ВсЪщност не са ми чак толкова много годините... но живота ми става все по- скучен... кара ме да се чувствам стара...

 

ПЪрвиЯт пример, който мога да дам, е музиката.... вече не мога да понасЯм жици... не знам дали слушам само истински качествена музика или просто сЪм се превЪрнала в сЯнката си (коЯто е спрЯла да живее)... на много хора им се случва да се чувстват така... уж с времето отделят само песните, които наистина си струват, но дали... мислите ми са малко разпокЪсани..

 

когато си гледам разни стари снимки или си чета публикациите от преди2-3 години си спомням каква съм била на 16  ..СВОБОДНА ...И ВСЕ ЩЕ СИ ОСТАВАМ ХИПИ(надЯвам се това животЪт никага да не убие у мен)...

 

Сега се чудЯ дали обстоЯтелствата те правЯта такЪв.. или времето.. или самиЯт ти...

 

 

все още търсЯ идеЯ, за коЯто да се борЯ...I don't care about the money.... харесвам истинските хора, които не го превЯт за популЯрност, не за да изпЪкнат , а ЗА ИДЕЯТЯ.... "ветрогонци" ги наричаха Алековите герои... бохеми, може би..истински хора им казвам аз . идеалисти, може би... различни, понЯкога неразбрани... мечтатели... креативни личности с повече вЪображение от капацитета на средностатистическиЯ посредственик... надявам се, че още съм една от тЯх...

 

Все още сЪм различна... разбирам го всеки пЪт когато общувам с хора от начина, по който ме вЪзприемат... все още тЪрсЯ мЯстото си... „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага..."

 

остарЯвам или пораствам? Има ли разлика? акоНЕ, ок.. Ако ДА- кое от двете се случва с мен..