Да се завърна в блога, когато никой не ме чака е като да се прибера в родината, да мина през двора на бащината ми къща, затрупан с пожълтели и полусухи листа от лозите точно в средата на октомври, когато ми предстои да остарея с цяла година само за един ден и всичките ми познати така да се зарадват на застаряването ми, че чак се надпреварват да ми го честитят.
Виждам, че наоколо все още се показва по някоя сянка от миналото и може би някои блогър или някоя бЛогиня ще надникне да види кой це навърта наоколо. Мечтииии... Може би.
А сега по същество.
Преди известно време реших да си позачистя профила си във ФБ от разни дълбокомислени статии, които ми запълват скучното ежедневие и ме успокояват, че по света има и по-голяма скука от моя живот в Гърция и после реших да ИЗОКАМ и за моя изненада ме чуха - кой с радост, кой с усмивка, но най-много със надсмешка. До тук добре. Обаче възникна един друг проблем. Във ФБ изОКванята ми потъват и после не мога да си ги намеря, защото от време на време пълня дневника с глупости, както се пълни кофа за боклук и с течение на времето открих, че моите си ОКАНЯ някак потъват и после не мога да си ги намеря. 
И ТЪЙ. 
ВРЪЩАМ се и знам, че никой не ме чака.

П.П. Исках да си сменя мейла за вход, защото съм скарана с АБВ.бг подръжката и искам развод с тях, но нещо не ми се получи смяната, тук май ги обичате, а нямам желание да се уча как се сменя мейл по трудния начин нито тук, нито на друго място. Дет се казва старо куче, нови номера не учи. :)

Ако на някой му стигнат нервите да чете и стигне до тук - добрееее- ееее-ееее, ако ли не, пак добре....
 ДОБРЕ ДОШЛА НА МЕН!!!! 
Аз мога да досаждам и на себе си много успешно.:) но започвам да си прехвърлям летните глупости насам, така че.... дръжте се здраво за мишката в пълна готовност да смените четивото с нещо по-читаво :) или по-четивно. :)