“Да построиш на мястото на летище “Божурище” МОЛ е равнозначно на това да го построиш на Шипка. Това аз не мога да го разбера. Всички се крият и казват, че това не ги засяга. Това бездушие, което е у управляващите, е под всякаква критика. Летище “Божурище” е най-старото в Европейския съюз. Имаме нещо, с което изпъкваме и то в такава напредничава област като авиацията. Имаме нещо, с което сме с едни гърди напред пред германци, французи ... нито “Фридрихсхафен”, нито “Бурже”, те са строени 1917 -1919 г., а ние през 1912 г. имаме оперативна дейност на летище "Божурище”.
Тони Илиев – „Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище”
Когато бях дете, поглеждах често нагоре към небето, защото там често заедно с облаците се рееше и нещо цветно…Събирахме се децата от махалата и викахме „Па-ра-шут, па-ра-шут”, докато не се скрие зад клоните на дърветета, след това се озъртахме откъде ще се разтвори втория и се обзалагахме за цвета му. Когато станах ученичка на патронния празник на СОУ”Лет. Христо Топракчиев”-16 октомври поднасяхме цветя на паметника на загиналите пилоти, летци-парашутисти и самолетостроители. Знаехме, че нашето летище е уникално и във него има много история. Днес ако напишеш в Гугъл „Летище Божурище” ще се увериш колко много големи имена от историята , нашата и европейската, са свързани с него. Но също там, ще се натъкнеш и на много мръсни и нечистоплътни дела…
Миналата година с предишния ми випуск, организирахме игра „Пътешествие в космоса”. Децата събираха материали за първите летци, за първите космонавти. Прииска ми се да ги заведа до летището и да помоля някой да им разреши да се качат в кабината на един самолет. Когато зададох въпроса към кого да се обърна за разрешение, ме изгледаха така сякаш нещо не съм със всичкия си…Сконфузих се. Как не ме е срам да не знам, че такъв динозавър вече не съществува!!! Срамота- учителка при това!! Попитах за клуба по авио моделизъм…и…вече съвсем решиха, че съм смахната и ме „отрязаха”
Днес небето над Божурище е пусто…то дори не е синьо, защото смокът от магистралата променя цвета му. Не мирише на божури, защото ароматите на множеството малки фабрики наоколо са по-упойващи. Всъщност защо ли се казва Божурище? То вече няма божури. От детството ми останаха само крясъците на жабите в тинясалата градска рекичка. И защо ни е летище, при това недействащо. Да си върви при ИСТОРИЯТА, коята така или иначе никой не я чете.
По-добре да си направим един хубав голям лъскав МОЛ, така поне ще знаем къде ще са децата ни, когато избягат от час.
Ако ви пука за Българската история и историческото ни наследство прочете това:
ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА ОБЩЕСТВЕНОСТ
Ви кани на 13.06.2009г (събота) от 10.30 часа да поднесем цветя на загиналите пилоти, летци парашутисти и самолетостроители на паметниците на Летище „Божурище”.
МИТИНГ ПОД НАСЛОВ: „ДА СПАСИМ ИСТОРИЧЕСКОТО ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ”!!!
Ще се извършват демостративни полети и скокове с парашут.
Аз ще бъда там с децата си, защото това може да са подследните парашути в небето над Божурище!!!
Отиди и виж скоковете ,наистина може да са за последно.
А идеята за МОЛ на мястото на летище Божурище е нелепа, жалка. С лека ръка "ЗАТВАРЯМЕ", което ме навежда на мисълта, че ние сме за затваряне, ако не сме се затворили вече до такава степен, че да няма отваряне...А дали не сме се самозатворили??? Или така ни изнася и си търсим оправдание с решения свише, или просто не ни вълнува дори собствения живот и него живеем по инерция, или до такава степен сме притиснати и материално, и духовно до стената, че вече само чакаме????.....
Благодаря Ви, Приятели!
Поли, в медиите доста се шумя. Темата беше на дневен ред, дори в Шоуто на Слави, но...к-во от това? Кучетата си лаят, кервана си върви. Рушим с някакво мазохистично удоволствие. Мисля, че Ген е прав! И нашето летище ще бъде закрито, заради бизнес интересите на ....някой си.
Дале, мисля си че просто сме оскотяли!!! С името на нашето летище се свързва и името на един голям поет Н. Вапцаров. Той е работил тук. Преди няколко месеца се натъкнах на статия свързана с опорочаването на гроба му.
Представи си, в гроба му е поставено друго тяло и сега военноморските офицери незнаят, как да се поклонят на своя кумир. И това става, защо? Защото гробът на Вапцаров няма статут на национален паметник...!!???
Всъщност спирам, защото започвам да се гневя.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви