avatar
+4 4 гласа

Подарък от миналото

Преди известно време мъжът ми донесе три кашона, пълни с книги. Някакъв негов клиент, на който той и колегите му правеха ремонт на вилата, беше помолил да изхвърлят от мазето всичко, което се намира там, включително и книгите. Съобразителният ми съпруг обаче решил да ми донесе част от тях, защото не бил сигурен, че книгите трябва да отидат на боклука.
 
Мога само да съжалявам, че не е запазено всичко, защото се оказа, че това са книги, някои от които написани в края на 19 век, а други - в началото на 20-ти. Както вече ви се похвалих, в отпуска съм и се заех на спокойствие да разгледам съдържимото в кашоните. Вижте снимки на малка част от произведенията.

Снимка №1

Снимка №2

Снимка №3

Снимка №4

Снимка №5

Направи ми впечатление, че тези книги - една голяма част - не са четени изобщо, защото колите им не са разрязани.

Направих справка с публикациите в интернет и установявам, че някои от книгите, с които се сдобих, изглежда са напълно забравени,  а имената на някои автори са ми непознати.

Да вземем например Д. Полянов, който е написал „От изток до запад" (1909 г.). Това е сборник с приказки и легенди, посветени на богове и на исторически личности като Сократ, Херострат, Клеопатра и др. Тази книга не е известна на широкия кръг читатели. Възможно е да се пази в народната библиотека, но и това не е сигурно.

Ще ви представя началото на

Майска легенда

„Някога, в началото на вековете, Легендата блуждаела над пустата земя. Тук-там две човешки очи, но очи безпросветни, тук-там плахо туптяло сърце, но сърце от кал и камък. Очите не знаели да се радват - ни сърцата да се любят.

Човекът живеел бездушен. Народите загивали без имена. Кой тогаз да се вслушва в Майската легенда?

А легендата се носела над жилищата людски, от никого чута, не разбрана. И след лутания безкрайни, отчаяна, връщала се тя в пущинаци и усои и дълго плачела над човешкото нещастие, над човешката съдба...

Не питайте - може би тя е Тайният смисъл на всичко, що е било и ще бъде, може би тя е крилатата рожба на Май, цъфтящ осенил Неволята човешка; може би тя е откровение, ясновидство, праначало на нашите надежди и мечти..."

Останалото ще публикувам в общност „Литература".

Петър В. Генов - не знаех нищо за него. Той е български поет и преводач, роден в Котел, издал стихосбирки, които нито се преиздават, нито се публикуват в интернет.

Ето как започва стихотворението „Клеопатра" в сборника „Поеми" (1934 г.)...

Клеопатра


„Отдавна вече корабите многобройни

заминаха и днес воюваха далеч.

Антоний с пълководците - другари бойни,

а Клеопатра бе сама година веч.


В мъчителна и знойна самота летяха

на буйната й младост пролетните дни.

Отправени и ден, и нощ очи й бяха

в пустинните оранжеви далечини.


Като широката Сахара зажадняла

душата й за сласт и волна шир.

Днес в царствената своя шатра бе събрала

велможите си златни на чутовен пир..."

Останалото, както и другите стихотворения на автора, ще публикувам в общност „Поезия".

Да отворим следващата книга, озаглавена „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (20 април 1876 год. - 20 април 1926 год.)" - събрал и наредил проф. архимандрит д-р Евтимий. Много е обемна и още като я взех в ръце, веднага разбрах, че тя представлява огромен труд. 

Разлиствам страниците й и попадам на описание на „обучението и наредбата на взаимното училище в Копривщица във времето на Неофит Рилски". Разказът е написан от Йоаким Груев - един от учениците на отец Неофит.

„Взаимната метода или по-право взаимният начин на обучение, както го показва самото название, се състои от наредба децата да се учат взаимно, едни други, под ръководството и надзора на учителя. Тоя начин на обучение, едно време много прехвален, даваше възможност да се ръководи с един учител училище, дори и когато числото на учениците надминаваше повече от сто.

Взаимното училище замести така нареченото у нас „килийно" или „наустничарско" училище. То е въведено в България от отец Неофит Рилски най-напред в Габрово в 1835 г., после в Копривщица в 1837 г. и оттам вътре за десетина години се пренесе и въведе в повечето големи общини.

За да ръководи обучението на 200 и повече деца и за да пази реда, учителят във взаимното училище бе принуден да прибегне до помощта на посредници от разни категории. Такива помощници бяха: главни показватели, показватели, дверници и надзиратели..."

Останалото ще бъде поместено в общност „Образование"

Пред мен е една книга, посветена на Христо Ботев: „Неизвестни произведения - стихотворения, комедии, хуморески, пословици, гатанки, сънотълкувания -  спомени и бележки на дядо Паничков". В нея има други редакции на  известни ботеви стихотворения, също така непознати стихотворения, за които обаче не е съвсем сигурно, че са написани от Ботев, комедии, диалози, телеграми, хуморески, закачки, подигравки, прокобявания и т.н. вече наистина писани от Христо Ботев.

Ето един кратък откъс от книгата:

„Мезелици на закуска

Един кадия казваше на друг: „Най-ми е тъжно да съдя, когато едната страна е богата, а другата - сиромашка". „Валагаха (непозната дума!) мене хич не ми е тъжно, отговори другият кадия, туй не е нищо. Ами когато са двете страни богати, и едната и другата наддават повече, тогаз е тежко, че не знает коя да отсъдит."

„Сирена попара

Един учител на изпитанието (изпита) попитал: „Защо, когато четем „Отче наш", молим ся за хляб насущний, а не за хляб неделний, месечний или цяла година?" Едно малко момиченце отговаря: „Защото ще мухляса".

Ще спра дотук, че постингът и без това стана много дълъг.

Разбира се, след като това богатство е попаднало може би неслучайно в моите ръце и след горчивия опит с авторските права на разни издатели, можете да бъдете сигурни, че преди да го предам в музей, ще се опитам да го публикувам тук, в BGLog.net. За което знам, че ще са ми нужни години време, но какво да се прави, не остава нищо друго освен да си пожелаем да сме живи и здрави.