Кривите патерици на задължителното образование

Аз, най-вероятно и колкото и да ми е неприятно, ще трябва да се запиша в лагера на "ортодоксалните образователи" според Ив. Илич. Не защото съм огромен фен на ригдния учебен план, а защото смятам училището за единнствената социализиращата система през която преминават всчики граждани на едно общество (е европеидно все пак - т.е. възприело идеята за право + задължение за училищно образование до възрастова годност за труд). И като такава, смятам, че тя неминуеамо съдържа програми за усвояване на твърдо ядро от умения, които от всички пъноценнии възрастни се очаква да имат, за да:
- живят по начин, който не зпалашва живота и здравето им
- живеят възможно най-безконфликтно заедно.
- могат да предприемат неща, които смятат за важни (без да пречат на другите като тях и също - без да чакат някой друг да предприема вместо тях самите)

Дълго можем да спорим дали ученето на питагоровата теорема или древната бългаска история са адекватни начини да се развиват горните три умения. Но не съм срещала валиден аргумент, защо формирането на такива умения да не става организирано в детска възраст по един национален стандарт и при осигурен равен достъп на всички деца до въпросното формиране.

ПП Това, че българската образователна система не се справя блестящо с така формулиранта задача, не е основание да се квалифицира задачата като грешна.

"Обикновените деца научават първия си език спонтанно, макар и по-бързо, ако родителите им се занимават с тях." Това твърдение просто не е вярно! Човек учи първия си език, защото е потопен в определена среда и колкото по-активно е потопен, толкова по-бързо и повече учи. Няма такава спонтанност, в която се събуждаш един ден и знаеш нещо ей така.

Всяко умение се усвоява чрез потапяне в среда. Тази среда в наше време е училището. Човек може и да усвои основните умения като да си сипва вода и да си пуска телевизора сам. Но няма как да си развие аналитичното мислене спонтанно. Няма как да научи социалните условия и правила спонтанно (освен ако както предлагаше един преподавател всяка грешка не се наказва с ток). Няма как да научи всичко, което предците му са измислили спонтанно. Трябва да има система, дисциплина и достъп до информация. И задължителното образование ги осигурява на някакво минимално ниво. Всеки който иска повече, може да го получи. Но не може /или по-скоро не трябва, защото е очевидно, че може/ да има неграмотни в днешно време или хора, които не знаят какво е ток или колко е 5*4. Наистина, всяко нещо, което е измислено някога, може да се измисли отново, но това би обезмислило живота на всички преди нас.

Това мнение ми изглежда като поредното идиотско опростяване на нещо в името на графоманията и оригиналченето. Същите изказвания може да се формулират за изкуственото налагане на равноправието между половете (защо им е на жените да гласуват, като могат да не гласуват, например) или за правосъдната система или за каквото и да е друго дело на цивилизацията.

По въпроса с училище вчера разбрах, че някакви умни глави подготвяли законопроект, според който в 8-ми клас щяло да се учи само език и компютри. Което мен направо ме разби. Не мога да разбера тази мания да се осакатява образованието. Може би накрая ще се учи 12 години азбуката и таблицата за умножение, защото очевидно науки, математика и история просто не трябват на бъдещите граждани на България.

 denijane,  

Там е работата, че твърдението ти, че "Всеки който иска повече, може да го получи" не е вярно. За един "двойкаджия" на 16 години е немислимо да пожелае и получи образование и професията на строителен инжинер. "Изпуснал е влака - казваме. - Да е мислил навреме. Ще си остане темерут." Ето срещу такива ситуации се обявява Илич и указва как да ги елиминираме.

Всъщност това, дето те е разбило вчера е същият мит за възможностите на задължителното училищно образование , т.е. безумните претенции, че нещо може да се регулира със закон и да проработи на другия ден.

При всички положения, не се наемам да споря нито пък да излагам тук аргументите събрани в цяла една книга.

"За един "двойкаджия" на 16 години е немислимо да пожелае и получи образование и професията на строителен инжинер." Това е абсолютно невярно. Отвсякъде противоречи с човешката същност въобще. Всъщност мисля, че би трябвало да се борим сериозно с хората, които лепят етикети и определят с лека ръка кой е изпуснал влака и кой все още може да го настигне, ако иска повече.

Ми за един двойкаджия, който не е ходил на училище мислимо ли е да стане инжинер изобщо? Ти как си мислиш, че се произвеждат инжинери без НИКАКВО общо образование, без развита аналитична мисъл и без понятие за самодисциплина.

И в случая не лепя етикет-човек може да има 2-ки в 10 клас и 6-ци в 12 и то съвсем честни. В 8-ми клас имах 5 двойки по математика(геометрия) за един срок. И все пак, след малко драма и истерия, успях да се взема в ръце и да завърша с 4 и половина и след това вече никога не съм била в това положение. Въпросът не е в това какъв е човек, а какви усилия е готов да положи. А хората с двойки, обикновено не искат да полагат усилия по едни или други причини.

Но специално нашият факултет е от най-засегнатите от представата, че няма значение какво учиш в гимназията, защото децата са невероятно умни и ако им се приходи в университет, там хората някак си ще успеят да ги направят специалисти. Ми не става така. Поне не и с тази система.

И освен това, да, имаш достъп до знания и е лицемерие да се твърди нещо друго. В училище имаш достъп до хора, които със сигурност знаят повече от теб по някои въпроси и ако искаш, можеш да получиш повече информация. Дори и да нямаш пари за учебници, учителят пак е длъжен да преподава някаква версия на учебника. Ако искаш, го слушаш. Има и СИП-ове и ЗИП-ове. Каквито и знания да получиш, поне ти дават някакви аналитични възможности.

Освен това има и специализирани училища. НПМГ дори има общежитие за хората от провинцията. Има стипендии. Изобщо не ми говорете ,че нямало възможности-има! Не са еднакви навсякъде, но поне ги има.

Но училището е жизненоважно за сформирането на мислещи и способни индивиди. Факт е, че човек може да научи винаги всичко, ако е добре мотивиран. Но е и факт, че се учи най-бързо докато си млад и че ако не знаеш нещо, че съществува, няма как да откриеш, че имаш талант за него.

Съгласен, Случайна.  

Именно за това иде реч.

-----

denijane, 

Има половин дузина теории, които ти зачеркваш прекалено лесно с твоите "факти". Освен това ми се струва, че не разбираш за какво говоря. Затова ще повторя:

1. говоря за митовете за ползата от ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО образование, което гаранции за качество обаче не дава (защото е невъзможно да го направи докато е такова каквото е!), но поглъща твоите и моите данъци;

2. говоря за предразсъдъцте, че неуките и неграмотните са измет и като такива са в трета глуха. Казва се сегрегация или един вид расизъм на образователна основа. Това минира ведрото съвместно съществуване. Доказателства са бунтовете в предградията на много европейски градове напоследък (Париж, Копенхаген, Милано, преди месец и Атина).

Теориите са отражение на фактите, а не обратното.

1. Нямам нищо против да давам от своите пари, за да се научат хората да четат, да пишат, да познават себе си и околният свят и най-вече да мислят сами за себе си. Напредъка на една цивилизация се мери както с нейните достижения, така и в минимума, който осигурява на най-бедните си или немотивирани граждани.

2. Какво ведро съществуване можеш да имаш с някой, с който нямате общ език? Може би ведро преструване, че другия не съществува?! Или ведро възползване от неграмотността му и неспособността му да се възползва от системата? Ако ти можеш да ползваш компютър, за да си спорим, има деца в Родопите, които дори не могат да четат. Не защото са глупави или защото няма да им хареса да научат как живеят връстниците им в Китай, а защото държавата не е намерила подходяща мотивация за родителите им да ги пращат на училище.

3. Идеята на задължителното образование НЕ е да гарантира качество, защото тя не създава специалисти. Тя само ограмотява в рамките на приетото и възможното. Качеството се гарантира от университетите, които обаче не са задължителни.

П.С. "Емигрантите", които се бунтуваха във Франция имат достъп до по-добро образование и здравеопазване от нас самите. В Атина пък не протестираха неграмотни, а съвсем грамотни и достатъчно добре образовани анархисти, някои от които и от България. За другите протести не помня.

П.С.П.С.  Раят за манипулаторите е липсата на осведоменост за света. Единственият начин да накараш някой да убие съседа си е да го убедиш, че той е различен от него. А колкото по-образован е човек, толкова по-ясно ще осъзнава, че всички сме еднакви и че всички ни прецакват едни и същи хора.

Ако ти говориш за едни неща и ги наричаш "факти" (понеже за тебе това е истината), а за мен те никакви факти не са (понеже мисля, че реалността е малко по-сложна), ще ми позволиш да не се съгласявам с теб.

По точка 1 - Въпросът е там, denijane, че ти плащаш, а резултатът е никакъв (или по-скоро негативен). Затова аз не съм склонен да плащам.

По точка 3 - бъркаш. Задължителното образование създаъа или унищожава стимулите за по-нататъшно учене. (Огледай се около теб и ще разбереш.) Затова ако е задължително и вредно, понеже е некачествено, по-добре да не е задължително. Не мислиш ли? То е все едно задължително да консумираш някаква отрова.

Освен това четенето, писането и познаването на себе си и "околния свят" (с какъв периметър?) може чудесно да става и без настоящите безумни разходи. (След освобождението е било именно така.)

По точка 2 - Фактически се съгласяваш с мен: "... държавата не е намерила подходяща мотивация за родителите им да ги пращат на училище". Аз пък казвам, че държавата с тежката й бюрократична машина нито е в състояние, нито й е работа да го прави. Въпросът е Кой да го прави, ако не държавата? Аз моя отговор съм го намерил. Ти намери своя.

Ми може би трябва да споделиш твоя отговор с всички нас, защото аз не мога да го намеря (а явно и никой друг не може). А не съм склонна да кажа, че всички хора от тук нататък трябва да останат неграмотни, защото хем не съм съгласна със ставащото, хем по-добро решение не мога да намеря. Или да оставя това решение на родителите им-дали имат пари да ги пратят на училище, дали имат желание да го направят, дали смятат, че е подходящо за децата им да излизат от вкъщи изобщо.

Точка 2 е смешна-хората не спират да искат да си продължат образованието, особено в България. Изборът на специалности се подчинява на други фактори, но кандидати за университетите не липсват.

И както и да е, не съм съгласна, че резултатите от задължителноти образование са по-лоши от липсата му. Могат да бъдат и много по-добри, разбира се, но това винаги ще остане вярно. И тъй като изобщо не мога да разбера какъв ти е проблемът, май няма особен смисъл да продължавам да пиша. Може би ти е неприятно, че децата ти трябва да ходят на училище и да се срещат с нови хора и да научават неща за света? Ми премести се в САЩ и си ги обучавай вкъщи на каквото намериш за добре. Но не ми обяснявай как моите факти не били факти, защото реалността е сложна. Ми да, сложна е, но не и твърде сложна. И малко напомняш на едни хора отвъд океана, които твърдят, че Земята е на 5000 години (максимум на 12000) и че Природата е толкова сложна, че обезмисля всякакви наши опити да я разберем. А към тези хора мога да изпитвам само искрено презрение.

П.С. А за какво си склонен да плащаш данъци? Че ми стана любопитно...

само бемол по повод на "държавата, която не е намерила подходящата мотивация за родителите да си пращат децата на училище....". за момента (изглежда) този проблем се подчертава като важен в БГ (не съм го срещала така здраво експоринран в нито един друг национален дебат за образвоанието, а такива има във всички европейски страни). И е фалшив проблем. Нашата собствена държава от 8-9 години не може да обясни какво и защо учат децата. Като го направи и когато го направи въпросът с родителската мотивация ще се сведе до решаване на най-банални социални проблеми - учебници, дрехи, храна, готини адаптирани наваскващи програми за децата, които са пострадали от маргинализациянта на семействата си по някакви социални причини и стипендии за онези които искат да учат след задължителната фаза на образованието. Обаче докато не е направила милата ни държава това - да се хвърля в търсене на мотивиращи решения за родители е нещо за което не съм съгласна да се дава и една стотинка от данъците ми.

Добре де, Мария, аз съм завършила гимназия преди 7 години. Не знам какво е било толкова не на място в програмата. Признавам, че за 2 години може много да се промени. Пък и това което знам за образованието по науките е че положението е много зле. Но мога да се обзаложа, че 90% от родителите с две ръце ще подкрепят отпадането на математика след 4 или 5ти клас и всички науки без биологията след 1та година, в която те се учат.  Нещо с което аз разбира се НИКОГА няма да се съглася, защото е най- ама НАЙ-тъпото нещо, което можеш да направиш в 21век.

Но много бих искала, примерно ти, да ми кажеш какво според теб трябва да се учи в училище и какво не. Защото аз съм доволна от обучението си. Естествено, че можеше да бъде и много по-добро, но вие правите много силни изказвания и аз просто не мога да ги разбера. Ти склонна ли си да няма задължително образование?

И мога да ти кажа аз какво не мога да приема-това постоянно да се намалява и намалява материалът за усвояване, при положение, че светът ни с всяка година изисква повече знания и умения, за да бъдеш адекватен в него. И точно заради липса на информация и аналитично мислене, всеки ни манипулира както си иска. Защото хората са отучени да мислят за себе си, да търсят информация и да взимат информирано решение. И нещо повече-те искат и децата им да бъдат като тях.

И най-тъпото от всичко е, че в министерството правят все по-безумно слаби програми, учителите пак мрънкат, че им било твърде много, родителите пак мрънкат, че децата им били преуморени, а децата не могат да развият талантите си, защото всички ги подценяват.  Не съм педагог, но знам, че мозъкът ни е изключително адаптивен. И не мога да разбера-защо за едно дете да е твърде тежко да учи, но да е достатъчно лесно да виси пред компютъра с часове, след като и двете изискват едни и същи умения.

Дени, променило се е например това, че нещата, които си учила в 7 клас сега се учат в 5, а нещата които се учеха в 9-ти сега са в 7-ми. Това е съществена промяна. промениха се - заради горното учебниците. Част от тях с много по-малко приятелски настроени и - най-тежкото - несъобразени с възрастовите особленсти на децата. Промени се броят часове за хумантарни науки - на 1,5 часа в гимназията. Макар резултати от увеличения брой часове за езици да няма. Като и където влезе в употреба "ранното чуждоезиково обучение" - се увеличи продължителността на учебния ден с 1 час. появи се втори час на класа и други дреболии, които правят ученето по-дълго. За сметка на това масово изчезнаха занималните (еле пък откакто делегираха бюджетите миналата година) и всякакви забавни творчески т.нар. "извън-класни форми" на занимания за децата. Сега за трета година ще има масова (за всички до един ученици) "външна оценка" - в 4, 5 и 6 клас. Което е равно на 3 часови тестове от по 4 (4 клас) и 6 дни (5 и 6 клас), които се правят с цената на спирането на работата на цялото училище. Ей такива едни работи са се променили, които са съществени и защо се правят никога не бше обяснено като за широка публика. Че даже и професионалната публика на учителите ги научаваше на час по лъжичка - обкновено сведени като заповеди какво да се прави, без обяснение защо се прави. От което следва гоооолямо количиство неразбиране и доста голямо разнообразие в прилагането. Също се появиха и доста голямо количество дребни безумия. Последното за което се сещам е "петминутката на безопасността на движението", която ако съм разбрала правилно е ежедневна в последния час. Не знам дали във всички класове или не.

Добре де, хубаво са изместили разни неща по-рано. А какво учат вместо тях в съответните часове?

Е как какво се учи в освободеното пространство, Дени, ти сама си си отговорила с по-горния си коментар: " ... при положение, че светът ни с всяка година изисква повече знания и умения, за да бъдеш адекватен в него."...

Доколкото те разбрах, според теб светът ни се усложнява и затова трябва да се усложнява и образованието - след като знанието се умножава, учениците с всяко следващо поколение  трябва да учат все повече и все повече?
Мисля, че така мислят и всички чиновници в МОН.

И никак не е хубаво, че са свалили материала надолу - това ще ти го каже всеки добър учител и всеки родител, който се побърква да решава задачите по математика на детето си, защото на него му е непосилно за възрастта да разбере преподаваното...

 

 

Ела, разбирам гледната ти точка, но светът наистина става все по-сложен. Не казвам, че системата е оптимизирана, за да подготвя хората максимално, но прави каквото може. И не, не мисля, че от МОН мислят като мен-дори обратното-премахването на науките в гимназията е очевиден знак, че идеите им не съвпадат с моите. Но това, че родителите не могат да решат задачите на децата си, не значи че децата не трябва да получават такива задачи. 

Огледай се около теб-живеем в безумно бърз свят. Свят, в който получаваш огромно количество информация и ти трябва да я обработиш, ако искаш да вземеш максимума от живота. Ти мислиш за детето си като за дете, но то не е дете, то е бъдещ хайде да го наречем гражданин (щото ако кажа пълноценен човек, ще ме обвините в много неща :Р). И лишавайки го от тези знания, ти го осакатяваш за в бъдеще.

Как това дете един ден ще реши дали иска да яде генетично модифицирана храна, ако не знае какво е ген. Как ще разбере кои храни трябва да консумира, ако не знае елементарни неща за тялото си? Как ще знае, че не трябва да слага вилици в микровълновата? Как ще знае защо по дяволите спорят Израел и Палестина или Македония и Гърция. Как ще прецени дали да бъде ляв или десен в политиката ако си няма идея от география и икономика. Как ще намери мястото си в света, ако в училище е учил това което майка му е учила, след като светът се е променил толкова много от когато майка му е била в училище. Може да ми кажете, че един средностатистически човек не го интересуват тези неща, но аз не смятам, че това трябва да е така. Овците слушат това което им се казва, хората решават сами за себе си след като се информират за даден проблем.

Честно, разбирам проблемът с материала, но също така съм убедена, че ако човек може да оцелее в подгответо на езиковите гимназии, в което се учат хиляди думи, значи може да научи всичко. Да не говорим за игрите, които децата играят, които никак ама никак не са прости. Спрете да подценявате децата. Хванете изиграйте някоя от игрите им и после обяснявайте, че не можели да се справят с материала. Могат!

Знам, че децата са умни. Не го оспорвам.

Но е безумие да се опитваме да ги научим на ВСИЧКО, да им натъпчем главите с всичкото знание на света. Не само е ненужно, невъзможно и суперпретенциозно, но е и непрактично.

Най-важното е да ги научим да мислят.

След това те ще могат да си отворят енциклопедията/компютъра и да си намерят фактите, които са им нужни, за да стигнат чрез мислене до някакъв извод.
Точно за мислене няма време и място в 90% от българските училища.
Свели сме знанието до зубрене. Може би заради подвеждащия глагол "у-знавам", който отчасти значи и "научавам нещо ново" - но без гаранция да го запаметя/разбера :)...

И не ми давай пример със себе си и елитните гимназии. Те затова се наричат така.
Защото не са масови.

Ако не искаме да сме лицемери, трябва да мислим за онези деца в малките селца,които имат само пътуващи учители. За огромния процент деца от малцинствен произход - колежките ми буквално си скубеха косите само докато ги научат на елементарни социални умения.
Ако ще даваме шанс за равен старт, това включва всички деца.

Ако усложним учебниците и набутаме вътре още и още информация - никой не печели от това.
Разбирам добре какво казваш. Но ти си учен-физик. Малко са хората, които имат  интелекта, волята и постоянството да правят това, което ти правиш.
Масовото безплатно училище трябва да научи децата да мислят и да общуват.
За тези, които са надарени от Природата с повече интелект и желание за учене, трябва да има други начини да напредват - да, дори вътре в самото масово училище...

Дениджейн, съгласна съм с това, че децата са по- умни, но това не пречи те да са все още деца. Никак дори не съм съгласна с отпадането на която и да било наука, но не съм съгласна и с идеята да се опитвам да обясня на четвъртокласник системата за размножаване на птици и цветни растения без никаква идея за клетка, делене на клетката, еволюция и т.н. Или пък звукови вълни, триене и сила на тежестта без идея за атоми и енергия. Не може изучавайки почва, полезни изкопаеми и кръговрат на водата т.н. изведнъж да решиш да учиш за размножаването на кокошките, като междувременно нещо споменеш за някакво си там триене, което разбира се е доста различно от звука, и накрая достигаме до...хранителната верига. Някъде по средата трябва да имаше нещо относно звезди, планети и т.н. Може би е много занимателно, но е напълно лишено от логика. Съгласна съм с Ела, ако има желание, начин винаги се намира. Аз съм завършила гимназия преди 20 год. - светът може да се е променил от тогава, но стои на все същите основи (слава богу).

Ми не съм съгласна и няма как да бъда. Според мен системата трябва да се стреми към най-доброто, а не към най-лошото. Ми то тогава образованието трябва да е до 4ти клас-четене, писане, малко смятане и малко Природознание и История и малко компютри и стига толкова. Готови са за енциклопедиите. Не е ли така?

Много ми е интересно как си го представяте, което и да е дете или човек, да се хване и да чете в енциклопедия за нещо, ако няма никакви основи и обща култура. Дори когато учиш език, не можеш да се оправиш без някои неща считани за общоизвестни, защото хората пишат книги и учебници за такива минимални познания-нямаш ли ги, става абсурдно трудно да разбереш каквото и да е, освен от някоя тъпа книжка с комикси. На мен достатъчно често ми се налага да започвам от начало в някоя област и знам колко трудно е когато си изваден от контекста на предмета. А какво става ако си изваден от контекста на цялата човешка кулутура?!

И не съм учила само в елитни гимназии-от първи до четвърти в кварталното училище, 5-7 в почти кварталното училище в Суходол. И във второто учителите, които ми преподаваха бяха страхотни. Въпреки че са били пътуващи. И там, за разлика от в квартала, учителите бяха на почит. Но това е друга тема.

Освен това, не бъркайте системата на преподаване с материалът за преподаване. Това че системата е скапана не значи че материалът е, въпреки че в случая има нещо вярно. Това което Случайна разказа, предполагам се дължи на безумното изхвърляне на науката в горните класове. С което за съжаление няма как да се борим, защото изглежда родителите го подкрепят.

Но ученето не е задължително да се сведе до зубрене. Поне за децата в нормална социална ситуация. Примерно, в нашата елитна гимназия се късахме да правим проекти по биология, въпреки че бях специалност физика. И аз поне много се кефех. Мисълта ми е, не съм учител, не мога и не искам да давам акъл, на който и да е как да си върши работата. Но нека сме наясно, работата може да бъде свършена при добро желание от страна на учителите и родителите. По начин съобразен със социалната ситуация на учениците. Човек ако иска, намира начин да го направи.

Освен това, като учебниците са толкова лоши (а аз знам че са), защо не мога да разбера няма учителски протести срещу моите работодатели. Хайде, родителите са заети, ако тръгнат да протестират ще ги изпоуволнят. Но на учителите това им е работата! Защо абсурдния начин на писане и одобряване на учебници го нямаше в учителската стачка. Защо нямаше стачка още когато промените започнаха?

Моят ръководител сега се занимава много с учителки. Опитва се да им помогне както може, за да не изчезне съвсем физиката от образованието ни. И точно това си говорехме преди седмица-за конференциите с учител(к)и на които разни академици обясняват как трябва да се преподава. Ми няма как да знаят те, очевидно, какво могат да възприемат децата и как да им бъде поднесено. Това го знаят само учителите. Как очаквате хората в МОН да знаят какво е най-добро за децата ви като нито са учители, нито академици, нито психолози. Всъщност не нзам какви точно са. Но важното е, че вие трябва да се борите за това, което смятате за важно. Аз дори и дете нямам, как мога да знам какво разбира едно дете в 4ти клас?

Но докато искате единствено да намалявате материала-нещо с което никой здравомислещ и отговорен човек няма да се съгласи, но не и да правите конструктивни предложения по начина на преподаване и най-подходящото разпределение на материалът по години, нещата никога няма да се променят.

И колкото до ученето "повече", което толкова ви притеснява, може би си струва да ви припомня, че човек, особено докато е дете, учи постоянно нещо. И очевидно не се затруднява особено докато го прави. Да се научиш да караш колело не е по-трудно отколкото да научиш каквото и да е друго. Въпросът е в начина на поднасяне. А в крайна сметка с един лаптоп могат да се направят чудеса по представянето на един урок. Ако имаш желание.

Дениджейн, както споменах, това е материалът по Човекът и природата за изучаване в 4-ти клас. Не знам дали е "повече", дали е "свален надолу" - той е отвсякъде лишен от логически връзки, които биха научили едно дете на логическо мислене. За последните 5 години стигнах до извода, че целта на системата в никой случай не е да научи детето на мислене, а по- скоро обратно - цели се да го обърка, да го накара да зубри и да търси интернет в момента в който нещо не му е ясно. Не че има нещо лошо, но аз лично се дразня, когато някой предпочита да търси лесния начин, вместо да помисли сам. Идея си нямам защо учителите поръчват тези учебници и по този начин затвърждават системата. И аз задавам тоя въпрос, но никой не ми отговаря. На учителите се предлагат няколко варианта, от който те явно избират тоя, който ще нанесе най- малко вреда (според тях) . Никой до сега не е пробвал какво ще стане, ако не поръча нито един от учебниците. Не очаквам нищо от хората в МОН. Очаквам нещо от хората, които пряко контактуват с децата и насочват всичките си усилия към войни с родителите. Тези хора знаят много добре, че децата ни остават неграмотни с тази система и продължават да я употребяват и утвърждават. Защото не им се плаща достатъчно, за да проявят лично отношение. 

Ми аз продължавам да си мисля, че да си учител е по-скоро призвание отколкото професия.

Освен това, на мен също не ми плащат достатъчно за лично отношение, но ако трябва да сме реалисти, ако работя толкова за колкото ми плащат, ще редя пасианси по цял ден. Човек не работи само, за да получава пари, работи и за да изрази себе си и да получи някакво удовлетворение. И ако не можеш да си намериш по-добре заплатена работа, това не значи, че трябва цял живот като зомби да не влагаш нищо от себе си и да не се стремиш към нищо. От това най-много губиш ти сам/ия/ата!

И повярвай ми, съвсем добре разбирам какво значи да си абсолютно демотивирана от заплатата си-боря се от 4 месеца, за правото изобщо да ми се плаща, защото някои хора са решили, че  е нормално да получаваш заплата 1 година, после 6 месеца да се чудят дали си си свършил задълженията и ти през това време да фотосинтезираш и след това пак да ти плащат 1 година и после пак 6 месеца да се чудят. И това е напълно вбесяващо. Но ако просто ги бойкотирам, от това ще загубя най-много аз и това върху което работя. Предполагам, че ако имах и семейство щеше много повече да ме е яд, но в крайна сметка от гледане в една точка и риене в тревата полза няма. Или парите ти стигат и си гледаш работата докато се бориш за повече или си намираш друга работа.  Какво значи хем да не си гледаш работата хем да искаш да ти плащат повече.

Знаех си, че ще бъда обвинена в опростяване на учебното съдържание (макар че по-добре опростяване, отколкото опростачване).

Дени, обичам да споря с теб :)).
Аз съм била в системата 4 пъти - като ученик, като студент, като учител и като майка (докато децата учеха в България).
Сега мога да сравнявам с американската, която, четох в Блога, е заимствала най-доброто от всички системи в света (основно - от българската система на образование през 70-80те).
За хиляден път ще кажа - нямам нищо против знанието.
Но съм практичен човек.
Случайна е описала какво учи десетгодишното и' дете само по един предмет.
Умножете това по няколкото останали предмети, добавете в картината безумните учебници, пълни с грешки, умората на децата и безсилието им, защото не могат да почувстват, че са компетентни и се справят с материала - и имаме това, което каза и Случайна - хора, които целенасочено са учени да НЕ мислят.
Да приемат на доверие. Да преписват. Да зубрят.

В детската педагогика има понятие, наречено "затвърждаване на знанията".
Ако само един-единствен  учител ми каже, че има време за затвърждаване на знанията при съвременната  програма, спусната му от Министерството, независимо по кой предмет, аз съм готова да си изям дипломата и да си посипя главата с пепел.

Интересувам се и ще продължавам да се интересувам от българското образование, защото ми пука.
Между другото, догодина и двете ми деца ще учат в българското неделно училище тук, така че ще имам още по-детайлен поглед променило ли се е нещо в начина на поднасяне на информацията. Все пак програмата за училищата зад граница е одобрена от Министерството, а аз съм преподавала български, литература и история - не съм от майките, които ще стоят безучастно на тъч-линията.
След година можем пак да поговорим :)...

Ела, миналата година зададох въпроса как може едновременно да се учи събиране, изваждане, умножение, деление, геометрия и текстови задачи, и къде остана процесът на затвърждаване на материала. Отговорът, който ме довърши беше :"О, те догодина ще го учат пак същото, само малко по-разширено. Ще го затвърдят, не се притеснявай."

Дениджейн, май стигаме до една и съща позиция :)

Най-тъжното е, че решенията са доста прости всъщност. Нужна е малко честност и сътрудничество между всичките възрастни, които се грижат за децата (учители и родители + всичките управляващи и контролиращи образованието хора на всички нива) - честен отговор на въпроса защо се учи каквото се учи (сиреч - какво се очаква децата да могат да правят като го научат - по години учене  и по етапи на образование), честен отговор на въпроса как се учи и защо така е най-добре да се учи.

Едно добро начало може да са просто честните отговори. Ако ги съберем - най-вероятно ще открием "ключа от бараката" - а именно, че в последните 2 десетилетия, почти нищо правено с българското образование НЕ е било "заради децата", а все по други "адски важни" и не знам защо все "форсмажорни" причини: деидеологизация (1991-1994), децентрализация (от 94 до днес- в адски мъки върви и такъв процес), фискална оптимизация (2004- до днес едни пари следват ученика та се вдига чак пушек), адапитране към европейски норми за показване на резултати (2001- до днес) и още поне 5-6 от същия порядък мога да наброя. Даже проекта за НОВ закон - и той за децата съдържа само едни "дисциплиниращи" норми добре познати на всички, които сме учили преди 1989. Според мен - това е трагедията. Няма нещо правено като образователна политика за училищно образование от последните ни 10-ина правителства , което да се прави "защото децата на тази възраст имат нужда от...." или "защото децата на тази възраст могат да....." та даже и "...трябва да..." бих възприела, ако някой убедително ми го докаже. А все си мисля, че като става въпрос за задължително образование и за деца в три възрастови групи е абсолютно недопустимо да се правят неща необосновани с никакъв интерес на децата (интерес в случая значи какво им е полезно, но това не изключва нуждата да се държи винаги сметка и за "какво им е интересно на децата" когато се избира от повече от една възможности да им организираме образвоанието) и без грам наблюдение и отчетност на резултатите.

Ако поне наблююдение и отчитане на ефекта имаше - отдавна шеше да е измислена друга форма за избор и поръчване на учебници например, щото проблемите с гибелния ефект от неадекватните учебници се крещят от учители и родители вече поне 8 години. Същото е с "уморените претоварени ученици", които губят още  5 клас всякакъв интерес към ученето. Две години "външно оценяваме" поситежния на 11 и 12 годишни, 14 годишни и 18-19 годишни. И до ден днешен не съм чула, някой да използва данните от въприсните оценявания да предложи подобрения в съдържанието и методите на учене. А виж - за рапределяне на "парите дето следват ученика" има 264 различни формули и поне три наръчника за изработване на такива.

Мария, а аз пък не съм чула нито един учител да е казал пред обществото ясно и конкретно "Не искам и не мога да преподавам по така съставения учебник, и за това просто няма да го направя. Т.е. който си е поръчвал баница - да си я употребява и да си я плаща." Никой не знае каква е крайната цел на обучение на едно дете - мен лично 11 години ме обучаваха старателно с идеята, че ще се занимавам с литература и театър. Пък аз взех, че се скарах с другарката и получих 4 на матурата по литература.

Брей, бях се зарекла да не коментирам повече такива теми, но пак се изкуших!

Ми, моята позиция е доста ясна-вие -учителите и родителите, знаете какво е най-добро за вашите деца. Защо не видях никой да протестира срещу абсурдите, които се случват? Дори и в прословутата учителска стачка не се чу една дума за системата! Само за пари се говореше. Което не е толкова лошо, но все пак учителите са единствените, които знаят какво, кога и как могат и не могат децата. Аз не мога да го знам.

А колкото до външното оценяване-това не е толкова лошо всъщност. Ако не се губят учебни дни за него. Или ако то е част от задължителната оценка-т.е. предвидено в учебния план като 2 часа на предмет-т.е. вместо класно, външно оценяване. Не мисля, че точно това е проблемът. Проблемът е, че някои експерти в МОН идея си нямат какво правят и са обикновено жени/мъже на депутати, които се чудят с какво да оправдаят съществуването си. И понеже всички засегнати си траят, положението е такова каквото е.

Ела-затвърждаването всъщност може да бъде под много форми. Примерно по математика-всяка задача, която решаваш може да затвърди предишните знания ако е подходящо зададена.  Поне по науките, това е общо взето естествен процес, която може да се усъвършенства от учителя. Но това е едно от нещата, за които трябва да вложиш нещо от себе си. Не че не трябва да го има в програмата като часове за преговор. Наистина ли няма никакви часове за преговор?

Дениджейн, има часове за преговор, разбира се. Просто се случва така, че има напр. 2 часа за усвояването на умножението с 3, 2часа за делението с 3, 2 часа за изваждането "с точка" и 2 часа за събирането. В промеждутъка се включват няколко словесни задачи и лице на триъгълник, и накрая се прави преговор 2 часа, като единия час се употребява за контролно. Това са принципно различни неща, които трябва да се отработят и да се разберат, защото ако не се направи никога няма да се разбере математиката изобщо. Не помня дали беше във втори или в трети клас, но си спомням много добре, че ми беше адски трудно, защото никак не съм математик, та камо ли да обяснявам някакви принципи. Разбира се, никой учител не протестира срещу това, защото - както ми каза моята приятелка, която преподава във Варна на втори клас - политиката е насочена към възстановяване на връзката между деца и родители.  Не, че не е ясно, че където има връзка, тя ще си се поддържа и развива, а където няма такава - няма да се върже изведнъж от решаване на задачи по математика. Просто така е по-лесно. Винаги съм карала сина си да пита, да се интересува, да не мълчи, когато не му е ясно. След едно "Аз не го разбрах това", госпожата заявила "Я стига, майка ти не ми плаща за допълнителни уроци, тя да ти го обясни".

Случайна, аз пък познавам такива учители. И съм виждала да изразяват учители и родители публично недоволство в присъствие на издатели на учебници и на представители на регулатора на пазара - МОН. Ако си запозната със системата за избор на учебници - сигурно знаеш, че при нея бойкотът е като негласуването на изборите - т.е. работи в полза на монополистите издатели на учебници - които от 3 години са общо двама (това със 100% валидност до 4 клас от 2004 досега, а от тази година и до 7 клас )М т.е. учителите може и да скъсат нервите на директора и да не напишат протокола  коя по-малка злина избират, но в училище пак ще пристигне първият национално класиран комплект учебници. Малко "по-възможно е след 7 клас. Обаче и тогава за успокоение на родителите учителят е длъжен да каже кой кобплект учебници е най-безопасен. Ходила съм на родителски срещи на такива учители и знам  от личен опит физическки осезаемата паника на преобладаващото ммножество от родителите, кота чуят предложението да карат по записки и да събират пари за размножаване на учебни материали, подготвени от учителите. Та има на какво да стъпи учебникарският бизнес устойчиво, искам да кажа. Мъката ми е, че не се получава никаква значима коалиция между недоволните нито за натиск за по-приятелско за децата регулиране на съдържанието и обемите, нито - евентуално за шумен бойкот със забележими мащаби (аз не съм гигантски фен на второто, но по нарастващата наглост на управляващите съдя, че може и то да се наложи).

Дени, няма проблем с външното оценяване. Има два колатерални проблема:

1. Като не знаеш какво се учи и защо - какво точно мериш?

2. Въпреки смазващия смисъл на 1, все пак мериш, получаваш резултат - т.е. научаваш нещо - обаче нищо правиш с резултатите, за да се подобри системата. 

И като така и докогато така - естествено външното оценяване ще изглежда само безсмислено допълнително натоварване. Първият популист-министър, който мине  през образованието на бърза ръка ще го суспендира. И после - пак отначало. Правили сме го вече три пъти за 12 години - едно след друго с прекъсвания от по 1 година имахме: Нац. тестов център, Звено за оценяване и сега - Център за контрол и оценка на качеството в образвоанието. 

 

MariaD, според мен по-големия ефект, който търсят от МОН с разните му там центрове за контрол и оценка на качството в образованието е по-скоро да демонстрират, че „работят” и системата не е оставена на самотек...и видите ли на всичко се контролира и се вземат адекватни решения...И посланието е отправено хитро практически към цялото общество. Към родителите : Не се безпокойте за вашите деца, ние осъществяваме непрекъснат контрол над работата на учителите...Към учителите : От външното оценяване и матурите ще разберем на какво сте на учили децата... Към учениците: Учете, защото ще видим накрая какво сте научили...И така всичко е чудесно като замисъл ( не съм против външно оценяване и мисля, че трябва да го има), стига да е направено както трябва... Дотогава, докато няма предварително обявени критерии за оценка, а те се подработват и нагаждат след като се видят резултатите ( напр. от ДЗИ ) едва ли ще се знае истинската картина на нещата...( всъщност в МОН много добре я знаят). Така е лесно...нагаждаш си критериите, да не би случайно да се пръкнат безброй шестици ( при прекалено снижени критерии ) или пък безброй двойки ( при прекалено завишени)... Е, аз не знам дали в страните, с водещо образование се прави така, но силно се съмнявам...:-)

Ми аз доколкото знам SAT-ответе в САЩ също се оценяват динамично-първо се виждат резултатите и после се нормират, така че най-добрите получават около максимума точки. Не твърдя, че това е добра система, просто давам пример с такова оценяване.

Интересното е, че нова наредба иска в СУ например, всички изпити да са писмени и преподавателят предварително да има точни критерии какви са отговорите за 6ца и критериите за оценка. Което естествено обезмисля тегленето на въпроси (донякъде). Така че се може би този метод на изпитване ще пристигне и във външното оценяване.

Колкото до министрите и промените...ми за съжаление, в МОН работят страшно много некадърници. Не всички! Не искам да обиждам хората, които си гледат работата съвестно, защото има и такива, но някои са просто катастрофа. Хем не им се работи, хем не искат да им напомняш, че са длъжни да работят, а като дойде краят на годината и се окаже, че те трябва да работят, правят чудеса от мързел. И резултатът от тази чудеса са безумните реформи, които се правят.

Така че може би протестът трябва да удари и МОН-в смисъл да се назначават хора с качества поне на местата на експертите-примерно хора владеещи поне 3 езика, ходили, видяли как е в чужбина, посещавали конференции, завършили педагогика и може би психология и т.н. Квалифицирани хора. Не може реформите да се създават от комисии от секретарки или подобни. Не че това ще спре монополистите при учебниците, но при ясно разпределени на материал би трябвало въпросните монополисти поне да си направят труда да включат смислен материал в учебниците.

Всъщност като се замисля, тук един шумен и брутален протест би свършил работа. И ако не се говори за заплати, а за качество на преподаването и за системата по същество, той вероятно ще им силна обществена подкрепа. Но разбира се, това ще значи обединение пред общи искания-нещо, в което синдикатите не могат да участват, защото какво разбират те от деца. И според мен поне ще значи да не се политизира протеста, защото на практика, на никоя политическа партия не и пука какво точно ще се учи и как, а само процесът да върви без сътресения. Всъщност, ако се замисли такава стачка, това би било алтернатива на "Не сме сами", защото ще значи супер много работа, включваща хора от университетите, които да кажат какви знания им трябват след 12ти клас, работодатели, които да кажат какви работници им трябват (освен нископлатени), психолози, педагози, учители, родители. Всички трябва да се съберат, да решат какво трябва да се учи за 12 години, какви качества трябват на един човек, за да е подготвен за живота на възрастен, как всичко това трябва да се разпредели по години и между родителите и учителите и т.н. И след това да се напише всичкото това на белички листа, да се сложи в една папка (която ще е разбира се доста голяма, защото ще включва материалът за всички предмети, начинът на преподаване и т.н.) и да се тръсне в МОН. И тогава да се прави стачка докато всичко не се приеме.

Но разбира се, това никога няма да стане. Защото това е много и незаплатена работа. И защото по принцип е работа на МОН да изготви тази папка по смислен начин. И защото да накараш всички тези специалисти от различни области да работят заедно, без да се презират ще бъде нечуван подвиг. И защото хората просто няма да искат да го направят за децата, ще си включат веднага политическите, сексуални и расови пристрастия и нищо няма да стане.

Като се замисля, за какво ли спорим. Ние сме обречени, защото не можем да се обединим зад НИЩО. По-добре да се наслаждаваме на възможността да живеем в България докато все още можем и я има.

Да, с това съм напълно съгласна. Целта е всички да са спокойни да се симулира дейност и да се демонстрира благополучие. Въпросът е защо по- голямата част от учителите се съгласява с положението, след като е ясно, че въртим колелото напразно. И - Дениджейн е напълно права за това, че от онези велики протести  хората запомниха искането за 100% увеличение на заплатата. Дори да е имало някакво споменаване на система, учебници, методи на обучение - всичко това е било толкова на заден план, че никой дори не го е забелязал.

Дени, ако мислим за едно и също нещо по отношение на американските тестове (които впрочем са индустрия с милиаредн оборот), става дума не за нагаждане пост -фактум на оценката, а за това че в САТ и Тойфъл също всяка година се пуска по един раздел с нови неапробирибани задачи и въпроси. Той после не се включва в оценката, а отговорите се използват за да им се направи на новите въпроси и задачи точан диагностике  на трудността и адекватността. Така се "хранят" с нова материал базите данни, от които се генерират тестовете. За да няма кривене при палагнето на самите тестове, кой е "експерименталния" раздел е една от най-строго охраняванието тайни. По различно е от направеното с "първите" матури. Но и това което направиха, не е абсолютно недопустимо в самото начало на правенето на система за външна оценка. Недопустим беше само ПР-а на нещото. Представиха го като "висок пилотаж на оценяването" и  като малоумни повтаряха "всеки випуск е различен и трябва скалата да се нагажда според него". Което е явна глупост. Ако випусдките са талково различни - трябва най-вече преподаването да се нагажда според тях. И спешно да се търсят причините, защот от една и съща образвоателна система излизат толкоз различни випуски аджеба.

Е, Мария, сега ПР-а ти е виновен. Че кой изобщо ги слуша какво говорят. Това според мен, човек трябва да го прави само за забавление. Иначе, не трябва да се взима нищо сериозно.

Случайна го каза най-добре: 

"Целта е всички да са спокойни да се симулира дейност и да се демонстрира благополучие."

Проблемът просто не е в тях, а в нас-че им позволяваме да ни причиняват всичко това.

Колкото за САТ-честно казано не съм го проучвала сериозно-аз знаех, че оценките на целия тест се нормират. Иначе съм била и на двата изпита, не знам каква точно им е представата за нови секции, защото всичко изглеждаше еднакво тъпо.

Не ми е виновен ПР.а - а посланието, което използваха за ПР. Иначе като ПР-  многократното повтаряне, че ще нагласят оценките според резулатите и никой да не се безспокои - свърши точно работата, за която беше предназначено - да намали тревожността. Това трябва да се върши при нововъведения и изобщо не ги упреквам, че са се старали да работят по въпроса. Само, че пожертваха за целта идеята, че тестовете, с които се правят матурите са съставени по някакви критерии.  Страхът взе връх над разума. Ако бяха помислили малко - щяха да намерят по-безобидна за доверието в цялото начинание форма да кажат на целокупното гражданство да не се безспокои. както и да е, чувам от оценителите на тестове за тази година, че нещата са много по-добре от предишната. Дано.

от Pavel_Lazarov на 09 Април 2009, 18:42 ..За един "двойкаджия" на 16 години е немислимо да пожелае и получи образование и професията на строителен инжинер...

Ами немислимо е :-) Ти ще живееш ли къща построена от такъв инженер?

 Общо взето статията не ми хареса. Няма да повтарям неща които са казани вече, но почти напълно споделям мнението на Дениджейн. Но в много отношения са прави и Мария и Ели и Сучайна.

Няма друга възможност за обществото освен всеобхватно и задължително образование. Всеобхватно защото всички имат правото на него, а задължително за да бъдат моралните ценности общи за отделните личности и защото трябва да има приемственост между поколенията.

 Това задължително образование трябва да осигури възпитанието на подрастващите и да им даде основни познания по:

1.  писане, четене и смятане

2. литература, география, обществознание и история
3. природознание (биология, химия и физка)  аритметика и планиметрия
   

Всичко останало като познание трябва да е по желание и според възможностите. Защото всички се раждат равни, но само според закона :-) Като млад учител си мислех, че чрез подходящ начин може да се предаде всяко знание на всеки. Истината не е такава.