avatar

Вашите последни думи!

Стоя си онзи ден пред компютъра и чета разни публикации и статии, като в същото време много и различни мисли нахлуваха в главата ми. Имал съм една идея, която доста често е занимавала ограничените ми мисловни усилия и след като разбрах за сър Артър Кларк, същата тази мисла отново се появи. Доста е странна, но мисля че ще я споделя с вас, като естественно ще очаквам и някакво съдействие. Винаги съм си мислел и съм се питал:
- Защо човек трябва да умре, за да напишем какво мислим за него или да кажем една-две добри или лоши думи по нечии адрес, но след като вече него/нея го/я няма?
Всички знаем, че хората се раждат добри и след това се изкривяват - или поради лошо възпитание, или неразбрана философия .... това няма значение, по-важното е, че човек не се ражда с вродено зло в себе си. От тук би трябвало да може да се каже поне една добра дума за всеки без изключение, но това, разбира се, са си мои мисли и не бих могъл да знам какво е вашето отношение по въпроса. Не искам да се отплесквам с прекалено много разсъждения и ще се върна към въпроса. Сър Артър Кларк, колкото и велик да е, вече не може да се върне назад и да стане от гроба ... следователно никога няма да има дори теоретичната възможност да прочете какво сме написали за него, което за мен донякъде е тъжно, защото всеки човек има нужда да знае, че предизвиква емоция. Предизвикваш ли емоция, независимо каква, означава, че някои някъде в този един момент е мислил за теб и е бил провокиран да се сети, че и ти съществуваш и оттам да каже нещо по твои адрес. Малко сложно се изразявам, но се надявам да разбирате какво се опитвам да ви кажа. Много ще се възмутят от примерната ситуация и дори ще се разсърдят, но това съм си аз ... някои ме знаят, някои - не.

Имам едно предложение:

Приемаме, че днес в 10:00 часа ме е блъснала кола и след 2 часа в кома съм предал Богу дух.
Какво бихте написали In memoriam за човека Ивайло Йовчев? С какви последни думи бихте го изпратили?