А сега може да видите изгрева на слънцето, заснет в Сиатъл:
И още нещо интересно:
Е, посрещнахте ли изгрева???
Преди две години бях на точното място, почти до брега на морето на Джулая...Тази година ще позакъснее с една седмица морския изгрев за мен...
Мен не ме натъжава мисълта за миналите години /те са си наши и ги носим на гърба си/, по-скоро ме натъжава мисълта за всяко нещо, оставено за утре, а да е трябвало да го направим днес....
Понеже Джулая се свързва първо с хипарството - не съм била, късно ми е и да бъда, но имам специално разръфани дънки /и то няколко чифта/ и когато нещо се разбунтува в мен, и не само, те са ми бягството и хич не ми пука какво ще кажат хората...Обикновено ми се случва при бунт- вътрешен и вътрешни битки, когато не приемам статуквото, нормите - измислени от някого не за него, а за нас, простосмъртните...
А слънцето сутринта прозираше през облаците.
Не ви ли прави впечатление, че аха, да ни се отпусне душичката и....нещо я похлупи, нещо заоблачи изблика на настроението още в зародиш...
Не сте ли забелязали, че ние, българите /за другите народи не съм се интересувала и не зная/, дори в момент на хвалене и...
Чукаме на дърво, да не чуе дявола, да спи зло под камък. Може да граничи и със суеверие, но по-скоро си е народопсихология, която има дълбоки корени...Дори се страхуваме да се израдваме като хората, а след като не можем си има и причина, която поражда следствието...
Жалко е за тези, които утре няма да посрещнат утрото......
Що се отнася до идеята на Джулая...Мисля си, че е точно тази: Да посрещнеш първи юли с мисълта за много следващи срещи с утрото, докато е рекъл Господ....
Слънце в очите, слънце в косите, слънце в сърцето и душата да грее! Дано!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви