Пестицидке,що ли така,тези дни и на мен ми се върти в главата точно това!?!?

Който е безгрешен???А има ли съвсем,съвсем безгрешни,дори в помислите си?

Сещам се нещо свързано с Достоевски.Преди да умре,той казва на жена си:Не съм ти изневерявал дори в мислите си!?!?

Има много възможности за отговор,но дали пък наистина няма праведни хора?А какво означава праведни?И така въпрос ще роди следващ въпрос...

В повечето религии казват - не съди, за да не бъдеш съден. Като вземем и поговорката "Не вижда гредата в собственото си око, но пък вижда сламката в окото на друг", излиза, че народната мъдрост е стигнала до твоето заключение. Въпросът е, че много хора избиват комплексите си, като упрекват другите за това и онова. Така те се доказват, поне на думи. Дълбоко в душата си обаче и те знаят истината. Излиза, че тези хора-съдници трябва да приемат себе си, за да могат да приемат и другите.

Много интересен и провокиращ постинг, pestizid ! :-)) Влизам в „изповедалнята” и аз...за да не помислите, че съм безгрешна...:-))) Всъщност, напълно съм съгласна и с аргументите на коментиралите преди мен...:-)) Намерих се почти във всеки коментар...Абсолютно си права относно съветите( за упреци пък да не говорим), че едва ли някой има право да съветва някого ( освен децата си разбира се...и пак не винаги сме сигурни дали винаги правилно ги съветваме...)...По ми харесва изразът ”да изкажеш собствено мнение”, пък дали съответният човек ще бъде на твоята позиция (и дали ще постъпи по съответен начин) си е негов избор ( всеки си носи глава на раменете...)...Всеки си има уроци, които да учи...и ги учи по различен начин...:-) Едва ли има човек, който да не е единство от противоречия (или пък безгрешен...понякога дори неволно може да си наранил някого с думи...) :-) Ген, и аз не съм от тези, дето много приказват...предпочитам да слушам...:-)) Всъщност...много е важно с кого и къде говориш..., но при всички случаи в различните разговори показваме различни „пластове” от себе си като душевност и интелект...На някои показваме само черупките си отвън...на други малко по навътре...и рядко някой знае точно какви сме отвътре...:-)

     И сега се сетих за един виц, койтопасва на постинга ти...:-))) Ето го :

Всяка седмица жените в едно село ходели да се изповядват при попа (бил възрастен)...но имали уговорка да не използват думата „съгреших” , а „препънах се” ( явно им звучала по-безболезнено и не толкова страшно)...:-)) И изповедта звучала горе долу така „ Тази седмица дядо попе се препънах „толкова”пъти...” ...и попът съответно ги опрощавал „ Простено да ти е чадо”... За тази им уговорка знаел единствено и кметът населото ( били приятели с попа ). Но, починал попът и на негово място назначили млад поп. Жените продължавали да се изповядват по същия начин и попът недоумявал значението на „препънах се”...затова решил да попита кмета, да не би той пък да знае...Попитал го той, а кметът( знаейки за какво става въпрос) започнал неудържимо да се смее...” Не се смей кмете, ...твоята жена най-много се препъва...”...:-)))))))))

ПП Снимката е страхотна ! :-) Обожавам конете.:-)

Аз,отдавна научих урока-да не обвинявам!Като дете често ми се случваше да не одобрявам постъпките на родителите си в конкретни ситуации и да твърдя,че НИКОГА не бих постъпила така!

 Много скоро попаднах в подобни ситуации и постъпих точно като тях-обратното на това,което твърдях!Никога ,не казвай Никога,за да не "дръпниш д.....а(въртоглавия) за опашката"!!!

Отплеснах се и не отговорих!Загледала съм се в маршрута на Камино-пътят до Сантяго де Компостела в северна Испания.Решила съм да го извървя и то сама,пък ако ще и после да се разведа(поне имам опит).То и мен човек няма как да ме ограничи.Шегувам се за развода(надявам се поне,да не се стигне до там),но за пътя-не се шегувам-800км е и може да се измине за около 40дни-в търсене и освобождаване на собствения си дух!По-близо е от Тибет и по-безопасно ми изглежда!

 Да,за Пестицид!-хубав постинг.

хахахаха,Ген,не се мръщи.За сега отлагам Камино и тръгвам към морската градина.Хайде,идвай с мен!Виждам кон на хоризонта-Случайна,ти ли си ездачката-ей така се прави-казваш и тръгваш-не като мен-мислиш,премисляш и отлагаш.......Пък може и да е от дългото взиране в блога-тая снимка с белия кон и Пестицид направо ме завладя.Истината,предпочитам живия разговор,но това писане много разтоварва.По-добре,че не си виждаме жестове,мимики.....,че да ни издават чуствата.Аз с моето въображение така съм ви нарисувала в главата си,че все едно сме си в тесен семеен кръг!(Усмивка)

И донеси снимки! Наоколо има и други номади с търсещ дух, като мен, на които им стига една идея, за да си стегнат багажа.

П.П. поста е хубав, но на мен повече ми харесаха коментарите...такава хубава раздумка се е заформила, че това коментарче ще я провали.

Диди,много сме ,ама сме пръснати.......

С тоя постинг ще получа раздвоение на личността.Хем се стягам да посрещам гости,хем надничам тук!

"-Посочи ме с пръст-каза ми тя.-Престори се,че ме обвиняваш в нещо.

Посочих я с пръст.

 -Нали виждаш как в същото време с трите други пръста сочиш себе си?

 -Да-отвърнах.

 -Значи,когато съдим другите,всъщност съдим себе си.Няма разлика."

Благодаря за линка, Ген. И за да бъда откровена, тези които видях наистина  са по-весели и слънчеви ( поради играта на цветовете и формите) . Колкото до посвещението...вече обясних ... :-) Няма да можеш да поласкаеш егото ми ( засега съм го приспала дълбоко), така, че е излишно :-) Зарадвай желаещите. :-) С две думи...беше удоволствие за мен просто да ги разгледам . :-) Желая ти творческо вдъхновение за още много красиви произведения ! :-)

ПП  Ич  не ставам за ставам за вдъхновител... Много ми е ниско кпд-то,  що се отнася до писане на постинги.:-)

Ген, намирам очарование във всички сезони, но пролетта ми е любимия... и наИстина и на мен ми е хубаво... Прекрасно е да виждаш и усещаш със сетивата си как цялата природа напира за нов живот...