Постой до мен.
Прозрачен чувствам се
до теб
и цветен, и красив –
като витраж, описан от Ремарк,
някъде в Монмартр.
И тук, във катедралата на любовта,
пречупвам в хиляди дъги
всяка малка светлина, когато
ме огряваш…
Ела и приседни до мен –
да се помолим.
Олтарът е свещен, защото в него виждам
твоя образ.
А тази свещ в ръцете ти е моето – сърце.
И пламъкът от нея през очите се домогва
до мислите ти тайни,
където те целувам…
О, този храм пресътворен
завинаги с врати отворени за теб ще бъде – моя душо!
Постой така…
За първи път
от много дни насам
аз искам да послушам
от старата кантата песента,
наместо тишината.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви