BgLOG

За алчността и приятелството

от Krass на 24.09.2011 19:09 9 коментара , 1018 прочита
Етикети: пари, приятелство, алчност, бизнесмени

На кого не му трябват пари? Понеже няма друго, това е единственият начин да живееш нормално. Това го изисква обществото. Ако си отшелник - лесно - плодове и корени и сегиз-тогиз някое сухоземно. Но обществото изисква развитие. А без пари няма развитие. Дали една заплата стига? Всеки да прецени за себе си.Често съм бил неразбран, може би защото попадах все на хора, за които мисленето беше загуба на време. Малко останаха приятелите, с които можеш да помечтаеш и дори да поспориш. Много от старите ми приятели разбраха вкуса на парите и пренасочиха приоритетите си към тях. Изпаднаха в едно особено състояние. Общественият им стаус се промени. Те станаха „бизнесмени” – каква сладка дума само! Известен американски икономист - Кейси, беше дал доста кратко определение на капитализма – алчност и страх. Алчност – да натрупаш колкото може повече, и страх – да не загубиш това, което си натрупал. Алчността не поддържа приятелството...

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Gen на 24 септември 2011, 20:50

"На кого не му трябват пари? "

на мен защото имам достатъчно :)))

# | от Ela Georgieva на 24 септември 2011, 22:41

намери си нови приятели :)...

# | от Krass на 24 септември 2011, 22:56

Аз нови имам. Съжалявам старите.

# | от Koprina на 25 септември 2011, 00:37

Алчността и страхът са причинители на най-разпространените болести на Човечеството!Алчността не е стремеж към повече пари, а пестене на натрупаното, прецаквайки системата,приятелите,морала... и страхът,да не загубиш това,което друг е натрупал,знаейки, че сам не би постигнал нищо.....Самоувереният човек не е алчен и не се страхува за парите си,защото винаги би могъл да ги спечели,докато е здрав....Страхът и алчността са присъщи за комплексарите и ги разболяват в условията на капитализъм.В Бг е различно.Още сме в преход:)Не можем да прилагаме законите на Кейси:)

P.S."Живи идеи от мъртви икономисти" Тод Бухолц

# | от DF на 25 септември 2011, 08:56

Стари приятели се губят и когато си мислят, че имаш повече от тях и особено, ако започнат да си мислят, че не могат да се възползват по някакъв начин. Човещинка!!!:):):) Това го казвам от опит.

# | от Sluchaina на 25 септември 2011, 11:45

Хм. Ако възприемаш парите като необходимо средство за съществуване, никога няма да станеш зависим от тях. Виж, ако ги възприемаш като средство, което носи обществен статус, си закъсал. Алчността обикновено не носи нищо, освен пари. А всичко, което се купува с тях, е преходно. Старите приятели се губят, когато си повярват, че наистина са стари. Жалко за твоите!

# | от Koprina на 25 септември 2011, 12:35

Едно от най- ужасните психични отклонения е алчността.Алчните нямат приятели и дори с близките си са в конфликт.Не човекът ,а парите са единственият им смисъл на живот.Нямам подобни приятели, но имам познато немско семейство,от бабата до внуците болни от алчност-явно се предава по наследство:)Бабата има над 9 болести и след инсулт не си спомняше нищо освен цените на стоките и банковите си сметки.....,едно от папагалчетата ми умря и 4-годишното внуче реагира с думите: "Скъпо ли беше?Колко плати за него?" В Бг борбата за оцеляване унищожава човещината....не съм срещала истински алчни българи.

# | от queen_blunder на 25 септември 2011, 13:13

Здравей, Krass! :)

Поздравления за хубавата тема! Тя ни провокира да поразмишляваме, а това е много, много приятно, защото наистина са малко хората, с които можеш да поразсъждаваш, да поспориш интелигентно и да помечтаеш :)

Приятелството и алчността взаимно се изключват, според мен, защото те се намират в антагонистично противоречие по отношението на даването и получаването. Алчният човек е алчен по принцип - не само по отношение на парите, а въобще по отношение на имането, на притежаването. Той изпитва потребност да взима, да получава от другите, а да дава колкото се може по-малко и по-рядко.

Докато приятелството от своя страна изисква обратното - да даваш на другите. Нека си спомним онзи прекрасен разказ на Радичков, който изучаваме с учениците от начален курс - "За да имаш приятели". (http://bglog.net/nachobrazovanie/23460)

Той завършва така: "... Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка."

Изводът ми е, че алчният човек не е способен на приятелство, затова не бива да искаме и да очакваме от него нещо, което той не притежава.

# | от Koprina на 25 септември 2011, 23:08

Аз не мога да свържа алчността с българския манталитет......по-скоро егоизъм? Знам,че има изключително богати българи, но те не са алчни....и абсолютно не разбирам как биха били щастливи в страна с население под жизнения европейски минимум.......и беззаконие,с което сме принудени да се примиряваме.Извинете,това е друга тема!

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За алчността и приятелството

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви