Първи май започнал да се празнува в България, когато на митинг излезли трима души, едно червено знаме и петима музиканти. Двайсетина години по-късно, червените знамена и митингуващите били нараснали многократно. Потърсилите препитание в големия град селски чеда превивали гръб в черни фабрики с още по-черни комини. И Първи май бил деня, в който излизали заедно на площада. И си деряли гърлата, махали със знамената и се биели със стражарите, за да спечелят неща като 2 лъжици грах повече към дневната дажба.

Първи май станал важен ден за България и за младата й промишленост. Първи май вдъхновил с еднаква страст политици и поети. "...и всеки черен труд да спре" -  написал за този ден бардът на революцията Смирненски.

Ама де го сега тоя черен труд, дето трябва да спира?

Независимо дали работиш с баданарката или с компютър, работиш по един и същи начин - леко, внимателно, без излишно напрежение. Идваш в 8, до 9 пиеш кафе, до и половина съобразяваш обстановката, после вземеш, та подхванеш нещо, ама то тъкмо наближило обяд... После, на пълен стомах не е хубаво да се натоварва организма, унесе те следобедна дрямка и докато да се огледаме - станало време да си ходим.

Откакто се помня, като се почне от Великден, та чак до Гергьовден, а някои години и по 24 май, цялата нация изпада в седмица на козунаци, агнета и цялостно щракане с пръсти. Денят на труда, когато трябва да треснем по масата на чорбаджиите, че няма да им работим, е по средата на неколкодневна блага почивка!

Зная каква ще ви е първата дума: социализма. "Социализмът ни научи да не работим, той ни превърна в мързеливци, затова не можем да се измъкнем от калта." Добре, де, разбрах. Ама социализмът е аут, при това доста отдавна. Сега кой ви пречи да не работите? Кой ви пречи да се измъкнете от калта? Или просто мързелът е нещо прекалено сладко и удобно...

Какъв Ден на труда с тая повсеместна търтейщина!?

Днес България няма Първи май. Днес е просто 01.05.2008. Да са ни сладки козунаците и агнетата!