Ами,нормално....Докато хората се развиваха....качество,налагаха модни тенденции,възпитаваха вкус към красивото,практичното.....у нас ние (учениците)имахме униформи,родителите ни купуваха еднаква конфекция в "Рила" и "Валентина".Ролята на жените е била да са труженички и единствения град,в който се чустваше полъха на Запада беше Варна.Само пампорджиите имаха валута,за да си купят качествени стоки.....и гларусите:)На въпроса ти за "кафето с райбер".Абсолютно гадно е според мен.Съответната жена,разбирай труженичка са я канили вместо на вечеря,на кафе, вместо красиви думи и обещания/кафе.Ужас някакъв комунистически, е моето мнение,от който и до днес там няма спасение там:)

Е, то писането заедно е доста забавно. Пишеш нещо и после се оказва, че то вече за друго става въпрос. 

Та, отзад напред - Случайна, именно. Страх ги е. Но не разбирам от какво. Вярно, положението в страната е много скапано, всъщност вероятно е най-скапаното от поне 10 години. Но улиците засега не са опасни, странно е хората да са толкова незабележими. Да не очакват на някой покрив да има снайперист и затова да са облечени почти камуфлажно. Все едно си попаднал в някакъв филм на ужасите и всеки момент се очаква човекът с резачката да се появи и всички да се разпищят. Е, ок, може би преувеличавам, но раздоката из София наистина беше травмираща.

И най-тъпото е, че реално не изживяваме нищо, което досега не ни се е случвало. Мизерията ни е верен спътник от толкова време вече. Какво толкова са се ошмулили тия хора?! Понякога си мисля, че в България наблюдаваме еволюция в действие - само най-силните и най-здравите ще оцелеят, просто защото те носят най-много на лоши храни, лоши лекари и всякакви други гаври. Но явно греша, щото хората вместо по-силни, се сдухват все повече и повече. И или падат жертви на вечната апатия или емигрират. Което е странно, статистически трябваше да има поне някой който да еволюира в правилната посока.

За Източна и Западна Германия - тия добрееее ли са?! Всъщност дискриминацията на политическа основа не е ли подсъдна. Ако кажеш на някой, че мирише лошо, щото е бивш комунист и то по телевизията, не би ли трябвало въпросният някой да може да те осъди? Сбъркани хора, ей. Както каза английският приятел на мама, който е бил женен за германка - това са луди хора.

Както и да е, вижте какво видео открих. За какво говорят не е толкова съществено, но човекът е на 84 и вижте го как изглежда. Много ме впечатли. А тук пенсионерите се водят за електорален материал.

От друга страна, светът и особено ЕС се е запътил към странно и вероятно мрачно място, така че може би такъв вид гражданство няма да е достатъчно.

Коприна - смяна, удвояване, все тая. Важното е човек да си намери начин да е щастлив. Направо ти се чудя как издържаш на тези постоянни смени на реалността. Защото на мен след като ми взеха кръв от вената, за нещо за което в нормалния свят ти боцкат пръста и започвам да си мисля как да се евакуирам. Садисти. Вярно, там пък ми взимат тройно кръв, щото ми е рядка групата, ама това е един друг въпрос. Поне помагам на някой. :)

Ген - не си прав. Не ми е целта да поучавам. Даже напротив, искам реакция, искам да ми се докаже, че не съм права. Искам да видя хората да заявят "не, това не съм аз, аз не съм сив, аз съм интересен, доволен от живота, изразявам себе си". И ако достатъчно често си го повтарят, може би най-накрая ще излезем от тази цветова гама. Изобщо не мисля, че някой не вижда проблемите, явно всички ги виждаме. Това което не разбирам къде е естествената склонност на мозъка да произвежда опиати с цел излизане от невъзможни и травмиращи ситуации, със страничен ефект прогрес. Някак при нас тая част нещо липсва. Нещастие колкото искаш, прогрес - нула. Което е изумително, само по себе си.

И да, нищо хубаво не виждам. Освен залата-красавица и магистралата-слънце (или беше обратното). Всъщност магистралата много ми харесва и карам по нея колкото мога по-често. Но не става въпрос само за дрехи. Тръгна се от един спор във фейсбук, относно политиката на Германия и Франция, от който стана ясно, че черно-бялото ни се е врязало в психиката по-дълбоко отколкото е нормално. Кой го клати дали малоумията, които правят Саркози и Меркел са плод на социализъм или капитализъм. Това е напълно безмислено определение, защото не описва адекватно ситуацията и времето, в което живеем. И въпреки това, на определен кръг от хора им е достатъчно да ги нарекат социалистически и да се почустват отмъстени и ясно разбрани. Това много ме вбесява. Че сме се вкопчили в миналото, в ясните граници, в избора на страна и защитата й, че пропускаме много по-важните процеси. Животът има нюанси и да се опитваш да избягаш от тях граничи с умствено заболяване. Просто няма къде да се скриеш. А ние се опитваме да го направим вече толкова време. Да изберем Правилния човек, да сме от Правилната партия, Правилния отбор, Правилния град и т.н. Вкарваме се в рамки и после страдаме, защо те не ни пасват. Ми няма да ни паснат. Рамките са затова - да са ти неудобни, за да ги разчупиш. Най-важните поуки в живота обикновено идват не от избирането на правилното, а не погрешното. Но при нас поуки няма, само избор след избор след избор и после самосъжаление, че пак не сме уцелили. И пълен отказ от честен анализ на ситуацията.

P.S. Много ми хареса този цитат на Ела:

"Ние имаме съветско изражение на лицето. В основната си част смятаме безпричинната усмивка за идиотизъм, но затова пък мрачната безнадеждност и безпричинната злоба ни се струват напълно оправдани и естествени."

Мисля, че много добре описва  народопсихологията ни, въпреки, че не разбирам защо.

Това, че пътуваш е чудесно, но… Преди година или може би повече от година, ти се хвалеше тук, как пред блока, в който живееш си спретнала градинка или нещо, което да разкраси сивотата ви.  Сега тази градинка как е, ти поливаш ли си я или е вече буренясала от честите ти пътувания и отсъствия и ги няма цветята?   Знаеш ли колко градинки вече в България са занемарени? А тези, които са тук не могат  и да искат да ви поливат цветята ще им е трудно, даже невъзможно. Цветята ни учат на красиво и цветно  и трябва ежедневни грижи.  За това е сиво. Ако хората не бягат  да стават в чужбина прислужници или проститутки, а да си стоят тук  България има бъдеще.    За това Германия е такава държава, защото устисква на всичко, не бягат германците, а здраво работят. Коприна най-добре знае това, нали слугува там като прислужница.

Сори Коприна, ама не съм искал да те обиждам.По-горе нали каза, че е е хубаво да се казва всичко в очи. Може и да не си от изброените професии, но си поддържаш персонал, нещо като слугинаж. Няма лоши професии, но когато неуспяли хора в България от странство ме поучават, ми става мъчно за тях.  Хем нищо в Родината, си хем нищо в чужбина, ама отворили едни уста и ръсат мозъци, кое е хубаво кое не.Като, че ли ние не знаем.

Когато говорих за градинка  мисля, че разбра  метафората.

 Кои сте вие и кои сме ние,че толкова ти пречи,когато хората си говорят,какво им харесва и какво не.Аз не си спомням и един съвет или мозък да съм дала на някого или да съм обидила когото и да е било.Пиша си това,което мисля, ако ти пречи не чети!

Обиждаш, а няма за какво. Емигрантите изпращат пари наполовина на чуждите инвеститори в България. И това са само официалните. Малко е странно да говориш за бягство, след като точно това бягство те държи в що-годе приемлива държава. В момента, в който тези хора се върнат или спрат да пращат пари започва истинското забавление. И тогава и ти ще поискаш да избягаш. Всъщност, аз мечтая за този миг, защото очевидно докато не ударим дъното, такива като теб ще продължават да обиждат, тези като семейството ми и Коприна и надявам се и аз скоро, че бягали. Да, бягаме, към собственото си щастие. И да, бягаме от колективната мизерия и пълна липса на инициатива. Допреди година бях склонна да искам да остана. Но после пред очите ми, в университета, хора които са умни и кадърни, показаха че са преди всичко злобни и завистливи и склонни да разрушат всичко, само и само те да са отгоре на руините. Е за какво да оставам? Да гледам как това в което вярвам се срива? Или да постъпя като моя шеф, да блъскам деситилетия с надеждата да направя нещата по-добри, и нещата никога да не се подобряват, щото скапаняците се поддържат много качествено. Еми айде няма нужда. Да направят мол от факултета. Да закрият науката в България. Нека стигнем скапаното дъно най-накрая, щото докато не го стигнем, няма да има път нагоре. И когато стигнем дъното и го осъзнаем, аз вероятно ще се върна. Защото обичам тази държава и искам да работя за нея. Но няма да стоя тук и да тъпча на едно място, докато хората ритуално се самоубиват от апатия. Предпочитам да правя нещо качествено другаде, вместо да не правя нищо тук и да се заблуждавам, че съм велика.

Ген, на никой не му се иска да бяга, да остави всичко което му е мило, дома си, приятелите си и да отиде на майната си и да започне от начало. Но борбата няма смисъл сама за себе си. Има смисъл само като цел за постигането на нещо по-добро. А в момента, тук, аз не мисля, че моята борба ще доведе до нещо по-добро. Когато това се промени, съм на първа линия с пушка в ръка.

 P.S.Да не забравя,с тези,които ще протестират септември против шистовия газ и с онези,които ще бъдат на концерта на Жан Мишел Жар,се надявам да се видим!

Радвам се, че си имаш всичко тук и ти пожелавам никога това да не се променя. И то съвсем искрено. Само че твоето положение не е положението на едно 80% от хората. Ако хората си имаха всичко тук, щяха ли емигрантите да пращат насам такива огромни суми (без да броим дрехите и храната!)? Нямаше ли вместо това да си държат паричките и да си ги харчат за неща, които на тях им харесват? Ако всичко беше наред, нямаше ли да ядем български плодове и зеленчуци, да имаме българско производство, наука и култура, да караме коли на под 15 години, и също така истински улици, с асфалт и маркировка? Да имаме истинско здравеопазване, образование, правосъдие...Все някакви нормални неща, които може и да си мислиш, че вече имаш, но това е докато наистина не ти потрябват. И не се окаже, че всъщност ги няма.

Някак не ми се връзват твоите думи с реалността. Ти може и да си намерил начин да си щастлив, което аплодирам. Но не казвай, че всичко е наред. И ако сме ти досадни, извинявай. Но ние имаме право да пишем, а ти имаш право да не ни четеш.

А намека за перкото в Норвегия просто не ти прави чест. Със или без усмивки. Съжалявам, че го прочетох и още повече съжалявам ,че точно ти си го казал. Но определена категория хора, явно не можете да разберете колко е крехък живота и колко грозни са подобни изказвания. И понеже съм написала отгоре, че поста е посветен на приятелите ми тук, моля освободи ни от присъствието си, защото хора от въпросната категория не могат да ми бъдат приятели.

Дари :) Напълно си права. 

Права си, макар не и за причината за промяната на мнението ми. Всъщност престоят в Испания нямаше толкова общо, въпреки че допринесе. Не съм осъзнала колко по-лесен и хубав и цветен е животът другаде. Навсякъде си има плюсове и минуси. Но присъствах на един разговор във факултета ми, който беше много грозен. И който ми показа какво би било бъдещето ми ако остана. Вечна борба с вятърни мелници и събиране на трохите, които се подхвърлят на калинки като мен, за да могат да се похвалят все пак с това, че някой работи. И дори да оставим трохите настрана, дразня се, че хората са толкова обсебени от завистта и омразата си. И докато въпросните индивиди са там, за мен място няма.

Но, аз все още мисля, че България има бъдеще. Ние сме толкова малки, не ни трябва много. Само ако хората можеха са се събудят. Но не можеш да събудиш никой на сила, можеш да мрънкаш, викаш и ръкомахаш, но той или тя ще се събуди когато си реши. Така че ако избягам, това няма да е бягство, а стратегическо отстъпление. Или поне така се надявам, ще видим накъде ще ме задуха вятъра. Човек никога не знае от къде ще изскочи заека.

поздрави :)))

 P.S.Уточнение: Дени е момичето,което обича София и във всеки свой пост и коментар яростно спори в нейна защита, но ако човек пообиколи и поостане тук-там,огледалото му се замъглява:)))

Ами, да, защо не създадете едно събитие? Купих си синя рокля поводът е подходящ да си направя снимка за FB.:)

Ето ви и събитието!:)