разпространим през мрежата на ЛевФем.

В тази рубрика искаме да представим ваши текстове по две донякъде свързани теми, по които в българското публично пространство започна да се говори чак напоследък: от една страна тормозът на работното място, от друга скритият грижовен труд или двете или повече смени, които се ‘падат’ особено на жените работнички.

Вълната от откровения, която се надигна след 2017 под мотото #metoo реално обърна вниманието на света върху издевателствата на работното място: издевателства, в жертва на които най-често се превръщат жените и куиър хората. Причината, поради която жените са особено засегнати от такъв тип издевателства, е и не добре прикритото неравенство на работното място - жените са по-ниско платени, в по-сериозен риск да не бъдат назначени или да бъдат уволнени заради майчинство или грижата за болни и възрастни хора, които се пада на тях, и защото често от тях се очаква да извършват неплатен и приеман за даденост грижовен труд и в работата, и вкъщи. Да се говори за тормоз на работното място е трудно, защото този процес често се случва зад затворени врати, само между насилника и жертвата, и без свидетели и свидетелства, с които последната може да докаже вина. Да се говори за грижовен труд също е трудно, защото обичта и грижата се приемат за естествени и безвъзмездни и поради това този тип труд е най-често уязвим откъм различни форми на експлоатация, унизителна репрезентация и тормоз.

Този набор от проблеми не е от вчера. Но гласовете на жертвите, потъпквани и маргинализирани с десетилетия, се чуват все по-често днес. В същото време и реакцията срещу тях е все по-силна, насилствена, бясна. Затова трябва единен и ясен отпор на опитите да се заглушат думите на пострадалите от сексистки тормоз на работното място жени и куиър хора, на които се вменява, че посегателствата над правото им на достоен труд и сигурна работна среда са “просто шеги” и “невинен флирт между колеги”, които трябва да се приемат мълчаливо или дори с ведра усмивка.

Това е още по-сериозно в рамките на феминизацията и недоплащането на даден тип труд и грижовния труд, който особено жените извършват на работните си места ‘по подразбиране’. Но грижовният труд започва за повечето жени в момента, в който са у дома. Пералнята трябва да бъде пусната, трябва да бъде сготвено, да се проверят домашните на децата, да се сервира, да простре, да се отсервира… домакинският труд няма край! Това е тежка и натоварваща работа, която обаче най-често се извършва от жени, нерядко след като се приберат от 8-часов работен ден у дома. Това е непризнат труд, неплатен труд - яденето се готви и изяжда и никой не помни на следващия ден, а за приготвянето му е отишъл цял един час!

С този анонс целим да публикуваме истории за начина по който жените и куиър хората са представяни и третирани на работното ни място, както и да съберем разказите за труда, който полагате, но остава незаплатен и незачетен. Пишете ни ако имате да споделите история или размишление по една от тези теми, или в ситуации, където те се пресичат:

1) Как се отнасят колеги, подчинени и началници към труда и пола ни, какви по-леки и по-сериозни посегателства търпим заради пола си. Случва ли Ви се систематични ‘дребни’ шеги и ‘закачки’ да подронват достойнството и авторитета Ви? Срещате ли изображения на вашия труд в медиите, изкуството, ежедневието, които го принизяват или представят в невярна светлина? Какъв е опитът Ви с агресивно поведение и тормоз на работното ви място?

2) Колко е дълъг работният Ви ден ако се счита и грижовният труд, който извършвате вкъщи и на работа? Какви задължения имате в домакинството? Колко време Ви отнема да ги извършите? Някой в друг в домакинството помага ли ви? Как? Чувствате ли, че този Ви труд се оценява?

Изпратете ни текстовете си на levfembg@gmail.com или по месинджър във фейсбук. Може и анонимно! Ще публикуваме историите Ви на нашата фейсбук страница.

Нека се види какво изживяват жените и куиър хората у дома и на работното място!


https://www.facebook.com/levfem/


http://www.chloedelaume.net/