7.
Мечо разбра,че е сгрешил.Колко време му трябваше,за да разбере?Само едно щракване с пръсти.Толкова.Мечо пак имаше глава на раменете си.Сърцето скри в десния джоб на шарената си престилка и  забрави.
Хм…веднъж това забравяне му изигра лоша шега.Мечо се замисли.До кога ще му се налага да забравя?Колко пъти ще затваря очи без миналото си?Искаше му се да си спомня,но нямаше какво.Сам беше заровил любимите си мигове под купчина старо желязо с идеята,когато порасне още мъничко да има сили да си ги върне.Сам,самичък надписа надгробния камък,поплака,хапна медец и си тръгна сам от гробището.
Куклата се размърда нетърпеливо.Мечо мълчеше.Миризмата стана нетърпима.
-Тръгвам си-каза мечето
-Толкова скоро?-попита куклата.-Няма ли да се стоплиш на пламъка ми?
-Не.Нямам повече работа тук.Прекалено разтеглива си за мен.Искам……да се махна от това блато.
Мечо бавно се обърна и тръгна към светлината.

За това как Мечо напусна блатото и попадна на Забравеният остров,в следващия епизод

8.

Беше студено.Амиии,повече от студено.Мечо погледна към небето и видя само едно пухкаво бяло облаче,облегнато на стената.Разтри нетърпеливо лапички,раздвижи крачета и зачака изгрева на слънцето.
Нощта се оказа два пъти по-дълга от очакваното.Опашката й погъделичка Мечо по нослето и той се събуди стреснат от собственото си „Апчи хуууууу”.Тъмата-сестрата на черната жена,седеше от лявата му страна и плетеше чорапи.Мечо учудено потърка очички и каза:
-Знаеш ли,наистина ми трябват чорапи,но не вълнени.Искам от ония,които топлят без да ги усещаш.
-Така ли?-учудено го погледна Тъмата-сестрата на черната жена.-А не искаш ли твърде много?Кой дава топлина ей така,без основание?
-Ами……вярвам,че мога да получа и без основание – повдигна рамене Мечо и замислено погледна Тъмата.


За това как Мечо,намери истинските си чорапи в следващия епизод