Да кажем, че тази статия е провокирана - от разни мнения, от натрупан малко или много опит, от прочетено, чуто, видяно, преживяно. Много е лесно отстрани да даваш акъл на този или онзи, да го упрекваш за това или онова. (Най-лесно е да вършиш чуждата работа отстрани. Ама ако наистина трябва да я свършиш?!) А пък аз, ти, той, тя,то ... да прави същите грешки, да се държи по същия начин, да казва същите думи, да влага в тях същия смисъл. А колко души от аз, ти, той, тя, то... може да каже: "Аз не съм такъв. Аз съм добър. Аз не правя така". За себе си мога да кажа - единство от допълващи се противоречия. Колкото и неразбрано да е на пръв прочит, :) Хайде, който е безгрешен, нека първи хвърли камък!

П.П. Снимката е от Интернет.