Good day, Sunshine!

Франк кой?
Малко рязък преход ми се струва да е Синатра.
Дали остаряваш или порастваш?
Не мисля, че скуката може да ти е индикатор. Познавам хора, които са два, че дори три пъти по-възрастни от теб и изобщо не им е скучен животът :).

На всеки му трябва малко романтика - просто да има кой нежно да го хване за ръка:

на всеки му е нужна малко топлина:

или просто енергични упражнения на открито :)))) : 

Поздрави и приятно блогване тук!

Знаеш ли, мислЯ, че човек може да бЪде стар на 20 и млад на 50- както си го направи. Затова се страхувам, че може би сЪм остарЯла... на 20...

Порастването само по себе си означава развитие.. от една- две години насам не сЪм развивала потенциала си в никаква посока... постигнах много, но, сакаш, не се развих....

Не се оплаквам от живота си! Просто се страхувам, че буйниЯт огЪн, който нЯкога гореше в мен сега просто тлее.... страх ме е да не се превЪрне в пепел.

Това нЯма да ми попречи да живеЯ, но нЯма да е пЪлноценно.

БлагодарЯ за позитивниЯ зарЯд :) Наистина благодарЯ!

P.S.:О, да, Франк наистина е Синатра... Случват се такива неща:)

Радвам се, че коментарът ми е изпълнил целта си :).

Аз свързвам стареенето с две основни промени - психологическа и физиологична.
Психологическата страна на процеса бих описала с една дума - предпазливост.
Колкото повече растем, толкова по-предпазливи ставаме. Докато сме още деца, сме  доверчиви; вярваме в Дядо Коледа и в собствените си безгранични възможности; приемаме без предразсъдъци новото.

В процеса на порастване, след като безброй пъти сме споделили тайните си, за да ги чуем разтръбени още на другия ден, след като сме получили нож в гърба или удар под пояса, потвърждаващ за сетен път, че "няма ненаказано добро", свикваме да се държим предпазливо към всичко ново. Т.е. част от нас умира, защото младостта предполага непредпазливост (когато знаеш малко, действаш бързо :).

Мисля, че ти си още далече дори от началото на този период.

Аксиома: ако тялото ти е на 70, но все още си способен да заговориш с добро  непознат на улицата, да накараш дете да се засмее, да дадеш последните си пари на някого, който ти казва, че бърза на среща с любимата си, а няма пари за автобуса - ти си млад (или ужасно глупаво непредпазлив, което е същото).
Втора аксиома, следствие от първата -- ако си на двайсет, но никога не би: тръгнала на автостоп за концерт на любимата си група, или никога не би си татуирала пеперуда на челото, само за да си като твоята най-добра приятелка, или никога, никога не би извършила нещо "глупаво" - това определено значи, че вървиш към седемдесетте - нищо, че все още зъбите ти не спят отделно от теб :).
Потенциалът ни е огромен, почти неизчерпаем на практика. Лошото е, че го осъзнаваме едва когато станем на 70...

 Те тия приятелки същото казват и на 30г. Да видим какво ще кажат на 40г. :))???

 А, според майка ми животът и сега започва и истински му се наслаждава на 60г.! Така че въпросът е явно на дух и на моментно състояние! :)

В моя клас имаше една подобна смела, пълна с много огън и въображение ученичка.
Та тя веднъж ми каза, че иска всичко. А аз я попитах има ли място, където да побере всичко...

Ela Georgieva, по повод "всичкото" един поздрав, :))

Струва ми се, че просто го мислЯ прекалено много... ЗадЪлбочаването в разни житейско- философски вЪпроси води до тотално обЪркване, нЯкакЪв вид психоза и, естествено.. главоболие.. ТЪй ми се струва!