Колкото и да не искам да го призная - съгласен съм. Разочарован съм. А съм създател на това място...

БГлог е саморазвиващ се организъм от самостойни автори. Както и да е бил изначално замислен, няма как да се спаси чудесния приятелски тон и отношения (въпреки тона), както е било в началото, освен ако всеки един блогер не пожелае много силно да спаси този организъм, който всички обичаме...

Винаги съм твърдяла, че нама как да сме на едно мнение, но има как да не изяждаме непрестанно. Видно е, обаче, че някак нещата са се поизчерпали и отношенията стават доста поизнервени, като в любовна връзка, като на раздяла...

Има прекрасни общности, които са интересни и полезни, но и доста от тях позаглъхнаха, в някои не е писано почти година. Ако хората са имали за цел да си намерят приятели, любими, да представят себе си или познанията си, явно с начесването на този интерес идва и загубата на всякакъв друг?

Факт е, че отношенията тук днес не са на висотата, на които са били в началото. Но може би всеки е показал истинската си същност и не желае да вдига повече стойки какъв пич е? И го удряме през просото?

И така и няма да разбера тия недорасли демонстрации с "край, тръгвам си, последно сбогом, затрийте ме". Толкова е незряло. Помните ли Аниспин? Още ми липсва с интелекта и отношението си. Нито дума не каза, просто си отиде. Може да не е завинаги, но не пише повече. Басиди също ми липсва много. Надявам се да е зает, а не отдръпнал се. Щепси също не пише в главната общност като преди, липсва ми. Вероятно всеки поема някъде по своя път или пише само в своята общност. Тъжно е, обаче, аком липсата им не се забелязва вече....

Смущава ме тази настъпваща агресия. Не съм и предполагала, че темата за хомосексуализма в европейската ни държава може да предизвика такива балкански нрави, такова тесногръдие и такава ожесточеност. Удивена съм. Но явно не бива да съм, явно така се живее днес.

Хора като Катрин и Веско, които са изначално известни с уникалната си толерантност и изказали мнението си по един рядко възпитан маниер спред мен ("Не ти прави чест" ...), предизвикаха вчера и днес подобни балкански реакции.

Арагорн започна едно прекрасно начинание - да напишем общ разказ. Самата аз не изпълних думата си - започнах разказа си и тъкмо, когато се бях развихрила в най-шеговит стил, взех че прочетох писанията на друг блогер за сайта, ядосах се и затрих документа си, вместо който написах друг. Защо? Защото подпалих в друга посока. Вдъхновение така и не ми дойде повече....

Не е като в Коледната приказка, там всичко течеше отвътре, нямаше напън, нямаше лоши емоции. Но явно е отминал мигът, който не може да се върне. Може, обаче, да се уважава човекът срещу/до нас. Да си добър е по-лесно, отколкото да си зъл. Освен, ако не ти идва отвътре това.

Сега, тъкмо пиша пътепис "До Канада и назад" и пак смутни времена.

Разбира се, че няма как да сме във вечна идилия. Но подобно като във всяка връзка - ако отделните страни положат усилието да се държат подобаващо, всяка трудност може да се преодолее. Стига страните да поискат.  Но ако за страните е по-лесно да режат и да почват наново - май няма много смисъл в това да поправяш и спасяваш връзката.

Което е тъжно, защото тук пишат прекрасни хора. Вероятно няма как те да са неразделни приятели в ежедневието, поради различията между тях. Но са интересни, самобитни, и лично на мен ми е приятно да чета написаното.

Не бива да разрушаваме хубавите неща. Създаването им не е лесно. Иначе да се изпикаеш отгоре им е лесно, струва само едно изтръскване....