И моля те, обичай ме,
поне сега, сред цъфналите маргаритки на живота ми.
И моля те, подай ръка,
вземи ме с теб на дълго пътешествие.
И нека старите, порутени летища,
и тъжни гари със стени от спомени,
да бъдат наш дом,
тих, но тъй обичан,
във който да се връщаме понякога,
когато мракът във душите ни се спусне,
и само любовта ни води като факла,
сред тъмните води на общите ни спомени…
"и само любовта ни води като факла,
сред тъмните води на общите ни спомени…"
Не знам колко дълго би горяла тази факла? Само на въздух би се възпламенила....Измъкни я от "тъмните води", щом спомените причиняват болка!
трудно е да се бориш с подобни неща:)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви