Много мразим още от малък някой да ми дава акъл или да ми турга заповед. Още гад бях на 4 крака и се движих назад, родителите ми викат напред. Те ша ми кажат ко да прайм аз. И аз ту на ляво ту на десно да ги шашнем малко.

       Когато пораснах малко и станах малко по – културен ходих да гледам някой си Опело. Кога влезнах вътре, имаше една ръчка и на нея табелка „Не пипай!!!”. Как пък нема да я пипнем, 6 кинта дадохме за билет, нема да пипнем. Дръпнах... Тъмнина. Когат светнаха голема грешка. Оня Опело вместо да удуши Десдемола, удушил оная мацка суфльорката.

       Следващия път влизам и пише „Пушенето забранено”. Що ги слагат тия табели кат ме знаят, че съм пушач ??? Вадим си цигарка, палим, те ме изритват, но аз обаче си пушим .

       Между другото съм се возил и на влак, но при това само 2 пъти, защото ми имат снимката по гарите. Веднъж се качвам и там пишеше : „Не дърпай внезапната спирачка”. Ама аз си викам : Аз 3 кинта дадох за билет на тая щайга, пък те ша ми казват ко да прая!. Дръпнах... И влака спря. Изритаха ме и от влака.

       Следващия път, когато се качих на влак видях една табела. На нея пишеше : „Не слизай по време на движение”. Ама нали знаете, че аз съм упорито и си викам пак на ум : „Тия 3 кинта си ги откъснах от сърцето, те ша ми казват ко да прая”... Скочих, ма неможахме да преценим къде и се ударихме в един стълб.

       Мина малко време и в нашия блок  избухна пожар. Трябваше да скоча от 5-ия етаж. И аз тъкмо се засилим да скочим, па дойдаха едни пожарникари, опънаха там нещо и ми казаха : „Тука гражданино, тука”. И аз си викам : „Бе те ша ми кажат ко да прайм”... Скочих аз (10 метра настрани естествено). Малко са понатроших. Лева ръка чупена, 2 крака чупени, пукната глава и така нататък. Ми това е от мене щото се уморих да пиша с една ръка .