avatar

ЗЗЗЗЗЪН. Дорогой товарищ, возьмите пожалуйста трубку. Сталин просить.

 

Аха, и аз се стресирах. Спокойно - това е просто GSM мелодията на един приятел.

С брутално чувство за хумор.

И слава богу.

В такива моменти си спомням точно колко ненавиждам всички прояви на авторитаризма. В живота, в работата, в политиката и навсякъде. И също овчето поведение.

Забелязали ли сте как масово се смята, че след Васил Левски в България не е имало нито един истински лидер. Приема се, че в България няма Водещи и Обединяващи личности. И това е причина за сериозни драми. Ако четете коментарите към протестите на еколозите ще видите, че основното оплакване и възражение е, че Каузата на еколозите си няма автор, нито бард, тя не е цялостно представена от никой. („Кви са тия бе?” – това е всеобщия критичен коментар...) На никой не са делегирани права да говори от името на останалите. Никой не търгува списък с искания и никой не се натиска да прави компромиси от името на останалите. Аз затова много харесвам цялото движение. Щото то не е идейно-политически обвързано. То повече е „фактологичен протест”. Той е супер конкретно насочен срещу супер конкретно безобразие: Наглото застрояване в природните резервати извършвано публично. Извършвано с негласното одобрение на всевъзможни инстанции, чиято работа е да го санкционират. И аххх!– как дразни липсата на лидер в този случай. Щото ако движението на еколозите имаше лидер, този лидер би могъл да бъде (под)купен, обявен за луд, обвинен във всевъможни престъпления или просто пребит и завлечен в тъмен ъгъл. Пък те горките еколози си нямат лидер... имат само собствено мнение и достатъчно самочувствие да го кажат гласно. И сега какво – може само да сплашваме участниците в движението с разни полицейски похвати. А моментът е неудобен - и за полицията не е изгодно предизборно да изглежда като Голяма и Неадекватна Грешка...

Отвлякох се. Думата ми беше за Лидера. В някаква книжка с китайски афоризми ми беше попаднало текстче, което гласеше: „Силен център и слаба периферия – силна държава. Слаб център и силна периферия – слаба държава”. Не съм съвсем съгласна. Силният център прави държавата лесна за централно управление – нито повече, нито по-малко. Но това че държавата е удобна за контол не значи, че тя е и силна.

Та, хубаво ли е да има лидер? Един? Единствен? Който взима всички решения? Примерно в Русия си имат Путин, но изглежда не са достатъчно щастливи по случая...

Хубаво ли е да чакаме Лидера? Да чакаме и да се надяваме и всеки следващ политик да заричаме – „Той ще оправи България.” Ъхъ, ще я оправи.

Представете си как в една къща никой не ще да мие чиниите и те си стоят мръсни. Хората в къщата поклащат глава и си казват – Еххх, няма ли най-сетне някой да ги измие тия чинии? После от време навреме някой измива по една чиния – за себе си. А купът се трупа и мухлясва. После майката казва – Ако имахме лидер, той щеше да каже кой да измие чиниите... И цялото семейство заплакало..

А не е ли време сами да подредим в дома си? Да изискаме правата си, да отстояваме позициите и убежденията си, без да се крием зад липсата над някакъв Лидер. В крайна сметка всеки може да мие чинии...

ЗЗЗЗЗЪН. Дорогой товарищ, возьмите пожалуйста трубку.

Сталин просить.