Ирина
Тя свиреше парчето „На Елиз”. Ръцете бели с вени тънки, сини, са още в мен като един реприз след тридесет и повече години. Не бях готов, не бях пораснал още. Уж на шега, но влюбен до уши, редих й стихове по цели нощи, а класната ни просто се спеши да идва сутрин рано да ме буди. Завърших си учебната година. Е, смотан бях, хормоните ми - луди, но имам днеска спомен за Ирина. Отнякъде парчето „На Елиз” дочуя ли, в...
Още архиви