И моля те, обичай ме,

поне сега, сред цъфналите маргаритки на живота ми.

И моля те, подай ръка,

вземи ме с теб на дълго пътешествие.

И нека старите, порутени летища,

и тъжни гари със стени от спомени,

да бъдат наш дом,

тих, но тъй обичан,

във който да се връщаме понякога,

когато мракът във душите ни се спусне,

и само любовта ни води като факла,

сред тъмните води на общите ни спомени…