Има нещо сбъркано в нас, българите. Много ни бива да се радваме на чужди успехи. Може би щото си нямаме в достатъчно количество свои. Има едно радио, дето по 7-9 часа в денонощието препредава спортни новини от цяла Европа - де що станало по стадиони, игрища и тенискортове. То не са радостни подвиквания у иначе симпатичните коментатори, то не са възхвали и дитирамби за Макелеле, Ето`О или Джерард, даже Бербатов отнася повече критики понякога от Бекъм или Оуен. Пуснеш мач от шампионската лига по телевизора - и там същото. Добре, че нашите отбори отпаднаха овреме - то кой знае какви критики щяха да отнесат на фона на големите грандове (както стана с Левски не много отдавна...).
Явно сме нещо сбъркани, защото дори немеца харесва своята си музика, колкото и да не е известна тя по широкия свят, а не някаква си там емигрантска чалга.
Да не говорим за художествената литература, киното и другите изкуства, в които направо си мрем по чуждото. Книжарите яко зареждат всякаква чуждестранна продукция и могат до утре сутринта да хвалят Балдачи. Но аз от 15 години под дърво и камък търся "Задочните репортажи от България" на Георги Марков и все не мога да ги намеря.
Та управниците ни ли няма да се радват на чужди успехи! Ето, дойде Путин, направи си голям шлем с каменно изражение на лицето, дори фъндък ни пусна да се радваме и си замина по живо по здраво. А нашият се скъса да се радва на успеха на госта с една такава направо сияеща физиономия.  А това, че харизахме цялата си енергетика на вежливия гостенин барабар с природата си и още куп ползи е нещо сигурно толкова незначително, че просто не си заслужава да се споменава...
На всички угрижени и радващи се, доволни и недоволни мога да кажа само едно - радването на чуждите успехи тепърва предстои!...