КОГА ЗАПОЧВА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Според официалната версия, наложена от победителите след края на Втората световна война, същата започва на 1 септември 1939 г. с началото на немската офанзива срещу Полша. Всеки по-сериозен анализ, обаче, показва логическата и фактологическа несъстоятелност на тази теза. Нейната всепризнатост се дължи не на исторически основания, а на навик и инертност, придобити и установени след десетилетия упорита еднопосочна и монотонна пропаганда от страна на спечелилите този конфликт.
 Ето кои са мотивите, които дават повод за много сериозна критика към общоприетата представа за началото на този глобален сблъсък от средата на ХХ век и зоват за пълна ревизия на догматизираните и остарели концепции, третиращи тая материя.
 На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и само и единствено нея, при това без да атакува или дори да обявява война на нито една друга страна. В тази ситуация отсъстват всякакви причини, възоснова на които да дефинираме този локален конфликт като световна война. Между полския и германския народи са се водили десетки войни и са се извършвали безброй враждебни действия, но никога те не са били повод за глобален конфликт, нито са пък били квалифицирани като такива. Какво е различното в разглеждания инцидент и защо трябва да го третираме с други стандарти? В такъв случай всяка двустранна военна конфронтация може да се детерминира като световна война.
 Ако двама души влязат във физическа саморазправа помежду си, това по никакъв начин не може да бъде наречено „масово“ сбиване, по простата причина, че подобен подход би бил откровена дезинформация и подмяна на понятията. Разпрата може да придобие масов характер само, ако в нея се включат други участници. И отговорност за разширяването на първоначално междуличностната крамола в масов бой носят присъединилите се след нейното започване нови членове, които правят това по собствено желание и са подтиквани от лични интереси.
 Следвайки тази съвсем естествена логика ние можем закономерно да заключим, че полско-германският двубой има съвсем ограничени географски измерения, и единствено включването на външни сили – Великобритания и Франция, а след тях под твърдия им натиск и техните доминиони и колонии – го превръща в световна война. Следователно вина за глобализирането на този безусловно регионален конфликт носят тия две западноевропейски сили, които, изхождайки единствено от своите тесни интереси, сами, без да бъдат нападнати или да им е обявена война, се включват в него по своя собствена воля и дори въвличат десетки други държави и народи, разпалвайки пожара на войната по цял свят.
 Великобритания обявява война на Германия на 3 септември 1939 г. в 11:00 ч. След няколко часа, по-точно в 17:00 ч. и Франция обявява война на Третия райх. На тази дата същото правят и Индия, Австралия и Нова Зеландия, на 6 септември към тях се присъединява Южноафриканският съюз, а на 10 с.м. и Канада става враг на Германия (по това време Индия все още е колония на Британската империя, а Канада, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия са нейни доминиони, фактически зависими от нея). Берлин от своя страна няколко пъти официално предлага да се уредят по мирен начин взаимоотношенията с враждебно настроените срещу него държави, но среща хладния им отказ. Това недвусмислено показва, че не Германия, а противостоящата й коалиция желае продължаването и разширяването на конфликта.
 Ето как англо-френските интереси завличат във водовъртежа на войната народи от цялото земно кълбо, изменяйки фатално локалния й характер в глобален, и превръщайки я по този начин в световна война.
Тъй като по стечение на обстоятелствата Англия и Франция излизат като победители от тази война, те заедно със своите съучастници правят всичко възможно да стоварят всички тежести и отговорности, включително и своите, върху победените народи и преди всичко върху Германия. Повтарянето десетилетия наред на пропагандните им клишета от всички медии и средства за информация, превърна съчинените от тях митологеми в безусловни догми, които се приемат безкритично от широката публика. Именно за това ние виждаме Втората световна война единствено през тяхната призма и познаваме само тяхната гледна точка. Ситуацията наподобява средновековната атмосфера, в която хората знаят и виждат само онова, което Църквата смята за редно да им позволи, като методично ги залива със своята пропаганда. Неслучайно обществеността днес вярва безрезервно на официалните канони, както някога всички са вярвали, че Земята е плоска или, че всички небесни тела гравитират около нея. Но както показва историята общоприетите шаблони често са в противоречие с физическите или исторически закони.
Затова нека бъдем бдителни!