Помолих моята душа да ми отговори...

От неизвестно време си мисля, че е време за кардинални промени, може би, защото наближава времето да си ходя у дома, в България, но непрекъснато в душата ми е хаос и не ме напуска мисълта, че е време за промяна.

Дълбоката същност или моята душа ми нашепва да се омъжа. Но това на този етап е трудно, защото няма кандидат, но ако се огледам може и да се намери някой. Интересно колко трябва да го е закъсал, за да си губи врем ето с мен, но май вече е дошло времето да си затворя очите и да се спусна по течението без да мисля.

Егати, здравомислещото отношение към брака имам, направо ми е странно, че го пиша, но никога не ми се е искало да съм семейна и сега ми идва точно тази мисъл в главата, но ми се струва, че много скоро ще ми се наложи да взимам такова важно решение.

Та тази година ще мисля дали да се омъжвам. :)))))

Малко съм поостаряла за такива екстремни решения, но всяка истинска промяна е екстремно решение. Но семейството е най-екстремната промяна, защото в него винаги участват повече от 2 души, примерно още 1-2 деца. Винаги съм смятала, че деца трябва да се създават тогава, когато човек има нужда от тях, но аз някак не съм чувствала, че са ми нужни, за да се чувствам щастлива със себе си. Интересно нуждата да се грижиш за някои дали е водеща при създаването на семейство или просто сега така си мисля. Има хора, които се чувстват много полезни като непрекъснато по един или друг начин спасяват други хора, дори човечеството, наричат това благородство, саможертва и т.н.,а мен такива комплекси не ме гонят, аз не се чувствам много щастлива, когато ми се налага да „спасявам човечеството”, нито умирам да виждам „вечно благодарни погледи” в чуждите очи. Явно съм много странна порода човек и сега ми хрумва, че е време да се омъжвам, по-интересното е че всички ми го натякват, сигурно е време или се поддавам на общата истерия.

За всеки случай е време за промяна и аз със сигурност ще променя живота си кардинално просто още не съм стигнала до онзи преломен момент в живота ми, в който да застана на ръба на най-високата скала, наречена право на избор, а сега наистина нямам никакъв избор, просто си седя тук пред компа и си мисля разни глупости. Но кардиналния въпрос е как да променя нещата така, че да направя правилния за момента избор, които да промени живота ми така, че да не съжалявам за миналите дни?

П.П.1 Тук се сетих за един виц. Един ученик отишъл при своя учител-мъдрец и го попитал дали да се ожени, а мъдрецът му отговорил, че каквото и да направи след 20 години пак ще съжалява.

П.П. 2 Вие как сте? Стана ли ви интересно... От два дни никой нищо умно не е пубикувал и вижте каква „мъдрост” ми роди главата. Да не би модератора да е в почивка за националния празник и ви се изпокрихте, щото няма кой да модернизира. Я почвайте да пишете!!!! Докога ще виждам само моя аватра на заглавната....

П.П. 3 Аааааааа, да модератора каза да си стоя в моето гьолче, ама това вече, май, си става само мое, така че почвайте да се подхилквате, щото много се старах... /освен, ако не ви е помолил и вие да си стоите по собствените гьолчета... /

П.П.4 Ако ще правите промени/ремонти по облика на заглавната или ако мислите да няма такава кажете да си пусна тук личния блог, то така и така само моя скелет виждам...