В утрото на светла ера, с факела на нова
вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и
набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат
настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел
подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни
сили,
грохне мъртъв на земята някой воин
поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той
догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив
устремен.
И развели буйни гриви, над пожънатите
ниви,
като вихър отминават ескадрон след
ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения
хоризонт.
Ето татък край върбите екнаха пушкала
скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд
със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана
хладна -
кратка схватка, и наново ескадроните
летят...
Ах, летете ескадрони! В устрема ви
милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес
изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния
ви зов.
Нека в ужас, в изненада рухне всяка
черна сграда
на световната неправда, на сподавения
стон
и човекът да намери зад открехнатите
двери
мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени
картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните
дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий
поход
на възбунените роби, на червените вълни!
И когато сетний камък на обгърнатия в
пламък
и разруха древен замък се отрони в
пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над
света.
Христо СМИРНЕНСКИ