Урок
Далеч от погледа на обществото
На острова на мъдростта се озовах веднъж
В колиба сламена при дъжд се приютявах,
интелигентен и свободен мъж.
Ловувайки с лъка и със стрелите,
я срещнах – не повярвах на очите си.
Тя беше стройна, с млечно бяла кожа,
и розово страхотно и отиваше.
Очите и – с цвета на слънчево море.
Магическа химическа реакция.
Усмихна се, докосна ми ръката,
целуна ме с малинова уста.
Още архиви