Много от нас (включително и аз) не смeeм да се предоверим на нещо, което не сме проверили, анализирали и преобърнали с краката нагоре от съмнения! Такива хора се наричат от народа Томa Неверни и с право! А оmкъде идва това название - предполагам, че знаете, но аз пак да ви напомня, още повече, че изтеклата неделя се нарича Томина неделя, но никой не я спомена! Вижте:
"Втората неделя или Томина неделя е църковен празник, чества се паметта на един от 12-те Христови ученици - апостол Тома. В историята апостолът е известен с прозвището си Неверни, защото след като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях и когато по-късно му казват: "Видяхме Господа", той отвръща: "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам." На първата Неделя след Възкресението Исус отново се явява на учениците си, този път там е и Тома. Христос се обръща към него и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."(dir.bg)
И така, затова ви питам - трябва ли всичко в този живот да подлагаме на съмнение и проверка, или, понякога, трябва да заключим недоверието в себе си и да повярваме в доброто около нас без да го анализираме до припадане? Как мислите и от кой тип хора сте вие?
За "Проверката е висша форма на доверие"обаче съм чувала, че първоначално било: "Доверието е висша форма на проверка"...А сега де!?
Когато аз трябва да приемам нещо на доверие, съм Тома Неверни, а когато е обратното, мен да ме приемат на доверие, не ми се иска срещу мен да стои Тома Неверни...
Като потърпевша (все пак това е имения ми ден) съм изчела всичко, което пише в евангелията по въпроса. Не може по никакъв начин Тома да бъде наричан Неверни, и то по следната причина:
Когато Христос се е явил на учениците си (и Тома не е бил там), той им е показал раните по ръцете и ребрата си, и с това им е доказал, че той е Христос.
В тази връзка имам 2 съображения:
1.От къде накъде после Тома да бъде обвиняван в неверие, че е поискал точно същите доказателства, които другите апостоли са получили, без да поискат?
2. Защо изобщо Христос е трябвало да доказва каквото и да е? Пак в евангелията пише, че той е говорил с учениците си (другите, не Тома), без те да го познаят (мъгла някаква била паднала, и те не го познали). Каква мъгла, нещо не разбирам; все пак остава си гласът му. Представете си, че аз миналия петък изчезна. Ще трябва ли в неделя, като се върна, да доказвам на колегите си, че това съм аз? Това са хора, които са ходили с него месеци наред. И като не са го виждали 2 дена, вече не могат да го разпознаят?
Нещо има сбъркано точно тук. Това е причината да моля за коментара на Богоизбрания, сигурна съм, че той ще може да даде някоя идея.
Аз пък съм много Тома Неверни и на всички с подобна склонност да си признават им четитя празника.
Честит имен ден!
Може би неверието е грях.И аз не повярвах , а трябваше да вярвам., затова си страдам.Сигурно всички сме "страдалци" от неверието си.
Аз преди стигнах до една подобна глупост, че да карам да ми пишат ето това:
Просто е.Трябва да вярваме без съмнения и в Бог и в хората около нас.
Първо към Шогун - честит имен ден на патерица! Да си жива и здрава и повече вяра! Разбирам, че си пристрастна, но и в случая, спорейки, ти пак не вяраш! Да, има неясни неща, но кое в живота е ясно и е само черно и бяло! И така, ако резюмираме дотук изказаните мнения - всички сме Томи неверници (включително и аз!) Разбира се Ген оглавява нашата надпревара в неверие! :-))) И знаете ли защо всчко е така? защото винаги е по-лесно да НЕ повярваш в нещо, да се усъмниш, отколкото да го приемеш безрезервно! Не знам, може би живота ни е много труден, опитваме се да оцеляваме и затова сме склонни към черногледство! А трябва понякога да се опитваме да приемем хората около нас и нещата за добри по природа! Например,(из моето ежедневие) защо бебетата винаги са обичани безрезерvно и не ги подлагаме на никакви проверки и анализи? Ами зашото ЗНАЕМ, че са чисти души, без задни помисли и са безпомощни и зависят от нашите грижи - с две думи - божи създания! Та това ми беше мисълта - да се опитаме да възприемаме света като боже творение и да го приемаме с радост, колкото и лошотия да има! И тогава може би ще nи бъде по-лесно и на нас самите! Да се научим да вярваме и да бъдем по-добри, да вярваме в себе си и в другите около нас!
http://www.youtube.com/watch?v=myTzrtr46dI
Искам да кажа, че даже и най-големият Неверник вярва: ето, Тома е казал, че ще повярва на сетивата си. Aми ако всичко е инсценировка? Ако човек е убеден в нещо, той търси подходящи доказателства, които да докажат, че това, което му подсказват инстинктите, е истина. Тоест пак стигаме до това, че човек вярва в това, в което иска да вярва.
Въпросът е много деликатен...Не всякога афишираме пред някого: Нямам ти доверие!!! Завоювай го!!! Това са мисли скрити дълбоко в нас, те са в личното ни пространство и понякога "изследвания обект"дори неразбира на какъв тест е подложен...
Аз затова и се "титулувам"отчаян оптимист!?!?
Най-трудно става вярването, когато човек се обезвери по отношение на себе си и правилността на живота си.
Между другото най-лесно съм живяла, когато съм си вярвала, но и най-малкото колебание е водело след себе си неуспех.
Нека си вярваме!
От Гуглата си тегля картинките, тя ми е приятелка.
Но както ти написах на ЛС, с теб и още 2-3 души тук имаме някакво душевно докосване, което е над времето и пространството - мислим в синхрон и това ме изпълва с радост.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви