ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ
В утрото на светла ера, с факела на нова вера, идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел, а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици, спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел. Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили, грохне мъртъв на земята някой воин поразен. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. И развели буйни гриви, над пожънатите ниви, като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Под копитата извива прах на облачета сиви и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд; сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна - кратка схватка, и наново ескадроните летят... Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов. Свил десницата корава, целий свят се днес изправя стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда на световната неправда, на сподавения стон и човекът да намери зад открехнатите двери мъртви старите химери на бездушния закон. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, вий - развихрени предтечи на безоблачните дни! С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход на възбунените роби, на червените вълни! И когато сетний камък на обгърнатия в пламък и разруха древен замък се отрони в пепелта, вий слезнете от конете и земята целунете - възцарете вечна обич, вечна правда над света. Христо СМИРНЕНСКИ
В утрото на светла ера, с факела на нова вера, идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел, а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици, спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили, грохне мъртъв на земята някой воин поразен. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви, като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Под копитата извива прах на облачета сиви и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд; сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна - кратка схватка, и наново ескадроните летят...
Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов. Свил десницата корава, целий свят се днес изправя стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.
Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда на световната неправда, на сподавения стон и човекът да намери зад открехнатите двери мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, вий - развихрени предтечи на безоблачните дни! С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход на възбунените роби, на червените вълни!
И когато сетний камък на обгърнатия в пламък и разруха древен замък се отрони в пепелта, вий слезнете от конете и земята целунете - възцарете вечна обич, вечна правда над света.
Христо СМИРНЕНСКИ
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви