Аз и Вие
Никага не съм предполагала, че употребата на учтива форма предизвиква такова недоумение в хората. Поради тази причина се налага явно да внеса уточнения.
Интернет е пространство, което се контролира с думи – човек е това, което пише. Ако човекът е емоционален и знае как, употребява емотикони за допълване и „илюстрация” на думите си. Формата, в която се изразява, дава възможност на виртуалните събеседници да си изградят представа за него. Учтивата форма предполага дистанция – и в реалната, и във виртуалната комуникация. Употребявам учтива форма, защото мразя да се хвърлям в обятията на всеки срещнат в нета или на улицата. Когато установя, че дистанцията е скъсена ( понякога и напълно унищожена), си позволявам да премина на „ти”. Понякога не успявам да премина на „ти” дори след изрична уговорка със „събеседника”. И след доста дълга комуникация, не успявам (или не желая) да преодолея създадената вече дистанция. Това вероятно говори за мен, че съм дистанциран човек, с който се комуникира по- трудно. Да, съгласявам се и нямам нищо против такава оценка. Макар, че на живо не съм чак толкова страшна и антисоциална.
Въпрос: защо учтивата форма притеснява хората – може би именно поради дистанцията. Повечето хора възприемат Интернет като място, което няма строги граници и определя по- свободна комуникация. Ами не съм от тези хора. Интернет е място като всяко друго – правилата си важат по същия начин, поне за мен. Когато споря с някого, предпочитам да го правя в учтива форма – това е „котва”. Ако премина на „ти”, спорът рискува да се превърне в много грозно хамалско псуване, защото скъсената дистанция определя по- свободен изказ и поведение. Говоря на „ти” на хора, които чувствам близки като мислене, като начин на изразяване на емоции, като интелект – въобще, хора, които не рискуват от скъсяването на дистанцията.
Друг момент по темата: вероятно хората търсят близост, а моята дистанцирана форма на обръщение ги озадачава – ами добре. Това е така и така ще бъде, защото аз определям правилата на общуването с мен. Ако всеки го правеше, общуването щеше да е много лесно и ясно. И доста по- честно.
Трети момент по темата: вероятно много хора не са свикнали към тях да се обръщат в учтива форма, или пък не знаят как се прави това, или пък не са възпитани в някакъв „добър тон” – никак не смятам да се чувствам виновна за това, че някой има дефицити в образованието или възпитанието. Нищо притеснително няма в учтивата форма – тя просто е форма на обръщение.
Спомням си един 5- годишен господин, на когото направих забележка в магазина – риташе хладилниците и ме дразнеше ужасно. Аз му казах „Млади господине, би ли престанал да риташ, защото страшно ме боли главата, пък и хладилниците ще се счупят?”. А той ме погледна съвсем сериозно, усмихна се и ми каза „Добре, госпожо, знам, че е лошо да те боли глава.” .
Та – толкова ли е сложно?
"Ти" предразполага към откритост и дружелюбност, а "вие" - към бизнес транзакции и студенина.
Тош, обзалагам се, че в реалния живот когато се запознаете с някой, не налитате веднага да му говорите на "ти". Неестествено би било да се запознаете с човек доста по- възрастен от вас и веднага да фамилиярничите. "Ти" предполага близост в някакво отношение. Определено не налитам да съм близка веднага, на момента и с всеки. Според мен това би било неестествено и белег за ниски критерии в контактите.
За употребата на учтива форма в интернет аз имам точно противоположното отношение :).
Т.е. - на всички говоря на "ти", а само когато не мога да се разбера с някого, минавам на "вие".
Моите основания да не използвам учтива форма: искам да скъся колкото се може по-бързо дистанцията (така мога да "приближа" опонента си и имам възможност "да го хвана за гушата" :))), като му дам възможност най-пълно да покаже себе си).
Поносимата дистанция между двама души е около 60 сантиметра. За да се чувстват удобно, хората имат нужда от един "кръг на безопасност" около себе си. Навлизането вътре в кръга, скъсяването на дистанцията може да се приеме по два начина: като заплаха (ако не харесваме "нарушителя") и като опит за близост.
В БгЛог в повечето случаи съм срещала добронамереност, затова рядко ми се е налагало да ставам агресивна - т.е. да включвам учтивата форма. В такива случаи се дистанцирам максимално от опонента си чрез леденото презрение на "Вие" - това ми замества псуването и ругатните. Не че не мога да псувам, просто не го правя писмено :).
(Тук изключвам случаите, когато познавам събеседника си, той е по-възрастен от мен и изпитвам толкова голям респект към него, че просто не мога да не му говоря на "Вие".
Да речем, в Блога се появи Александър Морфов... или Теди Москов...)
Случайна, да разбирам ли, че действаш на принципа "Колкото по-висока кула си построя, толкова по-качествени хора ще стигат до мен" :)?
Ела, не е точно това принципа :)). По- скоро не бързам с добронамереността. Отдавна престанах да виждам първо доброто - по- лесно се справям когато няма разочароване и първо се дистанцирам за всеки случай. Но принципа не е съвсем за пренебрегване :)).
Христинка, както на всички - и на вас ще кажа : Можете да се обръщате към мен както прецените, както усещате, както ви е удобно. Аз никога не бих се разсърдила заради обръщение. Благодаря за оценката. Надявам се да имаме възможността да контактуваме по- често и скоро и аз да се обръщам към вас на "ти".
Някои хора са по-общителни и отворени към другите и по-лесно създават контакт и приятели от други. Съгласен съм с Ела, че в Интернет по-често спазваният етикет е да се говори на "ти", освен в наистина особени случаи...
Употребата на "Вие" слага някакви граници в отношенията, от които поне аз не виждам смисъл тук. Нито познавам отсрещния човек, нито мога да преценя само по думите му, какъв му е социалният статус. И изобщо има ли смисъл от социалния статус в интернет? Тук "йерархията" се гради по друг начин. Ние всички сме думите си, и само те имат значение. А когато всички сме само букви и думи, кой е "Вие" и кой е "Ти".
Да не говорим, че поне на мен ми е доста трудно преминаването "Вие" - "Ти", защото съм свикнала да говоря така на разни преподаватели или в много официални случаи и изобщо ама изобщо не ме бива в прехода. Все още не мога да говоря спокойно на ръководителя ми на "ти" и се получава много неприятно. Но какво да се прави.
Не, не съм изпадала в недоумение, все пак това е твой избор и щом така си решила нямам проблеми с това. По-трудно ми е да ти отговоря по същия начин, но това си е мой проблем предполагам.
И все пак, аз съм "за" падането на бариерите. Да, в работата или в общината, учтивата форма е задължителна, защото показваш уважение към институцията. Но в останалото, предпочитам да сме по-открити. Бариерите така или иначе са измислени. Много ми хареса един съвет за явяване на интервю за работа - да си представиш човекът, който те интервюира гол. Защото в крайна сметка всички сме хора и като сме голи сме еднакви. "Дрехите" са тези, които създават илюзията за разлика, но дрехите са само една илюзия.
Симптична дискусия се е получила, която ме накара и аз да се замисля.В смисъл - какви точно са моите предпочитания и нагласи. В действителност и аз трудно скъсявам дистанцията между мен и непознатите хора, но тук в Интернет ми е по-лесно и то защото от дълго време чета мненията на хората и някак си ги чувствам познати.Рядко пиша, особено на главната страница, но редовно чета и този факт ми дава шанса да познавам част от възгледите на пишещите , респективно и част от тяхната същност.Използването на дадено обръщение считам определено за личен избор на пишещия и не бих се задълбочила толкова в обръщението "Ти" или "Вие", колкото в написаното от дадената личност.
Случайна, особено са ми интересни твоите постове и мнения!
Както разбирате, не съм съгласна с Вас за етикета в Интернет, но за сметка на това горещо Ви подкрепям за другото - любезната форма в българския език все още не е отпаднала и никакви оправдания не могат игнорират простащината. Тоест или се държиш просташки, или любезно. Няма средно положение, няма оправдание. Безброй пъти съм правила и ще продължа да правя забележки на различни ганьовци и ганки, че само усмивката не е достатъчна за любезност.
Но Боже мой, ние първо трябва да научим и възпитаме синовете си да свалят шапка в присъствието на жена, а после може пак да говорим :)
Що се отнася до "Вие" на работа, за мен това е формалност, защото колегите, пък даж и шефът, много бързо могат да ти станат като второ семейство и да ги чувстваш много близки.
palavnica, здравейте. Мисля, че етикета навсякъде е такъв, какъвто го създават хората. Интернет е привилегия на по- млади хора, при които дистанцията отпада по-бързо. Права сте за възпитанието - за съжаление има какво да се желае в тая насока. Аз се надявам, че ще се явяват все повече млади дами, които да изискват полагащото им се уважение и отношение. В тоя смисъл, човек получава това, което си е поискал - съзнателно или не. Не се чувствайте задължена да се обръщате към мен в учтива форма, мое е решението да се обръщам така и не мога да задължавам никого. Благодаря Ви обаче :))
Дени, има разлика между служебен протокол и обикновено уважение. Ако в общината показваш уважение към институцията, в обикновен разговор показваш уважение към личността. Като се замисля, и в работата ми много колеги ме убеждават, че след три години работа заедно вече е време да си говорим на "ти".
Доротея, благодаря ви за думите и за това, че обръщате внимание на написаното, а не само на автора.
Тош, май сме на едно мнение - всичко е въпрос на светоусещане :))
Права си, има култури, в които няма учтива форма, което не пречи уважението да е налице. Различно като форма, но налице.
И в реалния живот аз се чувствам и съм човек като всички останали. Близките и приятелите ми са "ти", хората, които виждам за пръв път и "особените" хора, които са си извоювали моето доживотно уважение са "вие". Понякога духа и идеите на човека са всичко, което си заслужава уважението и учтивата форма. Което не омаловажава твоя избор :)) Той също е достоен за уважение, защото всички вие, които предпочитате "късата" дистанция, сте много смели хора според мен.