Автор Иван Илич, 1970 г., препечатка от в. "Сега" от 25.6.2007 г.
___________________________________
Задължителното образование отдавна е станало мерител за благоденствието на нациите. Въвеждането на всеобщо образование и удължаването на задължителния престой в училище са крайъгълни в историята на повечето образователни системи. Голяма част от развиващия се свят по дефиниция вижда просперитета именно в разрастването на училищната система. Тази подразбираща се необходимост от принудително и контролирано обучение в институции, поддържащи точно определени дефиниции и ритуали, е срещала и среща съпротивата на не един и двама философи и хуманитаристи.
Представяме ви в съкратен вариант част от аргументите на един от най-популярните критици на задължителното образование - австрийския философ Иван Илич. Пасажите са от повдигналата сериозни дебати през 70-те години на миналия век книга на Илич "Deschooling of society".
--------------------
Много ученици, особено онези от тях, които са бедни, интуитивно усещат какво извършва с тях училището. То ги учи да бъркат процес и съдържание. Когато разликата е успешно размита, отстъпва място на нова логика - колкото повече готови лечения се предлагат на личността, толкова по-добре. Ученикът е системно обучаван да слага знак за равенство между преподаване и учене, преминаване в горен клас и образование, диплома и компетентност, дар слово и способността да кажеш нещо ново. Институцията подменя ценността. Така както се бъркат медицинско обслужване и медицинска грижа, полицейска закрила и сигурност, безскрупулната конкуренция с продуктивния труд. Здраве, учене, достойнство, независимост и съзидателност стават по дефиниция синоними на проявите на съответната ресорна институция, а подобряването им е зависимо от разпределянето на все повече ресурси към съответните мениджърски екипи...
Загрижените за благоденствието на обществото бюрократи предявяват претенции за професионален, политически и финансов монопол върху социалното въображение, задавайки стандарти за това какво е ценно и възможно. В този монопол се корени модернизацията на бедността. Всяка простичка нужда, за която се открива институционално лекарство, води до зараждането на нов тип бедняшка класа и нова дефиниция на бедността. Преди 10 години в Мексико бе напълно нормално да се родиш и умреш в собствения си дом и да бъдеш погребан от приятели. Сега това е знак или за бедност, или за социален престиж.
С превръщането на базови нужди в стокови необходимости бедността започва да се измерва по стандарти, които технократите могат лесно да променят. Така в Мексико бедни са тези, които нямат и 3 години в училище, а в Ню Йорк - тези без завършен 12-и клас... Бедните винаги са били социално безсилни, но увеличаващата се зависимост от институционална грижа прибавя ново измерение към тази безпомощност - психологическата импотентност, невъзможността да отговаряш за себе си.
В същото време би трябвало да е очевидно, че дори в училища с равен достъп до качество бедните деца трудно могат да наваксат спрямо богатите. Те са лишени от ред привилегии, като разговор в семейството, книги в библиотеката, ваканционни пътувания. Така, ако разчита само на училището, бедното дете би изостанало.
Самото съществуване на училището обезкуражава и обезоръжава бедните за поемането на контрол върху собственото им образование. Училището е признато за институцията, която е специализирана в грижата за образованието, и това обезсилва желанието на други институции от предприемането на образователни задачи. Работата, почивката, политиката, градският и дори семейният живот се оказват зависими от училището за навиците и знанията, които предполагат, вместо сами да се превърнат в образователна среда. Училището буквално присвоява парите, хората и добрата воля за образование.
А повишените разходи за образование дават странни резултати - иначе на президента Никсън нямаше да му са налага да обещава, че всяко дете скоро ще се сдобие с "правото да чете", преди да е напуснало училище... Просто трябва да се признае, че равното по качество задължително образование е икономически непостижимо. Навсякъде по света разходите за поддържане на училищните системи нарастват по-бързо от обхвата на децата и брутния вътрешен продукт и въпреки всичко остават под очакванията на родители, учители, ученици. Това навсякъде води до демотивация и невъзможност за широкомащабно финансиране на алтернативно, неинституционално обучение. САЩ са убедително доказателство, че нито една страна в света не може да бъде достатъчно богата,за да си позволи образователна система, способна да отговори на нуждите, които ражда със самото си съществуване. Парадоксът е очевиден - успешната образователна система образова по такъв начин родители и ученици, така че те да копнеят за все по-разрастваща се образователна система, с все повече класове.
Всичко това не означава, че равният шанс за образование е ненужна и непостижима цел, но да се приравнява тази ценност със задължителното образование е равносилно на това да бъркаш спасението на душата с църквата. Училището се превърна в световна религия на един модернизиран пролетариат, давайки напразни обещания за избавлението на бедните в технологическия век. Националните държави прегърнаха тази религия, завличайки всички граждани в подредена учебна програма и раздавайки дипломи подобно на ритуалите по инициация и йерархичната промоция в едни отминали времена. Подобно на испанските крале, наложили думата на теолозите си чрез конкистадорите и инквизицията, модерната държава привежда в сила решенията на обучителите си чрез полицаи за отпадащите деца и подходящо съставени изисквания за постъпване на работа.
За да променим това, ни е нужен закон, забраняващ дискриминацията при наемане на работа, при гласуване или постъпване в центрове за обучение чрез поставянето на условия за предишно образователно присъствие на личността в институция. Тази гаранция не изключва провеждането на тестове за определяне нивото на компетентност за дадена функция или роля, но би отстранила съществуващата абсурдна дискриминация в полза на човек, който е усвоил дадено умение с цената на огромни публични средства или също толкова вероятно - който не е усвоил нищо полезно, но е получил диплома... Училището не допринася нито за ученето, нито за справедливосттаименно защото образователите настояват да опаковат наедно обучение и сертифициране. Институцията стапя в обща смес усвояването на знанията и разпределянето на социални роли. В същото време това са различни неща - да учиш означава да придобиваш нови умения или гледни точки, докато повишението зависи от мнението, което други са оформили. Подборът за дадена роля или категория на пазара на труда все повече зависи от едничката продължителност на един механичен престой.
Нека подсиля това разграничение. Обучението се състои в избор между различни обстоятелства, които съдействат за раждането на познание. А ролите се разпределят чрез задаването на определени условия, на които кандидатът трябва да отговори, за да мине в по-горен клас. Училищата обвързват преподаването с тези роли, но не и самото учене. Това не е нито разумно, нито освобождаващо. Не е разумно, защото не обвързва ролите с компетентността, а по-скоро с начина, процесуалния ред, по който се предполага тези качества да бъдат придобити. Не е освобождаващо, защото училището пази територията на знанието за онези, чиито стъпки в научаването съвпадат с вече одобрени мерки за социален контрол. Казано иначе, задължителното образование бе замислено като средство за откъсване на ролите от личната житейска история и изравняване на шансовете. Вместо това обаче училищната система на практика монополизира тяхното разпределение.
Втора голяма илюзия, на която почива системата, е, че по-голямата част от ученето се случва в резултат от организирано преподаване. Всъщност повечето хора придобиват основната част от знанията си извън училище, а наученото в него е неизбежен резултат от един все по-удължаващ се престой в затвор.
Ученето до голяма степен се сбъдва и случайно, дори когато е целенасочено. Обикновените деца научават първия си език спонтанно, макар и по-бързо, ако родителите им се занимават с тях. Много възрастни, които усвояват втори език, го правят в резултат на странни обстоятелства - пътуване или любов с чужденец. Лекотата при четенето също е по-скоро резултат от извънучилищни занимания, макар и голяма част от сериозните книгомани да приемат за даденост, че са се научили да го правят в училище...
Стремежът на гилдиите да пазят подобна илюзия, че уменията, необходими за упражняването на дадена професия, са много трудно постижими, е разбираем. Така например може лесно да се изчисли, че усвояването на втори западноевропейски език би струвало между 400 и 600 долара в САЩ, а на ориенталски език - два пъти повече. И все пак това ще продължи да бъде в пъти по-малко от цената на 12 години образование в Ню Йорк, необходимо за постъпване на работа в общинския отдел по чистота.
Ако отворим "пазара", възможностите за ефективно обучение ще бъдат многократно по-широки, а срещите между учител и ученик - освободени от оковите на учебния план. За ортодоксалния образовател обаче това е богохулство. То прекъсва връзката между придобиването на уменията и "хуманното" образование, което училищата пакетират в едно, и подклажда нелицензирани знания за неясни цели.
-------------
Аз, най-вероятно и колкото и да ми е неприятно, ще трябва да се запиша в лагера на "ортодоксалните образователи" според Ив. Илич. Не защото съм огромен фен на ригдния учебен план, а защото смятам училището за единнствената социализиращата система през която преминават всчики граждани на едно общество (е европеидно все пак - т.е. възприело идеята за право + задължение за училищно образование до възрастова годност за труд). И като такава, смятам, че тя неминуеамо съдържа програми за усвояване на твърдо ядро от умения, които от всички пъноценнии възрастни се очаква да имат, за да:- живят по начин, който не зпалашва живота и здравето им- живеят възможно най-безконфликтно заедно.- могат да предприемат неща, които смятат за важни (без да пречат на другите като тях и също - без да чакат някой друг да предприема вместо тях самите)
Дълго можем да спорим дали ученето на питагоровата теорема или древната бългаска история са адекватни начини да се развиват горните три умения. Но не съм срещала валиден аргумент, защо формирането на такива умения да не става организирано в детска възраст по един национален стандарт и при осигурен равен достъп на всички деца до въпросното формиране.
ПП Това, че българската образователна система не се справя блестящо с така формулиранта задача, не е основание да се квалифицира задачата като грешна.
Не бързай да се записваш в който и да е "лагер", Мария, моля те
Илич е истинска находка за хора като теб и мен. Намирам го много близък до моите неучителски идеи. Сега чета книгата му Deschooling society (бих го превел Развенчаване на мита за училищното образование ), откъдето е и статията.
Той не е срещу училището (school), ами е срещу култа към задължителното училищно образование (schooling), който по настоящем оправдава съществуването на една тиранична институция със структури, поглъщащи значителни обществени ресурси, мобилизиращи учители, директори, бюрократи, инспектори; определяща задължителни програми и бюджети и т.н.; но постигаща ... това което виждаме с очите си. ... И така е по целия свят с много малко изключения.
В тази книжка аз откривам отговорите на въпросите:
... И, което е най-важното, откривам подсказване какво да направим ние, та да се измъкнем от тази ситуация: ще развенчаваме мита за задължителното училищно образование.
Намирам го за най-честното нещо, което можем да направим - да признаем и обявим, че образователната институция и държавата не може да се справи със задачата да ... (чакай да го препиша ... ) запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и придобива с радост допълнителни знания и умения, и да спомага за израстването на детето като самостоятелно-мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина, ентусиазъм и значителен обществен ангажимент.
Ето линк към книгите на Иван Илич на английски --> http://www.altraofficina.it/IvanIllich/
Всяко умение се усвоява чрез потапяне в среда. Тази среда в наше време е училището. Човек може и да усвои основните умения като да си сипва вода и да си пуска телевизора сам. Но няма как да си развие аналитичното мислене спонтанно. Няма как да научи социалните условия и правила спонтанно (освен ако както предлагаше един преподавател всяка грешка не се наказва с ток). Няма как да научи всичко, което предците му са измислили спонтанно. Трябва да има система, дисциплина и достъп до информация. И задължителното образование ги осигурява на някакво минимално ниво. Всеки който иска повече, може да го получи. Но не може /или по-скоро не трябва, защото е очевидно, че може/ да има неграмотни в днешно време или хора, които не знаят какво е ток или колко е 5*4. Наистина, всяко нещо, което е измислено някога, може да се измисли отново, но това би обезмислило живота на всички преди нас.
Това мнение ми изглежда като поредното идиотско опростяване на нещо в името на графоманията и оригиналченето. Същите изказвания може да се формулират за изкуственото налагане на равноправието между половете (защо им е на жените да гласуват, като могат да не гласуват, например) или за правосъдната система или за каквото и да е друго дело на цивилизацията.
По въпроса с училище вчера разбрах, че някакви умни глави подготвяли законопроект, според който в 8-ми клас щяло да се учи само език и компютри. Което мен направо ме разби. Не мога да разбера тази мания да се осакатява образованието. Може би накрая ще се учи 12 години азбуката и таблицата за умножение, защото очевидно науки, математика и история просто не трябват на бъдещите граждани на България.
denijane,
Там е работата, че твърдението ти, че "Всеки който иска повече, може да го получи" не е вярно. За един "двойкаджия" на 16 години е немислимо да пожелае и получи образование и професията на строителен инжинер. "Изпуснал е влака - казваме. - Да е мислил навреме. Ще си остане темерут." Ето срещу такива ситуации се обявява Илич и указва как да ги елиминираме.
Всъщност това, дето те е разбило вчера е същият мит за възможностите на задължителното училищно образование , т.е. безумните претенции, че нещо може да се регулира със закон и да проработи на другия ден.
При всички положения, не се наемам да споря нито пък да излагам тук аргументите събрани в цяла една книга.
И в случая не лепя етикет-човек може да има 2-ки в 10 клас и 6-ци в 12 и то съвсем честни. В 8-ми клас имах 5 двойки по математика(геометрия) за един срок. И все пак, след малко драма и истерия, успях да се взема в ръце и да завърша с 4 и половина и след това вече никога не съм била в това положение. Въпросът не е в това какъв е човек, а какви усилия е готов да положи. А хората с двойки, обикновено не искат да полагат усилия по едни или други причини.
Но специално нашият факултет е от най-засегнатите от представата, че няма значение какво учиш в гимназията, защото децата са невероятно умни и ако им се приходи в университет, там хората някак си ще успеят да ги направят специалисти. Ми не става така. Поне не и с тази система.
И освен това, да, имаш достъп до знания и е лицемерие да се твърди нещо друго. В училище имаш достъп до хора, които със сигурност знаят повече от теб по някои въпроси и ако искаш, можеш да получиш повече информация. Дори и да нямаш пари за учебници, учителят пак е длъжен да преподава някаква версия на учебника. Ако искаш, го слушаш. Има и СИП-ове и ЗИП-ове. Каквито и знания да получиш, поне ти дават някакви аналитични възможности.
Освен това има и специализирани училища. НПМГ дори има общежитие за хората от провинцията. Има стипендии. Изобщо не ми говорете ,че нямало възможности-има! Не са еднакви навсякъде, но поне ги има.
Но училището е жизненоважно за сформирането на мислещи и способни индивиди. Факт е, че човек може да научи винаги всичко, ако е добре мотивиран. Но е и факт, че се учи най-бързо докато си млад и че ако не знаеш нещо, че съществува, няма как да откриеш, че имаш талант за него.
Съгласен, Случайна.
Именно за това иде реч.
-----
Има половин дузина теории, които ти зачеркваш прекалено лесно с твоите "факти". Освен това ми се струва, че не разбираш за какво говоря. Затова ще повторя:
1. говоря за митовете за ползата от ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО образование, което гаранции за качество обаче не дава (защото е невъзможно да го направи докато е такова каквото е!), но поглъща твоите и моите данъци;
2. говоря за предразсъдъцте, че неуките и неграмотните са измет и като такива са в трета глуха. Казва се сегрегация или един вид расизъм на образователна основа. Това минира ведрото съвместно съществуване. Доказателства са бунтовете в предградията на много европейски градове напоследък (Париж, Копенхаген, Милано, преди месец и Атина).
1. Нямам нищо против да давам от своите пари, за да се научат хората да четат, да пишат, да познават себе си и околният свят и най-вече да мислят сами за себе си. Напредъка на една цивилизация се мери както с нейните достижения, така и в минимума, който осигурява на най-бедните си или немотивирани граждани.
2. Какво ведро съществуване можеш да имаш с някой, с който нямате общ език? Може би ведро преструване, че другия не съществува?! Или ведро възползване от неграмотността му и неспособността му да се възползва от системата? Ако ти можеш да ползваш компютър, за да си спорим, има деца в Родопите, които дори не могат да четат. Не защото са глупави или защото няма да им хареса да научат как живеят връстниците им в Китай, а защото държавата не е намерила подходяща мотивация за родителите им да ги пращат на училище.
3. Идеята на задължителното образование НЕ е да гарантира качество, защото тя не създава специалисти. Тя само ограмотява в рамките на приетото и възможното. Качеството се гарантира от университетите, които обаче не са задължителни.
П.С. "Емигрантите", които се бунтуваха във Франция имат достъп до по-добро образование и здравеопазване от нас самите. В Атина пък не протестираха неграмотни, а съвсем грамотни и достатъчно добре образовани анархисти, някои от които и от България. За другите протести не помня.
П.С.П.С. Раят за манипулаторите е липсата на осведоменост за света. Единственият начин да накараш някой да убие съседа си е да го убедиш, че той е различен от него. А колкото по-образован е човек, толкова по-ясно ще осъзнава, че всички сме еднакви и че всички ни прецакват едни и същи хора.
Ако ти говориш за едни неща и ги наричаш "факти" (понеже за тебе това е истината), а за мен те никакви факти не са (понеже мисля, че реалността е малко по-сложна), ще ми позволиш да не се съгласявам с теб.
По точка 1 - Въпросът е там, denijane, че ти плащаш, а резултатът е никакъв (или по-скоро негативен). Затова аз не съм склонен да плащам.
По точка 3 - бъркаш. Задължителното образование създаъа или унищожава стимулите за по-нататъшно учене. (Огледай се около теб и ще разбереш.) Затова ако е задължително и вредно, понеже е некачествено, по-добре да не е задължително. Не мислиш ли? То е все едно задължително да консумираш някаква отрова.
Освен това четенето, писането и познаването на себе си и "околния свят" (с какъв периметър?) може чудесно да става и без настоящите безумни разходи. (След освобождението е било именно така.)
По точка 2 - Фактически се съгласяваш с мен: "... държавата не е намерила подходяща мотивация за родителите им да ги пращат на училище". Аз пък казвам, че държавата с тежката й бюрократична машина нито е в състояние, нито й е работа да го прави. Въпросът е Кой да го прави, ако не държавата? Аз моя отговор съм го намерил. Ти намери своя.
Точка 2 е смешна-хората не спират да искат да си продължат образованието, особено в България. Изборът на специалности се подчинява на други фактори, но кандидати за университетите не липсват.
П.С. А за какво си склонен да плащаш данъци? Че ми стана любопитно...
Но много бих искала, примерно ти, да ми кажеш какво според теб трябва да се учи в училище и какво не. Защото аз съм доволна от обучението си. Естествено, че можеше да бъде и много по-добро, но вие правите много силни изказвания и аз просто не мога да ги разбера. Ти склонна ли си да няма задължително образование?
И мога да ти кажа аз какво не мога да приема-това постоянно да се намалява и намалява материалът за усвояване, при положение, че светът ни с всяка година изисква повече знания и умения, за да бъдеш адекватен в него. И точно заради липса на информация и аналитично мислене, всеки ни манипулира както си иска. Защото хората са отучени да мислят за себе си, да търсят информация и да взимат информирано решение. И нещо повече-те искат и децата им да бъдат като тях.
И най-тъпото от всичко е, че в министерството правят все по-безумно слаби програми, учителите пак мрънкат, че им било твърде много, родителите пак мрънкат, че децата им били преуморени, а децата не могат да развият талантите си, защото всички ги подценяват. Не съм педагог, но знам, че мозъкът ни е изключително адаптивен. И не мога да разбера-защо за едно дете да е твърде тежко да учи, но да е достатъчно лесно да виси пред компютъра с часове, след като и двете изискват едни и същи умения.
Е как какво се учи в освободеното пространство, Дени, ти сама си си отговорила с по-горния си коментар: " ... при положение, че светът ни с всяка година изисква повече знания и умения, за да бъдеш адекватен в него."...
Доколкото те разбрах, според теб светът ни се усложнява и затова трябва да се усложнява и образованието - след като знанието се умножава, учениците с всяко следващо поколение трябва да учат все повече и все повече?Мисля, че така мислят и всички чиновници в МОН.
И никак не е хубаво, че са свалили материала надолу - това ще ти го каже всеки добър учител и всеки родител, който се побърква да решава задачите по математика на детето си, защото на него му е непосилно за възрастта да разбере преподаваното...
Огледай се около теб-живеем в безумно бърз свят. Свят, в който получаваш огромно количество информация и ти трябва да я обработиш, ако искаш да вземеш максимума от живота. Ти мислиш за детето си като за дете, но то не е дете, то е бъдещ хайде да го наречем гражданин (щото ако кажа пълноценен човек, ще ме обвините в много неща :Р). И лишавайки го от тези знания, ти го осакатяваш за в бъдеще.
Как това дете един ден ще реши дали иска да яде генетично модифицирана храна, ако не знае какво е ген. Как ще разбере кои храни трябва да консумира, ако не знае елементарни неща за тялото си? Как ще знае, че не трябва да слага вилици в микровълновата? Как ще знае защо по дяволите спорят Израел и Палестина или Македония и Гърция. Как ще прецени дали да бъде ляв или десен в политиката ако си няма идея от география и икономика. Как ще намери мястото си в света, ако в училище е учил това което майка му е учила, след като светът се е променил толкова много от когато майка му е била в училище. Може да ми кажете, че един средностатистически човек не го интересуват тези неща, но аз не смятам, че това трябва да е така. Овците слушат това което им се казва, хората решават сами за себе си след като се информират за даден проблем.
Знам, че децата са умни. Не го оспорвам.
Но е безумие да се опитваме да ги научим на ВСИЧКО, да им натъпчем главите с всичкото знание на света. Не само е ненужно, невъзможно и суперпретенциозно, но е и непрактично.
Най-важното е да ги научим да мислят.
След това те ще могат да си отворят енциклопедията/компютъра и да си намерят фактите, които са им нужни, за да стигнат чрез мислене до някакъв извод.Точно за мислене няма време и място в 90% от българските училища.Свели сме знанието до зубрене. Може би заради подвеждащия глагол "у-знавам", който отчасти значи и "научавам нещо ново" - но без гаранция да го запаметя/разбера :)...
И не ми давай пример със себе си и елитните гимназии. Те затова се наричат така.Защото не са масови.
Ако не искаме да сме лицемери, трябва да мислим за онези деца в малките селца,които имат само пътуващи учители. За огромния процент деца от малцинствен произход - колежките ми буквално си скубеха косите само докато ги научат на елементарни социални умения.Ако ще даваме шанс за равен старт, това включва всички деца.
Ако усложним учебниците и набутаме вътре още и още информация - никой не печели от това.Разбирам добре какво казваш. Но ти си учен-физик. Малко са хората, които имат интелекта, волята и постоянството да правят това, което ти правиш.Масовото безплатно училище трябва да научи децата да мислят и да общуват.За тези, които са надарени от Природата с повече интелект и желание за учене, трябва да има други начини да напредват - да, дори вътре в самото масово училище...
Много ми е интересно как си го представяте, което и да е дете или човек, да се хване и да чете в енциклопедия за нещо, ако няма никакви основи и обща култура. Дори когато учиш език, не можеш да се оправиш без някои неща считани за общоизвестни, защото хората пишат книги и учебници за такива минимални познания-нямаш ли ги, става абсурдно трудно да разбереш каквото и да е, освен от някоя тъпа книжка с комикси. На мен достатъчно често ми се налага да започвам от начало в някоя област и знам колко трудно е когато си изваден от контекста на предмета. А какво става ако си изваден от контекста на цялата човешка кулутура?!
И не съм учила само в елитни гимназии-от първи до четвърти в кварталното училище, 5-7 в почти кварталното училище в Суходол. И във второто учителите, които ми преподаваха бяха страхотни. Въпреки че са били пътуващи. И там, за разлика от в квартала, учителите бяха на почит. Но това е друга тема.
Освен това, не бъркайте системата на преподаване с материалът за преподаване. Това че системата е скапана не значи че материалът е, въпреки че в случая има нещо вярно. Това което Случайна разказа, предполагам се дължи на безумното изхвърляне на науката в горните класове. С което за съжаление няма как да се борим, защото изглежда родителите го подкрепят.
Но ученето не е задължително да се сведе до зубрене. Поне за децата в нормална социална ситуация. Примерно, в нашата елитна гимназия се късахме да правим проекти по биология, въпреки че бях специалност физика. И аз поне много се кефех. Мисълта ми е, не съм учител, не мога и не искам да давам акъл, на който и да е как да си върши работата. Но нека сме наясно, работата може да бъде свършена при добро желание от страна на учителите и родителите. По начин съобразен със социалната ситуация на учениците. Човек ако иска, намира начин да го направи.
Освен това, като учебниците са толкова лоши (а аз знам че са), защо не мога да разбера няма учителски протести срещу моите работодатели. Хайде, родителите са заети, ако тръгнат да протестират ще ги изпоуволнят. Но на учителите това им е работата! Защо абсурдния начин на писане и одобряване на учебници го нямаше в учителската стачка. Защо нямаше стачка още когато промените започнаха?
Моят ръководител сега се занимава много с учителки. Опитва се да им помогне както може, за да не изчезне съвсем физиката от образованието ни. И точно това си говорехме преди седмица-за конференциите с учител(к)и на които разни академици обясняват как трябва да се преподава. Ми няма как да знаят те, очевидно, какво могат да възприемат децата и как да им бъде поднесено. Това го знаят само учителите. Как очаквате хората в МОН да знаят какво е най-добро за децата ви като нито са учители, нито академици, нито психолози. Всъщност не нзам какви точно са. Но важното е, че вие трябва да се борите за това, което смятате за важно. Аз дори и дете нямам, как мога да знам какво разбира едно дете в 4ти клас?
Но докато искате единствено да намалявате материала-нещо с което никой здравомислещ и отговорен човек няма да се съгласи, но не и да правите конструктивни предложения по начина на преподаване и най-подходящото разпределение на материалът по години, нещата никога няма да се променят.
И колкото до ученето "повече", което толкова ви притеснява, може би си струва да ви припомня, че човек, особено докато е дете, учи постоянно нещо. И очевидно не се затруднява особено докато го прави. Да се научиш да караш колело не е по-трудно отколкото да научиш каквото и да е друго. Въпросът е в начина на поднасяне. А в крайна сметка с един лаптоп могат да се направят чудеса по представянето на един урок. Ако имаш желание.
Освен това, на мен също не ми плащат достатъчно за лично отношение, но ако трябва да сме реалисти, ако работя толкова за колкото ми плащат, ще редя пасианси по цял ден. Човек не работи само, за да получава пари, работи и за да изрази себе си и да получи някакво удовлетворение. И ако не можеш да си намериш по-добре заплатена работа, това не значи, че трябва цял живот като зомби да не влагаш нищо от себе си и да не се стремиш към нищо. От това най-много губиш ти сам/ия/ата!
И повярвай ми, съвсем добре разбирам какво значи да си абсолютно демотивирана от заплатата си-боря се от 4 месеца, за правото изобщо да ми се плаща, защото някои хора са решили, че е нормално да получаваш заплата 1 година, после 6 месеца да се чудят дали си си свършил задълженията и ти през това време да фотосинтезираш и след това пак да ти плащат 1 година и после пак 6 месеца да се чудят. И това е напълно вбесяващо. Но ако просто ги бойкотирам, от това ще загубя най-много аз и това върху което работя. Предполагам, че ако имах и семейство щеше много повече да ме е яд, но в крайна сметка от гледане в една точка и риене в тревата полза няма. Или парите ти стигат и си гледаш работата докато се бориш за повече или си намираш друга работа. Какво значи хем да не си гледаш работата хем да искаш да ти плащат повече.
Знаех си, че ще бъда обвинена в опростяване на учебното съдържание (макар че по-добре опростяване, отколкото опростачване).
Дени, обичам да споря с теб :)).Аз съм била в системата 4 пъти - като ученик, като студент, като учител и като майка (докато децата учеха в България).Сега мога да сравнявам с американската, която, четох в Блога, е заимствала най-доброто от всички системи в света (основно - от българската система на образование през 70-80те). За хиляден път ще кажа - нямам нищо против знанието.Но съм практичен човек. Случайна е описала какво учи десетгодишното и' дете само по един предмет.Умножете това по няколкото останали предмети, добавете в картината безумните учебници, пълни с грешки, умората на децата и безсилието им, защото не могат да почувстват, че са компетентни и се справят с материала - и имаме това, което каза и Случайна - хора, които целенасочено са учени да НЕ мислят. Да приемат на доверие. Да преписват. Да зубрят.
В детската педагогика има понятие, наречено "затвърждаване на знанията".Ако само един-единствен учител ми каже, че има време за затвърждаване на знанията при съвременната програма, спусната му от Министерството, независимо по кой предмет, аз съм готова да си изям дипломата и да си посипя главата с пепел.
Интересувам се и ще продължавам да се интересувам от българското образование, защото ми пука.Между другото, догодина и двете ми деца ще учат в българското неделно училище тук, така че ще имам още по-детайлен поглед променило ли се е нещо в начина на поднасяне на информацията. Все пак програмата за училищата зад граница е одобрена от Министерството, а аз съм преподавала български, литература и история - не съм от майките, които ще стоят безучастно на тъч-линията.След година можем пак да поговорим :)...
Дениджейн, май стигаме до една и съща позиция :)
Най-тъжното е, че решенията са доста прости всъщност. Нужна е малко честност и сътрудничество между всичките възрастни, които се грижат за децата (учители и родители + всичките управляващи и контролиращи образованието хора на всички нива) - честен отговор на въпроса защо се учи каквото се учи (сиреч - какво се очаква децата да могат да правят като го научат - по години учене и по етапи на образование), честен отговор на въпроса как се учи и защо така е най-добре да се учи.
Едно добро начало може да са просто честните отговори. Ако ги съберем - най-вероятно ще открием "ключа от бараката" - а именно, че в последните 2 десетилетия, почти нищо правено с българското образование НЕ е било "заради децата", а все по други "адски важни" и не знам защо все "форсмажорни" причини: деидеологизация (1991-1994), децентрализация (от 94 до днес- в адски мъки върви и такъв процес), фискална оптимизация (2004- до днес едни пари следват ученика та се вдига чак пушек), адапитране към европейски норми за показване на резултати (2001- до днес) и още поне 5-6 от същия порядък мога да наброя. Даже проекта за НОВ закон - и той за децата съдържа само едни "дисциплиниращи" норми добре познати на всички, които сме учили преди 1989. Според мен - това е трагедията. Няма нещо правено като образователна политика за училищно образование от последните ни 10-ина правителства , което да се прави "защото децата на тази възраст имат нужда от...." или "защото децата на тази възраст могат да....." та даже и "...трябва да..." бих възприела, ако някой убедително ми го докаже. А все си мисля, че като става въпрос за задължително образование и за деца в три възрастови групи е абсолютно недопустимо да се правят неща необосновани с никакъв интерес на децата (интерес в случая значи какво им е полезно, но това не изключва нуждата да се държи винаги сметка и за "какво им е интересно на децата" когато се избира от повече от една възможности да им организираме образвоанието) и без грам наблюдение и отчетност на резултатите.
Ако поне наблююдение и отчитане на ефекта имаше - отдавна шеше да е измислена друга форма за избор и поръчване на учебници например, щото проблемите с гибелния ефект от неадекватните учебници се крещят от учители и родители вече поне 8 години. Същото е с "уморените претоварени ученици", които губят още 5 клас всякакъв интерес към ученето. Две години "външно оценяваме" поситежния на 11 и 12 годишни, 14 годишни и 18-19 годишни. И до ден днешен не съм чула, някой да използва данните от въприсните оценявания да предложи подобрения в съдържанието и методите на учене. А виж - за рапределяне на "парите дето следват ученика" има 264 различни формули и поне три наръчника за изработване на такива.
Брей, бях се зарекла да не коментирам повече такива теми, но пак се изкуших!
А колкото до външното оценяване-това не е толкова лошо всъщност. Ако не се губят учебни дни за него. Или ако то е част от задължителната оценка-т.е. предвидено в учебния план като 2 часа на предмет-т.е. вместо класно, външно оценяване. Не мисля, че точно това е проблемът. Проблемът е, че някои експерти в МОН идея си нямат какво правят и са обикновено жени/мъже на депутати, които се чудят с какво да оправдаят съществуването си. И понеже всички засегнати си траят, положението е такова каквото е.
Ела-затвърждаването всъщност може да бъде под много форми. Примерно по математика-всяка задача, която решаваш може да затвърди предишните знания ако е подходящо зададена. Поне по науките, това е общо взето естествен процес, която може да се усъвършенства от учителя. Но това е едно от нещата, за които трябва да вложиш нещо от себе си. Не че не трябва да го има в програмата като часове за преговор. Наистина ли няма никакви часове за преговор?
Случайна, аз пък познавам такива учители. И съм виждала да изразяват учители и родители публично недоволство в присъствие на издатели на учебници и на представители на регулатора на пазара - МОН. Ако си запозната със системата за избор на учебници - сигурно знаеш, че при нея бойкотът е като негласуването на изборите - т.е. работи в полза на монополистите издатели на учебници - които от 3 години са общо двама (това със 100% валидност до 4 клас от 2004 досега, а от тази година и до 7 клас )М т.е. учителите може и да скъсат нервите на директора и да не напишат протокола коя по-малка злина избират, но в училище пак ще пристигне първият национално класиран комплект учебници. Малко "по-възможно е след 7 клас. Обаче и тогава за успокоение на родителите учителят е длъжен да каже кой кобплект учебници е най-безопасен. Ходила съм на родителски срещи на такива учители и знам от личен опит физическки осезаемата паника на преобладаващото ммножество от родителите, кота чуят предложението да карат по записки и да събират пари за размножаване на учебни материали, подготвени от учителите. Та има на какво да стъпи учебникарският бизнес устойчиво, искам да кажа. Мъката ми е, че не се получава никаква значима коалиция между недоволните нито за натиск за по-приятелско за децата регулиране на съдържанието и обемите, нито - евентуално за шумен бойкот със забележими мащаби (аз не съм гигантски фен на второто, но по нарастващата наглост на управляващите съдя, че може и то да се наложи).
Дени, няма проблем с външното оценяване. Има два колатерални проблема:
1. Като не знаеш какво се учи и защо - какво точно мериш?
2. Въпреки смазващия смисъл на 1, все пак мериш, получаваш резултат - т.е. научаваш нещо - обаче нищо правиш с резултатите, за да се подобри системата.
И като така и докогато така - естествено външното оценяване ще изглежда само безсмислено допълнително натоварване. Първият популист-министър, който мине през образованието на бърза ръка ще го суспендира. И после - пак отначало. Правили сме го вече три пъти за 12 години - едно след друго с прекъсвания от по 1 година имахме: Нац. тестов център, Звено за оценяване и сега - Център за контрол и оценка на качеството в образвоанието.
Интересното е, че нова наредба иска в СУ например, всички изпити да са писмени и преподавателят предварително да има точни критерии какви са отговорите за 6ца и критериите за оценка. Което естествено обезмисля тегленето на въпроси (донякъде). Така че се може би този метод на изпитване ще пристигне и във външното оценяване.
Колкото до министрите и промените...ми за съжаление, в МОН работят страшно много некадърници. Не всички! Не искам да обиждам хората, които си гледат работата съвестно, защото има и такива, но някои са просто катастрофа. Хем не им се работи, хем не искат да им напомняш, че са длъжни да работят, а като дойде краят на годината и се окаже, че те трябва да работят, правят чудеса от мързел. И резултатът от тази чудеса са безумните реформи, които се правят.
Така че може би протестът трябва да удари и МОН-в смисъл да се назначават хора с качества поне на местата на експертите-примерно хора владеещи поне 3 езика, ходили, видяли как е в чужбина, посещавали конференции, завършили педагогика и може би психология и т.н. Квалифицирани хора. Не може реформите да се създават от комисии от секретарки или подобни. Не че това ще спре монополистите при учебниците, но при ясно разпределени на материал би трябвало въпросните монополисти поне да си направят труда да включат смислен материал в учебниците.
Всъщност като се замисля, тук един шумен и брутален протест би свършил работа. И ако не се говори за заплати, а за качество на преподаването и за системата по същество, той вероятно ще им силна обществена подкрепа. Но разбира се, това ще значи обединение пред общи искания-нещо, в което синдикатите не могат да участват, защото какво разбират те от деца. И според мен поне ще значи да не се политизира протеста, защото на практика, на никоя политическа партия не и пука какво точно ще се учи и как, а само процесът да върви без сътресения. Всъщност, ако се замисли такава стачка, това би било алтернатива на "Не сме сами", защото ще значи супер много работа, включваща хора от университетите, които да кажат какви знания им трябват след 12ти клас, работодатели, които да кажат какви работници им трябват (освен нископлатени), психолози, педагози, учители, родители. Всички трябва да се съберат, да решат какво трябва да се учи за 12 години, какви качества трябват на един човек, за да е подготвен за живота на възрастен, как всичко това трябва да се разпредели по години и между родителите и учителите и т.н. И след това да се напише всичкото това на белички листа, да се сложи в една папка (която ще е разбира се доста голяма, защото ще включва материалът за всички предмети, начинът на преподаване и т.н.) и да се тръсне в МОН. И тогава да се прави стачка докато всичко не се приеме.
Но разбира се, това никога няма да стане. Защото това е много и незаплатена работа. И защото по принцип е работа на МОН да изготви тази папка по смислен начин. И защото да накараш всички тези специалисти от различни области да работят заедно, без да се презират ще бъде нечуван подвиг. И защото хората просто няма да искат да го направят за децата, ще си включат веднага политическите, сексуални и расови пристрастия и нищо няма да стане.
Като се замисля, за какво ли спорим. Ние сме обречени, защото не можем да се обединим зад НИЩО. По-добре да се наслаждаваме на възможността да живеем в България докато все още можем и я има.
Случайна го каза най-добре:
"Целта е всички да са спокойни да се симулира дейност и да се демонстрира благополучие."
Проблемът просто не е в тях, а в нас-че им позволяваме да ни причиняват всичко това.
Ами немислимо е :-) Ти ще живееш ли къща построена от такъв инженер?
Общо взето статията не ми хареса. Няма да повтарям неща които са казани вече, но почти напълно споделям мнението на Дениджейн. Но в много отношения са прави и Мария и Ели и Сучайна.
Няма друга възможност за обществото освен всеобхватно и задължително образование. Всеобхватно защото всички имат правото на него, а задължително за да бъдат моралните ценности общи за отделните личности и защото трябва да има приемственост между поколенията.
Това задължително образование трябва да осигури възпитанието на подрастващите и да им даде основни познания по:
писане, четене и смятане
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви