Никага не съм предполагала, че употребата на учтива форма предизвиква такова недоумение в хората. Поради тази причина се налага явно да внеса уточнения.

Интернет е пространство, което се контролира с думи – човек е това, което пише. Ако човекът е емоционален и знае как, употребява емотикони за допълване и „илюстрация” на думите си. Формата, в която се изразява, дава възможност на виртуалните събеседници да си изградят представа за него. Учтивата форма предполага дистанция – и в реалната, и във виртуалната комуникация. Употребявам учтива форма, защото мразя да се хвърлям в обятията на всеки срещнат в нета или на улицата. Когато установя, че дистанцията е скъсена ( понякога и напълно унищожена), си позволявам да премина на „ти”. Понякога не успявам да премина на „ти” дори след изрична уговорка със „събеседника”. И след доста дълга комуникация, не успявам (или не желая) да преодолея  създадената вече дистанция. Това вероятно говори за мен, че съм дистанциран човек, с който се комуникира по- трудно. Да, съгласявам се и нямам нищо против такава оценка. Макар, че на живо не съм чак толкова страшна и антисоциална.

Въпрос: защо учтивата форма притеснява хората – може би именно поради дистанцията. Повечето хора възприемат Интернет като място, което няма строги граници и определя по- свободна комуникация. Ами не съм от тези хора. Интернет е място като всяко друго – правилата си важат по същия начин, поне за мен. Когато споря с някого, предпочитам да го правя в учтива форма – това е „котва”. Ако премина на „ти”, спорът рискува да се превърне в много грозно хамалско псуване, защото скъсената дистанция определя по- свободен изказ и поведение. Говоря на „ти” на хора, които чувствам близки като мислене, като начин на изразяване на емоции, като интелект – въобще, хора, които не рискуват от скъсяването на дистанцията.

Друг момент по темата: вероятно хората търсят близост, а моята дистанцирана форма на обръщение ги озадачава – ами добре. Това е така и така ще бъде, защото аз определям правилата на общуването с мен. Ако всеки го правеше, общуването щеше да е много лесно и ясно. И доста по- честно.

Трети момент по темата: вероятно много хора не са свикнали към тях да се обръщат в учтива форма, или пък не знаят как се прави това, или пък не са възпитани в някакъв „добър тон” – никак не смятам да се чувствам виновна за това, че някой има дефицити в образованието или възпитанието. Нищо притеснително няма в учтивата форма – тя просто е форма на обръщение.

Спомням си един 5- годишен господин, на когото направих забележка в магазина – риташе хладилниците и ме дразнеше ужасно. Аз му казах „Млади господине, би ли престанал да риташ, защото страшно ме боли главата, пък и хладилниците ще се счупят?”. А той ме погледна съвсем сериозно, усмихна се и ми каза „Добре, госпожо, знам, че е лошо да те боли глава.” .

Та – толкова ли е сложно?