До всички стачкуващи български учители
Обръщение на учителските колегии
при Първа и Четвърта езикова гимназия – Варна
Уважаеми колеги,
Вие, които повече от месец отстоявате чрез законни протести правото си на достойно възнаграждение за достойния си труд, без който формирането на човешката личност е невъзможно;
Вие, които се отказахте от мизерните си заплати, но извикахте истината за обезценяването на знанието в ушите на оглушаващото за гласа на ценностите съвременно общество;
Вие, които устоявате на хулите, цинизма, размотаването, заплахите, на ехидните усмивки и добре тренираното лицемерие на шепа овластени, присвоили си привилегията да ви осъждат едновременно на призваност и мизерия;
Вие, които подлагате себе си и своите семейства на изпитание, но всеки ден болезнено усещате и тишината на празните класни стаи.
Ние сме едни от вас. Болките, обидите, надеждите са общи.
Вярата ни в разумния изход също е разколебана.
НО
В ТОЗИ КРИЗИСЕН МОМЕНТ,
когато над всички нас се упражнява нечуван и невиждан психологически натиск, когато тези, от които зависи себеусещането ни за нужност в света, заблуждават обществеността с предложения за продължаващо учителско унижение, когато и обществеността не показва достатъчно разбиране, съпричастност и ангажираност към изречените от нас истини,
ТОЧНО СЕГА
ние всички сме длъжни да продължим да отстояваме правото си на достоен живот, правото да ни има, защото сме потребни.
Вече си извоювахме правото да обитаваме единствения остров в океана на бездуховността.
НЕКА НЕ ГО НАПУСКАМЕ!
ОТКРИТО ПИСМО ДО ВСИЧКИ МИСЛЕЩИ БЪЛГАРКИ И БЪЛГАРИ!
Уважаеми сънародници,
От вчера в България има коренно различна ситуация: част от българския народ за първи път показа на управляващите какво означава пряка демокрация в действие. Демокрация без страх, без подставени лица, без скрити сценарии, без купуване на гласове, въпреки гигантската обработка на общественото мнение, въпреки крайното изкривяване на истината, демокрация въпреки всички усилия на държавната репресивна машина.
Вчера българският учител извоюва първата си ПОБЕДА НА ДУХА: НИЕ ПОБЕДИХМЕ СТРАХА ОТ ДЪРЖАВАТА.
Ние гласувахме като свободни хора, а не като воден за носа "електорат" (не ми харесва тази чуждица!). Ние гласувахме за себе си, за децата ни, за родителите, за бъдещето на България. НИЕ ГЛАСУВАХМЕ ЗА СВОБОДАТА, А НЕ – ЗА РОБСТВОТО.
Въпреки че огромната машина за изопачаване на истината беше насочена срещу нас. Това нещо обърка "сметките" на властта. Защо ли? Дали е защото обича българския народ? Или защото обича българските деца? Или защото е загрижена за българските родители? А дали не е защото се страхува от своите "началници"? И кой ли им е "началник"? Кой ли? Дали е българският народ? Или пък някой друг?
Уважаеми мислещи сънародници,
Колкото и да ви изглежда незначимо това събитие, то едва занапред ще дава своите благодатни плодове. Защо мисля така? Защото този път преброяването на синдикалното гласуване не беше дирижирано нито от КГБ (Комитет государственой безопасности - Държавната сигурност на СССР), нито от ЦРУ (Централното разузнавателно управление - Държавната сигурност на САЩ), нито от нашите тайни служби.
Ние не приехме унизителната преструвка на "уважение", която българското правителство ни предложи!
Ние не приехме слабостта на определени синдикални водачи да се прехвърли и върху нас. Въпреки нашите колебания, въпреки нашите съмнения, ние осъзнахме, че самоуважението ни не се купува. То се отстоява и има определени граници, отвъд които се загубва.
Човешкото самоуважение може и да се върне. Всеки може да си го върне. Но не по пътя на заблудите, а само по пътя на Истината.
Дами и господа министри, които сте запазили способността си да мислите сами,
Помогнете на своите колеги, които са забравили да мислят, да осъзнаят, че ние, българските учители, не "ядем доматите с колците":):) Нека осъзнаят какво се случи вчера: този път не им позволихме:) да ни задължат или измамят да го направим. Нито чрез техните заплахи, нито чрез изнудването от типа "Ако не се съгласите на 5 лева увеличение, и толкова няма да получите!", нито чрез своя "хор на оплаквачките", който ни спретнаха, за да плашат другите хора с нас!
Мислещи хора от другите професии, не се плашете от нас!
Ние не сме против вас! Не позволявайте да ви настройват срещу нас! Вземете пример от нас и не позволявайте да ви плашат! Не разрешавайте да ви залъгват с "научни" уж-изследвания, които ви внушават, че ние ви замисляме Апокалипсис!
Министерството на образованието и целият Министерски съвет на Република България получиха ясно предупреждение от българския учител, че вече не могат да разчитат на тоталитарния подход: поне не и към нас. Време е или да си променят подхода, или да освободят местата си. Не са незаменими на тези си постове. Ще дойдат по-подходящи хора за тези служби, защото министрите трябва да служат на народа, а не обратното - народа на министрите!
Незаменими са като човешки същества и като такива изпитвам уважение към тях. Не желая да им се случи нищо лошо, но с лошото си отношение към нас, което прозира зад плитките им опити им да ни запушат устата, те сами обръщат вселенските енергии против себе си. Припомням на господа министрите думите на любим мой учител - ръководителя на индийската национална революция Махатма Ганди: "Във времена на жестока тирания винаги съм си спомнял думите на моя баща, че истината може да бъде скрита от един човек завинаги, от група хора за дълъг период от време, но от целия народ - нито ден!" Докога ще криете истината от народа, дами и господа министри? Докога ще успявате да го заблуждавате? Не осъзнавате ли, че е време да служите само на Истината? Не разбирате ли, че докато слушате страховете си, няма да сте щастливи хора?
Вие извършвате непрекъснато насилие над нас с мълчаливото отлагане на решението на нашия колективен трудов спор. Но ние не искаме никакво насилие нито над моите колеги, нито над нашите опоненти - министрите и техните колеги. Но няма да се откажем да казваме, каквото мислим, защото това е нашият дълг като учители!
Аз вярвам, че с вчерашното си отрицателно гласуване на този проект за лъже-споразумение ние отваряме в Душата на народа един прекрасен прозорец: прозорец на Смелостта, на Светлината, на Истината!
Обръщам се към способността за мислене на господата Станишев, Вълчев и Орешарски!
Господин Станишев, Вие ни обиждате непрекъснато, като се отнасяте към нас като към слабоинтелигентни хора, които могат да вярват на откровени неистини! Ние се чувстваме крайно неуважавани от Вас!
Господин Вълчев, Вие ни обижда непрестанно, като ни разглеждате като своя неодушевена собственост, с която може да се разпореждате като с мъртви вещи. Дали е проява на уважение към съсловието ни отношението Ви от позиция на силата: "или ще слушате, или ще загазите!"? Ние се чувстваме неуважавани от Вас!
Господин Орешарски, Вие също ни обиждате не по-малко, като гледате на нас като на "трето и четвърто качество хора", с които "дори не си струва да се занимавате"... Дали е уважително отношението Ви към нас като към "досадни голтаци"? Дали е израз на уважение открито да заявявате: "Ако не ви стигат 5 лева, и тях няма да ви ги дам!"?
Времената на Хитлер и Сталин отминаха в миналото. И няма да се върнат, независимо от това, че все още много хора размишляват по стария начин - сякаш Сталин и Хитлер са живи... Но колкото по-скоро се събудят повече хора, толкова по-скоро ще стане възможно щастието за всички хора!
Не искам нещастие за Станишев, Вълчев и Орешарски, но не искам и тяхното щастие да се гради върху нашето нещастие! Ако не го осъзнават, да отстъпят достойно местата си на други хора, които го осъзнават!
На тяхно място ще дойдат други, по-осъзнати българки и българи.
В България е време министри, които не се справят със задълженията си, да си подадат сами оставките, като преди това си свършат добре работата, която има да довършват.
Нека това не звучи като призив за предсрочни избори! Не съм за това. Мисля, че е крайно време министрите Вълчев, Орешарски и Станишев да осъзнаят, че не можаха да ни смажат не защото сме "твърдоглави" и "алчни", а защото сме справедливи в исканията си!
Крайно време е да осъзнаят, че имат задължения пред българския народ, а не пред МВФ и СБ и другите външни институции, с които се оправдават.
Крайно време е да назоват истинския си "началник", след като той не е българският народ! Защото, доколкото аз знам, демократичното управление има само едно НАЧАЛО: народът!
Народът е истинският "началник" на своите управляващи при една истинска демокрация? Дали в България има такава?
Вие как мислите, мислещи сънародници?
Каквото и да стане оттук нататък, в България бе посято семето на Свободата, което ще пуска все по-дълбоки корени! Независимо от нежеланието на онези, които разбират демокрацията като създаване на закони само за себе си.
Уважаеми мислещи синдикални водачи,
Това, че синдикалните централни ръководства не можаха да предопределят резултата от нашето гласуване, е нещо изключително добро за синдикализма. То не е знак, че няма нужда от синдикати, а – че досегашният начин на ръководене на синдикатите трябва да се промени коренно. Ние, стачкуващите български учители ви дадохме изключително сериозно предупреждение: ако не осъзнаете, че вие нас представлявате, а не очакванията на правителството, то ще последва гласуване и в друга посока. И тя ще бъде за вашата смяна като ръководители на синдикатите.
Все още не е късно да поправите грешките си и да осъзнаете, без да се самообвинявате, че синдикализмът има бъдеще само тогава, когато ръководството на синдиката се вслушва в гласа на синдикалните членове, а не в собствените си страхове! Не ви упреквам - трудно ви е. Но на нас лесно ли ни е?
Уважаема госпожа Такева,
Уважаеми господин Крумов,
Уважаеми господин Христов,
Уважаеми господин Тренчев,
Направете публично обръщение към българските учители, в което ни подкрепете за достойната борба! Не съдете никого: нито онези, които спряха да стачкуват, нито нас, които продължаваме. Но ни призовете към единство, то все още е възможно. Нашите искания ни обединяват. Не ги забравяйте. Утре ще бъде късно! Сега трябва да реагирате! Не отлагайте!
Не се отказвайте от преговорите! Ние разбираме от подтекста - не ни убеждавайте, че вие "сте компетентни дотук". Това откъде идва? От невъзможността да се отстояват нашите искания или от някакви страхове, които някой се стреми да ви внуши?
Не разцепвайте българските синдикати!
Не разцепвайте това първо "немодифицирано" семе на българската демокрация!
Борбата е трудна, но не е безнадеждна!
Не сме обречени! Не ни внушавайте чувства на отчаяние!
Ние ще издържим стачката докрай! А вие?
С уважение,
Росен Ангелов,
учител по философия в Езикова гимназия "Акад. Л. Стоянов" - Благоевград,
председател на Синдикална организация "Учителска солидарност" в същото училище
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви