Е, честито, ако работиш така.
На някои подобни удоволствия ни се получават само на празници, да си висим нехайно в офиса.

Аз работя така пък :) И най-забавното е че пак успявам да свърша доста. Но това се дължи главно на факта, че след часове/дни щракане със пръсти следват едни много забавни и схващащи гърба други часове и дни :) Но какво пък, всичко за науката...И петнайсетте минути слава, в които разказваш какви велики дела си извършил с минимални усилия и максимално помотване.

По темата, ако е само април-май положението щеше да е розово, Алекси. Вчера слушах един икономист по Хоризонт(в маршрутката разбира се), който обясняваше как България имала огромен резерв откъм ефективност на труда. И си мисля, ми вярно е.

Но пък от друга страна, трудът е двустранна сделка-ти си продаваш част от времето и енергията срещу някакви облаги, обикновено във вид на пари. И ако се чустваш достатъчно стимулиран или пък просто работата те кефи, ще работиш максимално. Да, ама, колко хора в България се чувстват на мястото си по отношение на работата. Или парите са твърде малко или работата не им отговаря на образованието.

Което макар и субективно да е вярно в някои случаи води до един според мен реалистичен въпрос. Ако на гърба ти не лежат 3 деца и боса и бременна жена (или женската алтернатива) защо не си потърсиш работа отговаряща на уменията ти? Ако такава има, а ти не можеш да я докопаш, това води до следващия логичен въпрос-ако си толкова велик, защо не те искат? И според мен до абсолютно логичния извод- както казва Айн Ранд природата не търпи противоречия и следователно, явно не си толкова велик и си заслужаваш да си каквото там си. Ми тогава защо не работиш?
А е факт прослувутият метод на работа особено в строенето-1 работи 3ма го гледат. Особено ако поръчката е държавна. Ако е частен обект обикновено се работи интензивно и брутално. Както един мил колега каза, когато се цанил като строител-прибирал се, всичко го боляло, лягал и не можел да заспи от умора и на другия ден пак.

Друг аспект- лошата организация на труда в България. Според моите наблюдения в редица държавни (а и поне едно частно) или липсва персонал или има такъв, който трябва да липсва. Хората нямат ясни работни задължения и се налага да правят много неща едновременно. Пряк резултат, от което е, че всяко носи със себе си поне 20% помотване и 25% допълнителна умствена умора водеща до още помотване, така де, почиване. В крайна сметка, хората се прибират уморени и осъзнаващи че въпреки всичко нищо не са свършили.
Аз поне така се чувствам като се върна от факултета и затова и не ходя :)

И не на последно място- обратно в началото, работният процес е двустранен. Ако шефовете не стимулират работниците си да работят наистина качествено, чрез пари, личен пример и уволнения, работниците няма да работят. И понеже повечето шефове не посещават курсове по оптимизация на труда, хората не работят :)

Отдавна си мечтая за работа, при която да не се налага да мисля за нея и през почивните дни. Та дори и след работно време. Ето, сега се точат едни празници- при мен с един повече, че ще  се "раждам" след два дни, ама какво? Откакто се помня пък аз, Алекси, точно тези празници не усещам. Това са ми едни от най- натоварените дни-просто съм учител. Даже и 24.V.почнах да пропускам  като празник. А иначе рисуваш приятна картинка-8 часа, кафенце, без напрежение, обяд, дремчица, помотаване....Сигурно много така "работят" .При голяма част от нас просто не се получава. Та, честит празник!

Мисля си, че Първи Май си отиде с идването на демокрацията, щото тя се превърна в борба за живот или борба за още и още пари. Не остана време за празници или нещо друго. Само софрите си останаха, пък на народа му трябват само хляб и зрелища. Я вижте как набъбнаха зрелищата напоследък и си правете сметката, че на следващия Първи Май джоба ви ще е по-тънък от днескашния. Мдаа, Честит Празник!

П.С. И аз бях на работа днес, но аз продавам нещата за софрата, така че почивни дни нямам :)

Анархииииияяяя!