http://www.interviewwithgod.com/theoriginal.htm- друг вариант на английски;

http://www.pbi.ru/interes/god/god-clip.htm - руски;

http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.html - на бг език, преведено от руски;

http://www.misli.hit.bg/ - линкът, предложен от Твореца.

На мен страшно много ми допадна музиката на Gregorian, като фон на разказа в картинки:) Чуйте я, ако желаете.

Преводът на текста на български също го срещнах в различни варианти, но истината е, че тези разлики са несъществени, по-важното е съдържанието, което ме накара да се замисля и реших да напиша продължение, в което се надявам да участвате и вие, приятели :)

ИНТЕРВЮ С ГОСПОД

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - отговорих аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново.

Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си.

Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето.

Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
 
Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
 
Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
 
Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.

Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.

Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.

Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.

Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
 
Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
 
Да научат, че с пари може да се купи всичко освен щастие.

Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
 
Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
 
Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.

Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.

Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
 
Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.

Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.

Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.

Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.

Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.

Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сили да успокоят болката.
 
Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се...Бог потъна в мълчание...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Ние, хората, трябва да научим, че:

-  времето ни контролира и то е велик учител; да помним, че всичко се случва само по веднъж и най-хубавият утрешен ден не може да върне вчерашния;

-  думите, които произнасяме имат съдържание, но съдържание има и формата, в която ги опаковаме;

-  някои от нас губят половината си живот, за да направят другата половина от хората нещастна;

-  за да разберем сладостта на живота, трябва да опитаме от горчивината на бедите;

-  ние, човеците, приличаме на думите, които ако не са си на мястото, губят своето значение;

-  за да спасиш някого, можеш да му причиниш болка;

-  не сме съвършени и не е възможно да бъдем, за нас е свойствено да грешим, но важното е да се учим от грешките си;

-  ние сме такива, каквито са желанията и мечтите ни;

- за да победим, трябва да се борим, че поражението не е най-лошият от неуспехите, по-лошо е ако не посмеем да се опитаме;

- надеждата е добър спътник, но понякога може да се окаже лош водач;

- животът е движение, и който не върви напред, върви назад, но стоящо положение няма;

- това, което знаем, е ограничено, а онова което не знаем - безкрайно;

- истината преодолява всякакви пространства и не може да бъде спряна от никакви граници, но се насочва към онзи, който я търси;

-  за вежливостта са отворени всички врати;

- потайността е убежище за слабите;

- враждите са най-добрата храна за дявола;

- роденият да пълзи не може да лети;

- добродетелта винаги има повече поклонници, отколкото подражатели, че добър човек не е онзи, който умее да прави добро, а онзи, който не умее да прави зло;