За втори път се опитвам да оправя резюмето на поста ти. Тоест, онова, което се вижда на главната страница. Нека в него да остане една картинка, но да е по-малка.

Ген, художникът на тази книжка се казва Хосе Санча и е испанец. Явно и в моите  представи неговите рисунки са се вплели в стиховете на Родари, защото когато си купих преди няколко години "Небето е на всички" доста по пълно изнание на стиховете за деца на Джани Родари, все нещо не ми достигаше , нещо недоловимо което явно рисунките са добавили, но и сега когато се сетя за Джани родари се сещам за тази му книжка, която пазя от своето детство, за моите деца (ако даде бог де).

 Не е лошо и вие да си поразгледате библиотеките, кой знае какво може да изскочи, хубаво нещо са спомените :)

За част от секундата ми мина мисълта дали да не отскоча до другата стая и да проверя на място книгата стои ли си там, при другите книги, или е влязла в нета без позволение докато не сме си били у дома.

Сега сериозно!!! Книгите на Джани Родари са ми настолни в работата, а Джани Родари - "настолен писател". Неговата "Граматика на фантазията" помогна на много деца да отключат речниковия си поток...Песента за надеждата я пеят всички деца с които работя. Малката нула е любимка на всички, а "Пътуването на възрастни лица, непридружени от деца, строго забранено!" - често се чува от детските уста.

Творчеството на Джани Родари е една необятна детска вселена, която има какво да каже и на днешните деца...

Намерил е най-прекият път към детските сърца - от нереалното и измислицата към реалното и действителността. Неговата "Шарена шапчица" е харесвана от децата, защото от забавния поглед към традиционната приказка в един момент се дава така необходимата възможност на децата да пофантазират и да се чувстват съавтори на детския писател.

      Аз от известно време търся, една много любима книга от детството ми  "Бертолдо, Бертолдино и какасено" дали пък случайно някой някъде я няма :) ?

Ах, ти кранта, кон пършиви,
да окапе твойта грива,
вълци да те бяха яли,
костите в земя изтляли,
че кога за продан беше
хвалеше се и тръбеше:
Юначина съм безстрашен,
само Фът Фрумос ме плаши.

И в тоя момент изскача Фът Фрумос и казва:

Кучи змей, не лай така!
Виждаш Фът Фрумос сега!

...Под един вековен бук

много надалеч от тук

расна гъбичка с калпаче

 често виждах  я да плаче...

из "Гъбарко"

Другата ми любима книжка "Хитро огледало" за която споменах е вече публикувана  на   http://detstvoto.com/index.php?newsid=1750  . Вижте я, много е забавна :) Благодаря на Ддт за прекрасното място събрало толкова много мечти и спомени.  Мислех да я пусна и тук но чесно казано нямам нерви, все още със снимките тук се работи трудно и системата е доста далеч от юзър френдли (особенно за хора като мен които не знаят чужди езици) Приятно четене :)

Ами не се сещам коя ми е любимата - първата книжка, която прочетох беше на Леда Милева - "Работна мецана" : "Станала рано зарана / нашата меца мецана / съчки в гората набрала / огън висок си наклала... " знам я още , но няма да ти я казвам сега :)

Всъщност, Джани Родари ме разплакваше. Не че не го обичах, много ми харесваше, но винаги плачех на приказките и стихчетата му. И сега ми става едно такова тъжно от "Продавача на надежда". Ревла съм си от малка :)