Върнах се скапана – колкото и да работя, утре става още повече. Уморих се – дяволски съм уморена от това безпричинно тичане насам-натам. Всичко ми се струва безсмислено. Накъде и защо тичам? Като кон с капаци или влак, вкопчен в разписание и релси. Защо е тази суета? Какъв е смисълът? Защо ми са всички тия „удобства“ под формата на автоматични перални, миялни, сушилни…, които съвестно вършат моята работа, без мен – къде е икономисаното ...
И това доживях. Станах чистачка-разбойничка.
„Никога не помагай на сънародник, нито да си търси работа, нито да си намери квартира, защото каквото и да се случи, винаги ще си виновен!!!”
Какво следва?
И такаааа… Дойдох /в Гърция/, поработих / на старата работа/ и се сетих / да пиша/, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.
Понеже ш’ ставам интуитивна почнах опитите с Аз, Мен и Себе си и по този повод правя моето първо упражнение по автоматично писане, т.е. писане без мислене, не че ми се случва да мисля като пиша, но сега е експериментално. Целта е да се свържа с детето в мен и да заговори мъдрото ми АЗ. :)
Сядайте и се дръжте здраво! Ще ви заливам с мъдрост....
Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук.
Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.
Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициат...
Още архиви